Решение № 6545 от 17.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 67/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба (наименувана като молба) от В. Й. Б. против Решение 1501/04.11.2024 г. по адм. дело 223/2024 г. по описа на Административен съд Смолян. Изложени са мотиви за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се неговата отмяна като делото бъде върнато за ново разглеждане. Ответната страна Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), чрез процесуален представител юрисконсулт Х. Дончев оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава писмено становище за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 1501/04.11.2024 г. по адм. дело 223/2024 г., АС Смолян е отхвърлил жалбата на В. Й. Б. срещу Експертно решение (ЕР) на НЕЛК 90707 от 63/31.05.2024 г.и В. Б. е осъден да заплати на НЕЛК разноски в размер на 100 (сто) лева. За да достигне до този правен извод, от фактическа страна съдът е приел, че с ЕР 90555 от 31/13.02.2024 на Териториална лекарска експертна комисия (ТЕЛК) на В. Б. са определени 80 % ВСУ без чужда помощ. Лекарската комисия е изложила мотиви, че се касае за лице с [заличен текст], [заличен текст] с представена експертиза от МБАЛ Смолян от 16.11.2023 г. с [заличен текст]. Решението на ТЕЛК било оспорено пред НЕЛК. С решение 090707 от заседание 63 от 31.05.2024 г. експертното решение било потвърдено. Решението на НЕЛК било оспорено по съдебен ред. С оглед представените и събрани в процеса доказателства, при постановяване на решението си, съдът е приел, че оспореното пред него ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и същото е било мотивирано. Съдът е приел, че ЕР на НЕЛК е правилно, като е обосновал своите изводи на с кредитираната съдебно-медицинска експертиза, според която правилно е определен процента на ТНР ? и потребността от чужда помощ. Решението е правилно. В конкретния случай съдът правилно е приел, че административният орган е направил правилна и законосъобразна преценка на събраните медицински доказателства и не е допуснал нито процесуални, нито съществени материалноправни нарушения. Решението на НЕЛК е постановено въз основа на наличната медицинска документация, включително няколко епикризи от кардиологично отделение, съдържащи обективни данни за сериозни [заличен текст], в това число [заличен текст]. С оглед установените увреждания, НЕЛК правилно е определила 80% трайно намалена работоспособност (ТНР), като е приложила разпоредбите на Приложение 1 към чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), както и Методиката за оценка на ТНР съгласно Приложение 2. Спазена е и задължителната методология при наличие на множествени увреждания, където водещата диагноза е взета като основа, а съпътстващите заболявания са съобразени при определянето на крайния процент. Правилно съдът е кредитирал медицинската експертиза, която потвърждава, че страданията обхващат сърдечно-съдовата, неврологичната, ендокринната и психо-емоционалната система, но в крайна сметка всички те се отразяват чрез водещото увреждане, обусловено от [заличен текст]. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от НМЕ чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. При тълкуване на посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт следва извод, че органите на медицинската експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички случаи на ТНР над 90% се прави преценка за потребността от чужда помощ. Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т. е. дали при констатираните заболявания, водещи до ТНР над 90% лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно. Съдът обосновано приема, че при 80% ТНР не се дължи задължително произнасяне относно необходимостта от чужда помощ, съгласно чл. 68, ал. 2 от НМЕ. Тази разпоредба допуска произнасяне по въпроса само когато има едно или повече съпътстващи заболявания, които обосновават допълнителен ТНР от над 50%, което в случая не е установено. В представените медицински документи няма доказателства за такова допълнително увреждане. Следователно, НЕЛК е мотивирала правилно липсата на чужда помощ, а съдът правилно е приел, че не са налице условия за нейното отпускане, включително и в светлината на чл. 61, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 2 от НМЕ. Съдът не е допуснал и нарушение на изискването за мотивираност на административния акт. При положение че процентът на ТНР не надвишава 90%, а съпътстващите заболявания не обосновават необходимостта от чужда помощ, не е било необходимо изрично произнасяне относно това дали жалбоподателят е в състояние да се обслужва самостоятелно в ежедневието. Липсата на такива мотиви в решението на НЕЛК не представлява процесуално нарушение, нито нарушава правото на защита на жалбоподателя. В обобщение, съдът е анализирал подробно всички относими доказателства, приел е напълно експертното заключение, спазил е приложимата наредба и не е пропуснал съществени обстоятелства, които да налагат отмяна на обжалваното решение на НЕЛК. Поради изложените съображения, като е отхвърлил подадената жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение