Решение № 16986 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2019 г.

Решение № 16986 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11049/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД, срещу Решение № 6968/9.05.2019 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, по адм. дело № 8160/2018 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РД-279 от 15.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите и е осъдено да заплати на Министерство на околната среда и водите сумата от 100 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател изтъква доводи за неправилност на съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че съдът не е отчел обстоятелството, че заповедта е издадена в нарушение на изискването за истинност на административните актове, на принципа за служебно начало в административния процес и при неизяснена фактическа обстановка. Аргументира се с обстоятелството, че към момента на издаването на акта, дружеството било погасило по–голямата част от своето задължение. Позовава се на заключението на вещото лице на изслушаната по делото единична съдебно–счетоводна експертиза, според което действително дължимата сума към датата на издаване на заповедта – 15.05.2018 г. възлизала на 871, 22 лева. В този смисъл поддържа, че фактът на по–късното погасяване на задълженията към организацията за оползотворяване на отпадъците касае вътрешните облигационни отношения между страните по договора, поради което не попада в хипотезата на чл. 59, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Счита, че административният съд неправилно приложил чл. 3, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (по–долу само "Наредбата"), тъй като чл. 2, ал. 3 от същата предвиждал, че продуктова такса не се заплаща от лицата, които участват в колективна система, представлявана от организация за оползотворяване, какъвто бил настоящият случай. Дружеството намира, че е налице само договорно определен срок за заплащане възнаграждението към "Норд масла" ЕАД, а нормативно определеният срок в Наредбата се отнася за заплащане на продуктова такса. Според жалбоподателя решаващият съдебен състав неправилно е приложил разпоредбите на чл. 8 във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредба за отработените масла и отпадъчните нефтопродукти (НОМОН). Формираният извод обосновава с обстоятелството, че не бил лично задължен да постига целта по чл. 8, ал. 2 НОМОН, а това било задължение на "Норд масла" ЕАД. По същество моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да се произнесе по същество, като отмени Заповед № РД-279 от 15.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите счита касационната жалба за неоснователна и моли да се отхвърли, а решението като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед № РД-279 от 15.05.2018 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД, членуващо в организация по оползотворяване на отработени масла "Норд масла" ЕАД е определено да заплати продуктова такса за масла в размер на 17 197, 14 лева, поради това, че не е доказано изпълнението на задълженията му за оползотворяване на отработени масла и на целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН. За да достигне до така формулирания извод, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е изяснил спора от фактическа страна, след като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност приетите за относими и необходими доказателства по първоинстанционното дело. Съдът е установил, че "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД членува в организация по оползотворяване на отработени масла - "Норд масла" ЕАД (само "организацията"), като по делото няма спор, че между тези две дружества е бил сключен договор за поемане на задължение по оползотворяване на отработени масла, който е бил в сила между страните до 1.01.2018 година. С Решение № ООп–ОМ–06–00/25.02.2014 г., издадено от министъра на околната среда и водите по реда на глава пета, раздел III ЗУО е позволено на "Норд масла" ЕАД за периода 25.02.2014 г. –31.12.2018 г. да извършва дейност като организация по оползотворяване на отработени масла, както и да сключва договори с лица, които пускат на пазара масла. Във връзка с изпълнение на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН, за периода 1.01.2017 г. –31.12.2017 г. организацията е изготвила доклад с вх. № 26–00-346/30.03.2018 г. на регистриран одитор. Същият е бил представен от "Норд масла" ЕАД пред министъра на околната среда и водите и в изпълнение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 НОМОН. Във фактическите констатации на доклада е прието, че "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД не е заплатило част от уговореното възнаграждение от 4642, 68 лева, за част от декларираните количества пуснати на пазара масла, поради което организацията не е изпълнявала от нейно име целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН. Посочената в доклада сума е изчислена като разлика между размера на фактурираните възнаграждения за количествата пуснати на пазара масла от членовете на организацията през 2017 г., който възлиза на 1 471 180, 75 лева и платените възнаграждения в размер на 1 466 538, 07 лева. Със Заповед № РД-197 от 12.04.2018 г. на министъра на околната среда и водите е определена комисия в състав, която да извърши проверка на представените в срок доклади по чл. 55, ал. 1 НОМОН за отчетен период на 2017 г., на организациите по оползотворяване и лицата, които пускат на пазара масла и изпълняват задълженията си индивидуално. Резултатите от извършената проверка, на основание издадената заповед от министъра на околната среда и водите, са обективирани в доклад (лист 82 от първоинстанционното дело), съгласно който касаторът е останал задължен към организацията за 2017 г. със сумата от 4642, 68 лева. На това основание е предложено "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД да бъде включен в заповедта по чл. 63, ал. 1 НОМОН. Със Заповед № РД-279 от 15.05.2018 г., министърът на околната среда и водите, на основание чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО и чл. 63 НОМОН, на "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД, като дружество членуващо в организация по оползотворяване на отработени масла "Норд масла" ЕАД, е определено да заплати продуктова такса в размер на 17 197, 14 лева, поради това, че не е доказано изпълнението на задълженията му за оползотворяване на отработени масла и на целите по чл. 8, ал. 1 НОМОН. Като фактическо основание за издаването на заповедта са послужили доклада, изготвен от регистриран одитор, както и доклад по чл. 62 НОМОН, представен от комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, определена със Заповед № РД-197 от 12.04.2018 г. на министъра на околната среда и водите, съответно приложените към него документи. В първоинстанционното производство във връзка с изтъкнатите от "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД твърдения за погасяване на паричното задължение, чрез заплащане на процесната сума, съдът е допуснал изслушването на единична съдебно–счетоводна експертиза. От заключението й, което е кредитирано от решаващия състав като вярно и безпротиворечиво, се извежда извод, че при извършеното изчисление и сравнение на размера на дължимите и заплатени от членовете към "Норд масла" ЕАД възнаграждения, "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД не е заплатило на организацията следващото се възнаграждение в размер на 4642, 68 лева. От таблица № 1, съдържаща справка за разчетните взаимоотношения между "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД и "Норд масла" ЕАД по фактури, издадени през 2017 г. и по-точно от 1.03.2017 г. до 20.12.2017 г. е видно, че касационният жалбоподател след извършеното частично плащане, към дата 15.05.2018 г. дължи на организацията сумата 871, 22 лева, а към дата 21.05.2018 г. същото е заплатило в пълен размер сумата от 4642, 68 лева. При така установените релевантни факти по делото, след извършената проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът е намерил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Досежно съответствието на акта с приложимия материален закон съдът е изложил съображения, че неизпълнението на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН по оползотворяване на отработени масла за количествата продукти, пуснати на пазара през 2017 г. от "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД е в причинна връзка с незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок. Приел е, че са налице фактически и правни основания за издаване на процесната заповед, а определената продуктовата такса, която се дължи от дружеството, е правилно изчислена. При формиране на правните си изводи, първоинстанционният съд се позовава на действащата за процесния период Наредба и по–точно на раздел VI от нея, който регламентира продуктовата такса за масла. От анализа на разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 6, чл. 2 и чл. 4 от Наредбата е извел аргументи за дължимост на сумата от 4642, 68 лева, през месеца, следващ този, в който продуктите са пуснати на пазара. Кредитирайки мотивите в заповедта от 15.05.2018 г. и съдържащите се по административната преписка доклад с фактически констатации за 2017 г., представен от "Норд масла" ЕАД и доклад на Комисията за проверка на докладите по чл. 55, ал. 1 НОМОН, съдът намира, че е спазена процедурата по раздел IV "Производство за издаване на заповеди по чл. 59, ал. 3 и 4 ЗУО" НОМОН. Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя, че неплащането на сумата представлява неизпълнение на договорно задължение по сключения договор между "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД и "Норд масла" ЕАД, а не е предпоставка за неизпълнение на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН. В този смисъл съдът заключава, че незаплащането на пълния размер на уговореното възнаграждение в срок препятства изпълнението на програмата по чл. 53, ал. 1 ЗУО на организацията по оползотворяване на отработени масла и оттам постигането на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН, която се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. В първоинстанционното решение се съдържат аргументи, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. Формиран е краен извод за неоснователност на оспорването, поради което жалбата на "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД срещу Заповед № 279 от 15.05.2018 г. на министъра на околната среда и водите е отхвърлена. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че "Норд масла" ЕАД е търговско дружество, което е учредено като организация по оползотворяване на масла, а касаторът "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД съответно е членуващо в организацията и съобразно чл. 14, ал. 2, т. 2 ЗУО изпълнява задълженията си чрез колективни системи, представлявани от организацията по оползотворяване. В това си качество дружеството касатор има задължение да заплаща на организацията уговореното възнаграждение, което ако не бъде изпълнено за съответната отчетна година, в рамките на действието на договора, налице е неизпълнение на целта по чл. 8, ал. 1 НОМОН и то дължи съответната продуктова такса. В този смисъл е и нормата на чл. 11, ал. 2 НОМОН, според която лицата, които пускат на пазара масла, се считат за изпълняващи задълженията си чрез колективна система за срока на действие на договора по ал. 1 само в случай, че предоставят информация относно количествата масла, пуснати на пазара, и заплащат възнаграждение в съответствие с уговореното в договора. Съответно, ако не бъде изпълнена целта, дружество се включва в заповедта по чл. 63, ал. 1 НОМОН. Становището на касатора, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът не е съобразил обстоятелството, че административният акт противоречи на принципите на АПК и е постановен при неизяснена фактическа обстановка (чл. 35 АПК), не се споделя от касационната инстанция. На основание чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО продуктова такса в размер и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, се заплаща от лицата по чл. 14, ал. 2, т. 2, членуващи в организация по оползотворяване, които не са и заплатили уговореното възнаграждение и/или не са и предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара. Дължимостта на определената на касатора продуктова такса в конкретната хипотеза е нормативно установена в чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО, т. е. заповедта законосъобразно е издадена на соченото в нея правно основание. На следващо място, текстът на чл. 61, ал. 3 НОМОН съдържа хипотезите, при които се считат за изпълнени целите за оползотворяване на отработени масла на организациите по оползотворяване и целите за оползотворяване на лицата - членове на организация по оползотворяване. В случая видно от доклада по чл. 55, ал. 1 НОМОН на "Норд масла" ЕАД, който има нормативно предвиденото съдържание по чл. 61, ал. 1 НОМОН, целта на членуващото в организацията дружество не е изпълнена и по аргумент за противното от чл. 61, ал. 3, т. 1 НОМОН, защото касационният жалбоподател не е заплатил уговореното възнаграждение. По тази причина, на основание чл. 59, ал. 2 ЗУО и глава девета НОМОН, министърът на околната среда и водите е издал оспорената заповед, с която на дружеството е определена за плащане продуктова такса. В този смисъл изведеният от административния съд извод за материална законосъобразност на заповедта не се опровергава от обстоятелството, че дружеството към датата на нейното издаване е заплатило частично уговореното възнаграждение, а към дата 21.05.3018 г. (след нейното издаване), съответно е погасило цялото парично задължение. Изложените от жалбоподателя доводи в касационната жалба, които сочат на противоположен извод, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Правилно решаващият състав се е позовал на относимата нормативна уредба, въз основа на която e приел, че продуктовата такса е определена законосъобразно. Видно от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Наредбата, при неизпълнение на целта по оползотворяване на отработени масла от организациите по оползотворяване и от лицата, изпълняващи задълженията си индивидуално, се заплаща пълният размер на продуктовата такса за цялото количество пуснати на пазара масла през предходната година. Продуктовата такса в обжалвана заповед е определена по основание и размер, съгласно регламентираното в цитираната норма на чл. 21, ал. 1 от Наредбата, защото "Булкар ойл дистрибюшън" ЕООД не е изпълнило целта по оползотворяване на масла. Касае се за неизпълнение на нормативно вменени на дружеството задължения, а не за неизпълнение на договорно задължение, в какъвто смисъл са правните аргументи в касационната му жалба. Целта на Закона за управление на отпадъците е посочена в чл. 1, ал. 3 от същия, а именно да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околна среда и дейността да се осъществява в съответствие с изискванията на нормативните актове. Основателно и мотивирано съдът е приел, че постигането на целта следва да бъде съотнесено към разпоредбата на чл. 8, ал. 1 НОМОН. Съгласно този текст лицата, които пускат на пазара масла, са отговорни за оползотворяването на отработени масла в количество (в тонове), не по-малко от 40 на сто от количеството (в тонове) масла, пуснати от тях на пазара на Република България през текущата година. Алинея втора на същия текст изрично предвижда, че целта по ал. 1 се изпълнява ежегодно до 31 декември на съответната отчетна година. След като до края на 2017 г. жалбоподателят не е участвал в поемането на разходите по оползотворяването на отработените масла за отчетния период, тъй като до този срок не е заплатил дължимото на организацията възнаграждение, то жалбоподателят не е изпълнил целта по чл. 8 НОМОН. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора акцесорната претенция на ответника за присъждане на сторените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт Петков, е основателна. В полза на Министерството на околна среда и водите се присъжда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Втора колегия,