Решение № 353 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2012 г.

Решение № 353 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Съдебното производство е по реда на раздел първи на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за посредничество при международно осиновяване (понастоящем отменена - ДВ, бр. 91 от 4.11.2014 г., в сила от същата дата). Образувано е по жалба на Сдружение "Асоциация Моето дете", гр. София, чрез председателя на Управителния съвет Стоянка Василева Илова, срещу заповед № ЛС-04-304/24.02.2012 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г. е отнето разрешение № 114/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Франция, Швейцария, Испания, Канада, Белгия, издадено на Сдружение "Асоциация Моето дете". В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Гълъбова, излага съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради отмяната на Наредба № 12/30.09.2009 г. с влязло в сила решение на Върховния административен съд, касателно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от отменения нормативен акт, въз основа на която е издадена оспорената заповед на министъра на правосъдието. По съображения за незаконосъобразност, относими към основанията за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби, жалбоподателят моли оспорената заповед да бъде отменена, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, действащ чрез юрисконсулт Вера Домузчиева, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна се установява, че Сдружение "Асоциация Моето дете" е получило разрешение № 114/15.03.2010 г. от министъра на правосъдието да извършва посредничество при международно осиновяване по отношение на следните държави: Франция, Швейцария, Испания, Канада, Белгия, валидно до 15.03.2015 г. В него е посочено, че акредитираната организация е задължена да представя на министъра на правосъдието на всеки шест месеца доклад за осъществената през периода посредническа дейност. В изпълнение на посоченото задължение, уредено и в чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г., Сдружение "Асоциация Моето дете" е изготвял такъв доклад на всеки шест месеца, като от получаването на разрешението за извършване на дейността, жалбоподателят е представил пред министъра на правосъдието 3 доклада. В първият доклад по чл. 18, ал. 2, т. 17 от Наредба № 12 от 30.09.2009 г., подаден на 1.10.2010 г., сдружението не е имало договорни отношения с чуждестранни акредитирани организации, не е имало подадени молби за вписване в регистъра по държави, предложения за дете и съдебни процедури, както и преписки, по които тече или е приключило следосиновително наблюдение. При подаване на следващия доклад от 22.03.2011 г. сдружението е заявило същите данни, като е добавило, че има отношения с кандидат-осиновители, подали молби за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК) - семейство Вине и семейство Лойер. С третия доклад, подаден на 06.10.2011 г., е заявило, че към тази дата е в договорни отношения с кандидат-осиновители, подали молби и вписани в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК - семейство Вине и семейство Малори. Министерството на правосъдието осъществява функциите на централен орган, предвидени в Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, съставена в Хага на 29 май 1993 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 16 от 2002 г.) (ДВ, бр. 78 от 2002 г.), наричана "Хагска конвенция". Съгласно чл. 112, ал. 2 от СК министърът на правосъдието: осъществява дейността по международните осиновявания; упражнява контрол върху дейността на акредитираните организации за посредничество при международните осиновявания; издава наредба за реда и условията за водене на регистрите на международните осиновявания. Съгласно чл. 116, ал. 3 от СК министърът на правосъдието определя с наредба условията и реда за издаване и отнемане на разрешение и за дейността на акредитираните организации, включително за прекратяването й. В чл. 113 от СК са предвидени регистри по международно осиновяване, които се водят от Министерство на правосъдието. При Министерство на правосъдието се създава Съвет по международно осиновяване, който се състои от председател - заместник-министър на правосъдието, и членове - по един представител на Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на външните работи и на Държавната агенция за закрила на детето. В компетентността на Съвета по международно осиновяване (СМО) е да прави предложение до министъра на правосъдието за отнемане на разрешението на акредитирана организация, като съгласно чл. 121, ал. 4 от СК предложението се мотивира. СМО е изготвил доклад по акредитационна преписка № 16-04-27/09 на Сдружение "Асоциация Моето дете" относно актуалността на вписванията в регистрите по чл. 113, ал. 1, т. 2 и т. 4 от СК. В т. 1 от доклада е посочено, че няма подадени молби от сдружението за вписване на кандидат-осиновители в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК след получаване на разрешението за посредничество при международно осиновяване, то е представило документи за представителна власт по 4 преписки на осиновяващи, постъпили и вписани в регистъра на по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК чрез Френска осиновителна агенция. В два от случаите осиновяващите са упълномощили сдружението да ги представлява, след като са получили предложение за дете, като едните са в съдебно производство пред Софийски градски съд, а другите са направили отказ. Във втората точка е отбелязано, че няма преписки на осиновяващи, вписани в регистъра, чрез сдружението, чакащи предложение за дете, в това число с потвърден проект и валидни документи, както и че няма отправени чрез сдружението предложения към осиновяващи. В т. 3 е отбелязано, че са представени 3 доклада от Сдружение "Асоциация Моето дете", а в т. 4, че не е заявило желание да осъществява дейност по реда на чл. 21 от Наредба № 12/2009 г. Въз основа на този доклад и правомощието на СМО, предвидено в чл. 115, т. 5 от СК и в чл. 17, ал. 2 от Наредба № 12/30.09.2009 г. на проведено на 17.01.2012 г. заседание на СМО е взето решение, с което да се предложи на министъра на правосъдието да се отнеме издаденото разрешение за осъществяване на посредничество при международно осиновяване № 114/15.03.2010 г. на Сдружение "Асоциация Моето дете" с мотив, че са налице обстоятелствата, визирани в чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/30.09.2009 г. - невписване на нито един кандидат-осиновител в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК в продължение на една година. Изложено е още, че СМО се е обединил около решението за отправяне на предложение за отнемане на разрешението, въпреки, че от страна на сдружението има договорни отношения с 4 осиновяващи с обичайно местопребиваване във Франция, вписани в регистъра чрез Френска агенция по осиновяването. Въз основа на мотивираното предложение и на основание чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/30.09.2009 г. министърът на правосъдието е издал оспорената пред настоящото производство заповед № ЛС-04-304/24.02.2012 г., с която е отнето разрешението на Сдружение "Асоциация Моето дете" за посредничество при международно осиновяване по отношение на Франция, Швейцария, Испания, Канада и Белгия. Административният орган е мотивирал заповедта с факта, че след получаване на разрешението за посредничество при международно осиновяване, чрез акредитираната организация не е постъпила нито една молба от осиновяващите за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК, съответно не е извършвано вписване чрез акредитираната организация. Изложените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради това, че проверката не е извършена по реда на чл. 21 от Наредба № 12/30.09.2009 г., са неоснователни. Разпоредбата на чл. 21 от Наредба № 12/30.09.2009 г. е свързана с упражняването на контрол от министъра на правосъдието, свързан с дейността на акредитираната организация, като се проверява дали при осъществяването на тази дейност не се нарушават нормативно предвидените изисквания по отношение на посредничеството при международно осиновяване, както и финансовото състояние на посредника. В настоящия случай, отнемането на разрешението на акредитираната организация не е в резултат на констатирано нарушение, открито при осъществен контрол по реда на чл. 21 от Наредба № 12/30.09.2009 г., а е в резултат на невписването в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК на нито една молба за осиновяване в период над една година от получаване на разрешението за упражняване на дейността, което не е нарушение, а е неефективно упражняване на дейността и липса на активност и ангажираност за изпълнение на целите на Конвенцията за защита на децата и СК, за което акредитираната организация е получила разрешение да извършва посредничество при международно осиновяване. Проверката относно ефективното упражняване на дейността на акредитираната организация се извършва документално, като за целта организацията представя доклад на всеки шест месеца пред министъра на правосъдието. Договорните отношения, които Сдружение "Асоциация Моето дете" е сключила с кандидат-осиновителите, са взети предвид от СМО, но вписването в чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК на тези семейства не е станало чрез това сдружение, а чрез Френска осиновителна агенция. С оглед изложеното не може да се приеме, че ако проверката е била извършена по реда на чл. 21 от Наредба № 12/30.09.2009 г., това би довело до различен резултат. Твърдения за вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК посредством Сдружение "Асоциация Моето дете" не се съдържат и в жалбата. По отношение на възражението, изложено в съдебно заседание, че с оглед отмяната като незаконосъобразна на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 12/30.09.2009 г. с влязло в сила решение № 2892 от 27.02.2014 г., постановено по административно дело № 12741/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, потвърдено с решение № 8156/16.06.2014 г. по административно дело № 5485/2014 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, и предвид това, че именно текстът на тази разпоредба е основанието за издаване на оспорената заповед, следва да бъде отменен обжалваният административен акт, настоящият състав намира, че е неоснователно. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Заповед № ЛС-04-304 е издадена на 24.02.2012 г., като към този момент действаща е била Наредба № 12/30.09.2009 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, което в настоящия случай е станало след издаването на заповедта на министъра на правосъдието. Правните последици на влязлото в сила съдебно решение предполага действие занапред и липсва противоречие на чл. 17, ал. 1, т. 4 от отменената наредба с по-висок по степен нормативен акт към датата на издаване на процесната заповед. Както бе посочено по-горе, Сдружение "Асоциация Моето дете" от получаване на разрешението за посредничество при международно осиновяване, т.е. 15.03.2010 г., до издаването на заповедта - 24.02.2012 г., не е подало нито една молба за вписване в регистъра на чл. 113, ал. 1, т. 4 от СК, поради което правилно и в съответствие с материалния закон към момента на издаването на административния акт е отнето разрешението за посредничество при международно осиновяване, издадено на жалбоподателя. По изложените по-горе съображения оспорената по делото заповед № ЛС-04-304/24.02.2014 г. на министъра на правосъдието за отнемане на разрешение № 114/15.03.2010 г. за посредничество при международно осиновяване по отношение на Франция, Швейцария, Испания, Канада, Белгия, издадено на Сдружение "Асоциация Моето дете", представлява законосъобразен административен акт и жалбата против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна поради липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. Предвид установената неоснователност на главното искане в жалбата, не следва да бъде уважавана и акцесорната жалбоподателова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. С оглед своевременно заявеното искане на ответника и осъществената защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ДВ, бр. 28, в сила от 28.03.2014 г.), жалбоподателят следва да заплати в полза на Министерството на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,