Решение № 8042 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2013 г.

Решение № 8042 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2895/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 2288 от 21.12.2012 г. по административно дело № 1065/2012 г. Административен съд - Бургас е: 1) отменил предписания по точки 2, 3, 4, 5, 6 и 8 за отстраняване на нарушения по протокол от 10.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас; 2) отхвърлил жалбата на "ГБС - Варна" АД гр. Варна против предписания по точки 1 и 7 за отстраняване на нарушения по протокол от 10.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас; 3) осъдил Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас да заплати на "ГБС - Варна" АД гр. Варна сума в размер на 2050 лв. за разноски. Решението е оспорено с касационна жалба от Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас в частта, с която са отменени предписания по точки 2, 3, 4, 5 и 6 от протокол от 10.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас, и в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на "ГБС - Варна" АД разноски в размер на 2050 лв. Наведени са доводи, че в тези му части постановеният съдебен акт е неправилен поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението в атакуваните му части, потвърждаване на дадените принудителни административни мерки по протокол от 10.04.2012 г. като законосъобразни, и намаляване поради прекомерност размера на разноските, които Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас е осъдена да заплати на "ГБС - Варна" АД, до техния законовоопределен минимум. Ответникът по касация - "ГБС - Варна" АД, ЕИК *********, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде потвърдено, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното пред настоящата инстанция решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Оспореният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 2 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти и обстоятелства от значение за спорното право, както и правнозначимите доводи на страните, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Законосъобразността на оспорените предписания е проверена изцяло съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи на издалия ги орган за липса на пороци при издаването на предписанията в спорните точки. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КТ, да даде задължителни предписания за отстраняване на констатирани нарушения на трудовото законодателство и на недостатъци по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От събраните доказателства по делото не се установяват хипотезите на цитираните норми. Противно на твърдяното от касатора, в протокола, обективирал резултатите от извършената проверка, въз основа на които са издадени предписанията, невярно е отразена действителната фактическа обстановка по случая. В първата атакувана с касационната жалба част на съдебното решение, с която са отменени предписанията по точки 2, 3, 4, 5 и 6 от протокол от 10.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Бургас, на "ГБС - Варна" АД е предписано по точка 2 да не допуска до работа работници и служители, без да е сключил с тях трудов договор в писмена форма съгласно изискванията на чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, а по точки 3-6 - длъжностните лица по извършване на инструктажите Ангел Георгиев Жеков, Живко Димитров Желязков и Николай Пенев Николов да не допускат до работа на работната площадка лица, без да им е извършен начален и ежедневен инструктаж, съгласно изискванията на чл. 3 във връзка с чл. 12 и чл. 15 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ДВ, бр. 102/2009 г.) във връзка с чл. 16, т. 1 б. "е" от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи (ДВ, бр. 37/2004 г.). В хода на производството пред Административен съд - Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените пред нея принудителни административни мерки) е установено, че на 27.02.2012 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас са извършили проверка по спазване на КТ и ЗБУТ от "ГБС - Варна" АД, основен изпълнител в строителен обект хотел "Аква Невис", УПИ I-457, кв. 5503, к. к. "Слънчев бряг" - запад, резултатите от която са отразени в протокол от 10.04.2012 г. Проверяващите са издали предписанията в точки 2-6 въз основа на приетото от тях за установено, че дружеството е допуснало да работят на строителния обект, като полагат топлоизолация на първи и втори хотелски етаж, лицата Димитър Атанасов Момчилов (починал в резултат на смъртна злополука), Станимир Иванов Станчев, Георги Атанасов Димов и Петър Тошков Николов, без с тях да са сключени трудови договори в писмена форма, и без длъжностните лица по извършване на инструктажите Ангел Георгиев Жеков, Живко Димитров Желязков и Николай Пенев Николов да са извършили на тези работници начален и ежедневен инструктаж. Като правилно е прието в мотивите на проверявания съдебен акт, тези фактически констатации на инспекторите от Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас са неверни, което обуславя и извод за незаконосъобразност на издадените въз основа на тях предписания по точки 2-6. Няма обективни данни горецитираните четири физически лица да са извършвали трудова дейност за "ГБС - Варна" АД (което е видно и от представените пет прекратителни резолюции на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас"), а такава е извършвана от тях за някой от подизпълнителите на обекта (приложени са договори за изпълнение на СМР с подизпълнители), като административният орган не е установил за кой точно. При това положение длъжностните лица по инструктажа от "ГБС - Варна" АД не е следвало да инструктират лица, които са им непознати и не са допуснати от тях на обекта (като личи и от приложените им обяснения), а дружеството не им е работодател. При безспорно установеното, че спорните точки на предписанията са издадени, без да са налице доказателства, че "ГБС - Варна" АД е допуснало лица да престират работна сила в негова полза без сключени писмени договори, и че касателно това дружество няма основание да се формулира извод за неизпълнение на задължения по първоначален и ежедневен инструктаж, то настоящата инстанция споделя извода на Варненския административен съд за тяхната незаконосъобразност. От визираната от касатора като необсъдена от първоинстанционния съд заповед № 20/25.10.2011 г., издадена от главния изпълнителен директор на "ГБС - Варна" АД досежно извършване на инструктажите, не само не могат да се извлекат аргументи в подкрепа на касаторовата теза, а даже напротив, тази заповед ведно с останалите представени писмени доказателства (книги за инструктаж и др.) несъмнено доказва стриктното спазване на правилата на ЗБУТ и КТ от ответника по касация. Неоснователно е и касаторовото възражение за неправилност на решението в частта за присъдените разноски. Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас не е направила в хода на първоинстанционното съдебно производство възражение по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. С даване ход по същество на делото от Варненския административен съд възможността за такова възражение е била окончателно преклудирана. Изложеното обуславя извода, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила (в атакуваната му част - в останалата съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила). При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК трябва да бъде уважено своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, реализирана чрез подадения писмен отговор от надлежно упълномощената юрисконсулт Калева. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева, които касаторът следва да бъде осъден да заплати на "ГБС - Варна" АД за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,