Решение № 7055 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5253/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Кокиче 13“ ООД, гр.София, представлявано от управителя П. и процесуални представители адвокати Шопов и Янков срещу решение №12464 от 30.3.2026 година, постановено по административно дело №10907 по описа на Административен съд София град. Иска се да се отмени решението на административния съд като „неправилно и незаконосъобразно“. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции. Излагат се кратки доводи, в които преобладават оплакванията срещу атакувания пред първата инстанция административен акт. Излагат си принципни положения като се посочва, че съдът следвало да разкрие обективната истина. В съдебно заседание се поддържа касационната жалба и се представя списък с разноски и доказателства, че са направени. Възразява се срещу присъждането на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпил отговор от кмета на Столична община – район Подуене, чрез процесуалния юрисконсулт Захариев, в който отговор се поддържа правилност на решението на административния съд и неоснователност на касационните оплаквания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави принципно възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение №12464 от 30.3.2026 година, постановено по административно дело №10907 по описа на Административен съд София град. С него отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № РПД25-РД98-6/29.09.2025 г. на кмета на район „Подуяне“ – СО, с която заповед въз основа на протокола на комисията за провеждане на конкурса, с която заповед участникът „МИНА и сие 5" ЕООД е класиран на първо място за наемател на едноетажна нежилищна сграда „за обществено хранене" с идентификатор 68134.609.327.1, със застроена площ 126,00 м2, разположена в ПИ с идентификатор 68134.609.327, с административен адрес: гр. София, район „Подуяне", [улица], с начална конкурсна наемна цена за обекта, 1225,98 лв. без МС или 1471,18 лв. с вкл. ДДС. Съдът е приел с пространни мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на възложените му правомощия като са спазени всички необходими изисквания относно процедурата от откриването до приключването. Спазени и материалноправните изисквания. Няма допуснати нарушения, които да налагат изцяло отмяна на атакувания акт, а установените грешки са в рамките на техническите такива, без те да влияят върху крайния резултат от работата на комисията, помощен орган на кмета при провеждане на процедурата по търга. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК, доколкото в касационната жалба се позовават само на „незаконосъобразност“ на решението. Касационните оплаквания са съсредоточени към твърденията за незаконосъобразност на издадената заповед и принципни възражения срещу решението на административния съд Не се излагат касационни доводи и няма наведени обстоятелства и доказателства, които биха формирали друг извод на настоящата инстанция. Изложените твърдения относно „незаконен състав на комисията“ са повторени като наведени били пред първата инстанция и е даден отговор. Предвид много подробното мотивиране на съдебния акт на административния съд, с приети фактически и правни основания, следва да се направи препращане към мотивите на първата инстанция – чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се следват разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение