Решение № 4192 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2021 г.

Решение № 4192 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12141/2021 г., VI о., докладчик председателят Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – Добрич против решение № 323/29.10.2021 г. по адм. дело № 252/2021 г. на Административен съд Добрич, с което е отменено решение № 14/19.05.2021 г., издадено от касатора и потвърденото с него разпореждане № РВ – 3 – 24 – 00911431/20.04.2021 г. на началник сектор "КР на ДОО" при ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – Н. Й. К., от [населено място], област Добрич изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е основателна. По делото е установено, че Н. К. като земеделски производител е самоосигуряващо се лице от 2005 г., като на 18.01.2005 г. е подал заявление за осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Видно от справката за декларираните в Персоналния регистър на НОИ и внесени в приходи суми до края на 2019 г. той е заплатил дължимите осигурителни вноски за заявените социални рискове. От 01.01.2020 г. Н. К. е внасял осигуровки и за фонд "Общо заболяване и майчинство" (ОЗМ), като за промяната на вида на осигуряването не е подавал декларация, както и в срока от 1 до 31 януари на съответна календарна година, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Наредбата). Съгласно ЕР на ТЕЛК е видно, че на 05.06.2020 г. му е направена лопластика на лявата тазобедрена става поради заболяване - коксартроза, за което е ползвал болнични листове и е получил парично обезщетение за временна неработоспособност. С решение № 14/19.05.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на Н. К. срещу разпореждане № РВ – 3 – 24 - 00911431/20.04.2021 г. на началник сектор "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ – Добрич и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО е разпоредил възстановяване на недобросъвестно получено обезщетение за общо заболяване за периода 01.06.2020 г. - 27.11.2020 г. в размер на 2741. 51 лв., от които главница в размер на 2596. 17 лв. и лихви в размер на 145. 34 лева. Административният съд незаконосъобразно е приел, че е приложима нормата на чл. 114, ал. 2 КСО и полученото парично обезщетение за временна неработоспособност от Н. К. не подлежи на възстановяване понеже административният орган не е доказал наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. Съдът не е съобразил, че за да приеме наличието на недобросъвестност при получаването на процесното парично обезщетение за временна неработоспособност административният орган се е позовал изрично на обстоятелството, че за периода от 01.06.2020 г. до 27.11.2020 г. Н. Й. К. е декларирал невярна информация (че към деня на настъпване на временната неработоспособност е осигурен за съответния риск – ОЗМ). Неизпълнение на законова разпоредба и подаването на документи с твърдение за изпълнението й води до недобросъвестност, което изключва приложението на чл. 114, ал. 2 КСО. Съгласно практиката на ВАС подадената след срока по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица декларация не поражда действие за годината, в която е подадена, независимо от внесените осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. В случая липсва въобще подадена декларация, което обстоятелство е било известно на Н. К., но въпреки това той е посочил, че е бил осигурен за съответния риск – ОЗМ, което обосновава хипотезата на недобросъвестност, както законосъобразно са приели органите на НОИ. Оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Административният съд като е преценил за незаконосъобразно оспореното разпореждане и потвърждаващото го решение и ги е отменил е постановил съдебното си решение в нарушение на приложимите материалноправни норми, което налага отмяната му като неправилно. Касаторът не е заявил разноски, поради което такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение