Решение № 14093 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2011 г.

Решение № 14093 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7037/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Иван Запрянов Дачев от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Владимир Йорданов Давчев, против решение № 4554/31.03.2011 г., постановено по адм. дело № 5676/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № К-3229/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника юрисконсулт Миролюб Стоев, оспорва жалбата. По съображения, изложени в писмени бележки моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата на Иван Запрянов Дачев против заповед № К-3229/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да постанови този акт съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно производствените правила и на материалноправните разпоредби. Приел е за доказано осъществяването на посочените в заповедта действия, квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган като виновно нарушение на етичните правила по т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. и изразяващи се в това, че като длъжностно лице - разузнавач VI степен в група 01 на сектор "Криминална полиция" към Трето РУ на МВР - гр. Пловдив, жалбоподателят умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР - гр. Пловдив пред Георги Петров Беширов, за това че полицейските органи го търсят във връзка с извършен грабеж. Съдът е приел за неотносим довода на жалбоподателя за това, че не той е първият, който е съобщил повода, по който лицето се търси от органите по МВР, като е направил извода, че укоримото поведение е самото съобщаване на информацията, а не времето/часа, когато това е сторено. Съдът е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР за налагане на дисциплинарно наказания, като в тази връзка се е позовал на мотивите на ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС относно разграничението между нарушения на служебни задължения свързани със заеманата длъжност и регламентирани в ЗМВР, ППЗМВР или инструкции, очертаващи служебното правоотношение и деяния, които нямат връзка със служебните задължения, но поради това че нарушават етични норми са основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност като неетични и уронващи престижа на службата. Според съда при издаването на заповедта е спазен двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като този срок тече от датата, на която министърът се е запознал с обобщената справка и становището на дисциплинарно разследващия орган. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. По делото не съществува спор от фактическа страна, като релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от тричленния състав на съда. С оспорената пред съда заповед № К - 3229/22.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение в МВР на държавния служител категория "Г" - II степен, инспектор Иван Запрянов Дачев - разузнавач VI степен в група 01 на сектор "Криминална полиция" към Трето РУ на МВР гр. Пловдив, считано от датата на връчване на заповедта. Дисциплинарното производство е започнало във връзка с постъпилото предложение вх. № 26401/11.12.2009 г. по описа на Дирекция "Човешки ресурси", ОД на МВР - гр. Пловдив и е образувано със заповед рег. № К-49/05.01.2010 г., издадена от министъра на вътрешните работи, изменена със заповед рег. № К-473/19.01.2010 г. относно дисциплинарно-разследващия орган. За резултатите от проверката е изготвила обобщена справка рег. № 1831/09.02.2010 г. и становище рег. № Я-2121/15.02.2010г, в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С издадената заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че Иван Запрянов Дачев е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 15.09.2009 г. в гр. Пловдив, в извънработно за него време и извън установения от закона ред, умишлено е разгласил устна информация относно ЗМ № 88/2009 г. по описа на Трето РУ на МВР гр. Пловдив пред Георги Петров Беширов от гр. Пловдив, за това че полицейските органи го търсят във връзка с извършен грабеж. В заповедта е прието, че с деянието си служителят е нарушил етичните правила на т. 7 и т. 56, предложение първо от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът е направил необоснован извод за това, че жалбоподателят е извършил посоченото в заповедта деяние, определено като тежко дисциплинарно нарушение. От съвкупния анализ на писмените обяснения, събрани в административното производство се установява, че служителят Иван Дачев извън работното си време и служебните си задължения е поискал и получил информация от своя колега Стоян Атанасов относно наличието на заявителски материал № 88/2009 г. и предмета на същия, както и относно обстоятелствата, във връзка с които се призовава лицето Георги Беширов в полицейското управление; получените сведения и в частност това, че преписката е за грабеж, са предадени от Иван Дачев на Георги Беширов. Обстоятелството дали Иван Дачев първи е съобщил на Георги Беширов за причината, поради която последният е бил призован в полицейското управление, е без значение за конкретния случай, както правилно е преценил и първоинстанционният състав на съда. Направеният в касационната жалба анализ и тълкуване на писмените обяснения, събрани в хода на дисциплинарната проверка, не съответства на цялостния анализ на събраните по делото доказателства и е тенденциозен, като е насочен към обосноваване на защитната теза на дисциплинарно наказания служител. Тази теза е свързана с твърдението, че Георги Беширов е разполагал с информация, че се призовава във връзка с разследване на грабеж, преди това да му бъде съобщено от Иван Дачев. Обратното на поддържаното от касатора се установява от обясненията на двамата служители, които са посетили дома на Георги Беширов на 15.09.2009 г. с цел връчване на призовката /Н. Радев и Т. Балтов/, както и от обясненията на двамата родители на Георги Беширов. Тези свидетели дават еднозначни обяснения, че при връчването на призовката от страна на полицейските служители не са дадени обяснения относно повода за призоваването. Лицата, които дават обяснения в смисъл, че информацията за това че Георги Беширов се издирва във връзка с грабеж, е била дадена при връчването на призовката, нямат преки впечатления, тъй като не са били очевидци, а дават обяснения въз основа на свои съждения и косвени впечатления. Затова изводите, които гради касационният жалбоподател въз основа на тези обяснения, са необосновани и не могат да бъдат възприети. Предвид изложеното, първоинстанционният състав на съда обосновано е приел за доказано извършването на деянието, определено като дисциплинарно нарушение. Възражението в касационната жалба за това че е допуснато нарушение на чл. 230, ал. 1, т. 4 ППЗМВР, е неоснователно. На първо място следва да се посочи, че ал. 1 на чл. 230 ППЗМВР няма точки. Касаторът вероятно е имал предвид разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР, която е посочена като основание за издаване на оспорената пред съда заповед. В чл. 230, ал. 1 ППЗМВР е предвидено, че дисциплинарно наказание "уволнение" се налага в случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Сред предвидените в тази разпоредба от закона хипотези по т. т. 1 - 10, е тази по т. 10 - "други тежки нарушения на служебната дисциплина". В чл. 230, ал. 2 ППЗМВР е дадено нормативно обяснение на това понятие, като е посочено, че други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са изброените в т. т. 1 - 5, като в т. 4 са визирани деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От съдържанието на цитираните разпоредба е видно, че нарушението на етичните правила за поведение, с което са уронва престижа на службата, е определено като тежко дисциплинарно нарушение, за което са налага наказание "уволнение". С извършеното от служителя Иван Дачев деяние се нарушават етичните правила по т. 7 и т. 56 от Етичния кодекс на държавните служители от МВР, които установяват, съответно, че полицейският служител пази доброто име на институцията, която представлява и че служебната информация, с която разполага полицейският служител не може да бъде използвана с користна цел, нито да бъде разгласявана пред други лица, освен по предвидения ред. С нарушението на тези етични правила е уронен престижа на службата, тъй като деянието е станало достояние на широк кръг служители на полицейското управление и на граждански лица, а извършеното нарушение по своето естество обуславя намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. В мотивите на първоинстанционното решение е направено разграничение между нарушението на етичните правила и на служебните задължения на държавните служители в МВР, както и хипотезите, при които нарушенията на етичните правила представляват основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Изложените от съда съображения и направените изводи са съобразени със задължителните указания в ТП № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ОСС на ВАС, поради което са правилни и се споделят от настоящия състав на съда. Същите доводи, които са изложени в касационната жалба са били поддържани и пред първата инстанция, обсъдени са в мотивите на обжалваното решение и поради това че изводите на първоинстанционния състав се споделят от настоящия, не следва да бъдат повтаряни. Неоснователно е също възражението на касатора за това че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. В тази разпоредба е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 223, ал. 1 ППЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган съгласно чл. 228, т. 1 ЗМВР е министърът на вътрешните работи, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на обобщената справка относно извършената проверка - рег. № 1831/09.02.2010 г., поради което това е датата, от която започва да тече двумесечният срок по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 22.03.2010 г., поради което е издадена в срока по чл. 225, ал. 1 ЗМВР, както правилно е приел и първоинстанционният състав на съда. В касационната жалба се съдържа немотивирано твърдение, че обжалваната заповед не е издадена в предвидената форма и не съдържа реквизитите по чл. 269 ППЗМВР. Това възражение е неоснователно, тъй като заповедта е издадена в писмена форма и от съдържанието й е видно, че същата отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, както и на чл. 269 ППЗМВР. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия