Решение № 3072 от 23.3.2023 г. на ВАС, III о.

Министерството на вътрешните работи е подало касационна жалба срещу решение 85/11.05.2022 г. по адм. дело 361/2021 г. по описа на Административния съд-Сливен в частта, в която е осъдено да заплати на Х. Торлаков, като част от сумата 20549,10 лева, сумата 746, 92 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на служителите на Министерството на вътрешните работи безплатна храна за периода 18.12.2006 г. -15.01.2009 г., както и сумата 827,83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постова дейност за същия период, заедно със съответната законна лихва върху тези суми, изтекла в периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г. и законната лихва, считано от предявяването на иска. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да отменено в обжалваните части. Ответникът Х. Торлаков е поискал отхвърлянето на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението прие следното Административният съд е установил, че със заповед К-2778/12.12.2006 г. на министъра на вътрешните работи служители на Министерството на вътрешните работи, между които и Х. Торлаков, били назначени на същите длъжности в рамките на притежаваната категория по щат Мисии на международни организации при Национална служба Полиция. Със същата заповед на служителите било разрешено ползването на неплатен отпуск за времето на участието им в мисия на Организацията на обединените нации в Косово, където били изпратени като полицейски наблюдатели. Видно от представеното удостоверение 56/24.01.2013 г. на Министерството на вътрешните работи, Торлаков участвал в мисии в Косово за времето от 07.02.2000 г. до 8.02.-2002 г., от 12.08.2002 г. до 12.08.2004 г. и от 18.12.2006 г. до 18.12.2008 г. Със заповед RB202004-001-04К-108/13.01.2009 г. на министъра на вътрешните работи след завръщането си от мисия Х. Торлаков бил преназначен на длъжността командир на отделение в група Охрана, сектор СОД към отдел Опазване на обществения ред и превенция при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Сливен. С решение 186/07.06.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация, влязло в сила на 18.09.2009 г., било установено, че служители на Министерството на вътрешните работи, в това число и Х. Торлаков, които са били участници в мисия EULEX на Организацията на обединените нации в периода 18.01.2006 г. - 14.01.2009 г., са били третирани от министъра на вътрешните работи по-неблагоприятно в сравнение с държавните служители във ведомството, чрез лишаването им от възнаграждение и вещево доволствие и поради изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер, което представлява пряка дискриминация по признак "обществено положение". Със заповеди Iз-1353/29.08.2006 г. и Iз-1233/09.07.2007 г. на министъра на вътрешните работи били определени основните месечни възнаграждeния на държавните служители, които се образуват от заплата за категория, заплата за длъжност, в това число възнаграждение за ниво и специфични условия на труд, както и от лична временна добавка. Според чл. 1, ал. 5 от Инструкция Iз-1323/25.08.2006 г. (отм.) за видовете и размерите на допълнителните възнаграждение за специфични условия на труд и за научна степен, изплащани на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, допълнителните възнаграждения се изплащат за действително отработено време. Съгласно заключението на назначената по делото счетоводна експертиза, за времето от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г. на ищеца не е изплащано възнаграждение за положен труд. През 2007 и 2008 година Х. Торлаков не получил униформено облекло, вещево имущество и снаряжение или тяхната левова равностойност. Съгласно заключението, общият размер на всички неполучени от ищеца основни и допълнителни възнаграждения за времето от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г. възлизал на 20 549,10 лева, а размерът на законната лихва върху неполученото възнаграждение - на 4349, 56 лева. Вещото лице пояснило, че допълнителното възнаграждение за храна - в размер на 30 лева месечно и за патрулно-постова дейност - в размер на 33, 25 лева месечно - не влизали в основното възнаграждение, но били включени в изчисленията, тъй като ищецът би ги получил, ако не е бил на изпратен на мисия. Общата сума за храна за периода декември 2006 г. - януари 2009 г. възлизала на 746, 92 лева, а на допълнителното възнаграждение за патрулно-постова дейност и охрана на обществения ред за същия период- на 827,83 лева. По същество административният съд приел, че предявените искове с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр, следва да бъдат уважени. С влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация бил установен правопораждащият правото на обезщетение акт на дискриминация, в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с който ищецът понесъл имуществени вреди за времето от 18.12.2006 г. до 16.01.2009 г., под формата на претърпени загуби, що се отнася до вещевото доволствие, и на пропуснати ползи - относно неизплатените трудови възнаграждения в периода на командироване. Съдът отхвърлил възражението на ответника, че сумите за храна и за патрулно-постова дейност не следва да се включват в трудовото възнаграждение на ищеца. Тези суми му се полагали като служител на Министерството на вътрешните работи при изпълнение на задълженията на полицейски наблюдател на мисията в Косово. По тези съображения административният съд осъдил Министерството на вътрешните работи да заплати на Х. Торлаков обезщетение в размер на 20 549,10 лева за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи неизплатените му трудови възнаграждения за времето от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, изтекла в периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г., общо в размер на в размер на 4 349,56 лева, и законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2021 г., както и обезщетение в размер на 800 лева за имуществени вреди под формата на претърпени загуби за неосигурено вещево доволствие в периода 18.12.2006 г. - 15.01.2009 г., ведно със законната лихва, изтекла за периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г. в размер на 169,33 лева, и законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2021 г. до окончателното й изплащане. Съдът присъдил на ищеца и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 18.09.2019 г. до окончателното й изплащане. Касационната инстанция намира, че решението в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Х. Торлаков сумата 746,92 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на служителите на Министерството на вътрешните работи безплатна храна за периода 18.12.2006 г. - 15.01.2009 г., както и сумата 827, 83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постова дейност за същия период, заедно с изтеклата законна лихва върху тези суми за периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г. и законната лихва върху тези суми, считано от предявяването на исковете, е допустимо. Административният съд е присъдил тези суми като част от сумата 20 549,10 лева, представляваща неизплатеното за определен период трудово възнаграждение на ищеца. При положение, че една от исковите претенции на ищеца е за заплащането на дължимото му за определен период а трудово възнаграждение, не може да се приеме, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, постановявайки недопустимо решение. Всъщност административният съд е нарушил материалния закон, включвайки във възнаграждението на държавния служител суми, които не участват във формирането му, а и не са посочени в решението на Комисията за защита от дискриминация, което има правопораждащо значение за имуществената отговорност на Министерството на вътрешните работи. Ответникът по делото пред първоинстанционния съд е основателно е възразил, че сумите за безплатна храна не съставляват част от възнаграждението на служителите в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.199 - чл. 202 ЗМВР ( обн. ДВ бр.17 от 24 февруари 2006 г., отм. ДВ. бр.53 от 27 юни 2014г.) държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за категория и заплатата за длъжност. Конкретният размер на заплатата за длъжност се определя от министъра на вътрешните работи и се състои от възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията и възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място. На държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа, както и допълнителни възнаграждения за: 1. изпълнение на специфични служебни дейности; 2. резултати в служебната дейност; 3. извънреден труд; 4. научна степен; 5. специфични условия на труд. Размерът на допълнителните възнаграждения по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, условията и редът за тяхното изплащане се определят с акт на министъра на вътрешните работи. Съобразно посочените нормативни разпоредби следва да се приеме, че сумите за храна, които получават служителите в Министерството на вътрешните работи, имат социален характер и не представляват допълнително възнаграждение за труд, поради което административният съд не е следвало да вземе предвид заключението на вещото лице и да ги присъди на ищеца като част от заплатата за длъжността. Административният съд е нарушил материалния закон и като е присъдил на ищеца суми, съставляващи допълнително възнаграждение за патрулно- постова дейност за определен период. Обстоятелството, че Х. Торлаков е получавал допълнителното възнаграждение преди да замине на мисия в Косово не означава, че такова възнаграждение му се дължи. Допълнителното възнаграждение се изплаща за действително положен труд при съответните условия, от което следва, че възнаграждението не се дължи, ако за периода служителят е извършвал друга служебна дейност, по отношение на която тези условия не са били налице. По време на командировката ищецът не е изпълнявал патрулно-постова дейност, поради което не следва да получи допълнителното възнаграждение. С оглед направените изводи решението следва да се отмени в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Х. Торлаков обезщетение в размер на 20 549,10 лева за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи неизплатените на ищеца трудови възнаграждения за времето от 18.12.2006 г. до 15.01.2009 г., в частта за сумата над 18 974,35 лева, или за сумата 746, 92 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на служителите на Министерството на вътрешните работи безплатна храна за периода 18.12.2006 г. - 15.01.2009 г., и сумата 827,83 лева, представляваща допълнително възнаграждение за постова дейност за същия период, с общ размер 1574,75 лева. Решението следва да се отмени и в частта, в която Министерството на вътрешните работи е осъдено да заплати на Х. Торлаков изтеклата за периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г. законна лихва в размер на 4 349, 56 лева, за разликата над сумата 4016, 24 лева, или за сумата 333,32 лева, представляваща изтеклата за съответния период законна лихва общо върху сумата 746,92 лева и сумата 827, 83 лева, както и в частта за законната лихва върху тези суми, считано от предявяването на иска - 18.10.2021 г. Вместо отменената част от решението следва да се постанови друго, с което да се отхвърлят: предявения от Х. Торлаков срещу Министерството на вътрешните работи иск за сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за неизплатените трудови възнаграждение за периода 18.12.2006 г. - 18.01.2009 г. - в частта за сумата 1574, 75 лева ; предявения от Х. Торлаков срещу Министерството на вътрешните работи иск за сумата 4349, 56 лева, представляваща изтеклата върху главницата от 20 000 лева законна лихва за периода 18.09.2019 г. - 18.10.2021 г. - в частта за сумата 333, 32 лева, както и иска за присъждане на законната лихва върху сумата 746,92 лева и сумата 827, 83 лева, считано от 18.10.2021 г. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд