Решение № 16367 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2012 г.

Решение № 16367 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4078/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от Общински съвет - Тетевен, представляван от председателя д-р. Мадлена Бояджиева - Ничева срещу решение № 4 от 13.01.2012 г., постановено по адм. дело № 100/2011 г. на Административен съд - Ловеч с което е отменено решение № 1019 от 31.03.2011 г. на ОбС -Тетевен, прието с посочено правно основание чл. 21, ал. 1, т. 8 във връзка с разпоредбата на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА, с което е отменено решение № 992/22.02.2011 г. на ОбС. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че е нарушено правото им на защита - на съдебното заседание на 14.12.2011 г. не са били редовно призовани. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Цветан Цветанов чрез адв. Кривошиева оспорва касационната жалба като неоснователна. Останалите ответници не вземат становище и не се представляват. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил Решение № 1019 от 3.03.2011 г. на ОбС Тетевен. Съдът е приел, че то е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на процедурата по чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА. С обжалваното решение № 1019 от31.03.2011 г. ОбС - Тетевен е отменил свое предишно Решение № 992 от 22.02.2011 г., поради това че при разработването на проекта за изменение на регулацията за УПИ-III в кв. 106 по плана на гр. Тетевен не са съобразени правата на собственост върху сгради в парцела и право на строеж притежавани от ответниците по делото. Счел е, че по реда на чл. 45 ЗМСМА е предвидена процедура единствено при оспорване, като правомощия за това законът е възложил за областния управител и за кмета на общината. В конкретния случай производството се е развило по предложение на Председателя на ОбС вместо по предложение на кмета каквато е разпоредбата на ал. 5 от чл. 45 от ЗМСМА. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция се произнася по наведените от касатора касационни основания. Основно те не са по съществото на спора, а навеждат на нарушено право на защита, което е довело до постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разглеждането на делото пред Ловешкия административен съд е протекло в четири съдебни заседания. Първото се е състояло на 01.06.2011 г. и на това заседание се е явил упълномощения адв. Христов (пълн. на л. 99) и призовката приложена на л. 73 от делото е получена от Лидия Пеева гл. експерт ТО ОБС. На това заседание делото е отложено и страните са призовани по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК за 6.07.2011 г. За заседанието на 6.07. ОбС е представляван от адв. Христов, като делото е приключило и е обявено за решаване. С определение от 5.08.2011 г. е отменен хода по същество и е насрочено делото за 5.10.2011 г. с призоваване на страните. За тази дата ОбС е призован с призовка като за получател е вписан инж. Тодор Тодоров (л. 232) без да е отразено неговото качество, каквото е изискването за редовно призоваване и каквото задължение е отразено в самата призовка. За същото заседание видно от втората призовка на л. 233 от делото получена от адв. Христов, той я е приел и за това ОбС е счете за редовно л призован. За това заседание представител на ОбС видно от протокола не е присъствал. На това заседание делото отново е отложено за 14.12.2011 г. като е посочено, че призоваването е по реда на чл. 137, ал. 7 от АПК. С оглед на това следва да се приеме, че за призоваването за съдебно заседание на 14.12.2007 г. по отношение на жалбоподателя е била налице хипотезата на чл. 137, ал. 7 от АПК, поради което се приема, че той е бил редовно призован. Веднъж призовани редовно, страните са длъжни да следят сами датите на следващите процесуални действия. Те се призовават наново, само ако делото е било отсрочено закрито заседание или пътят му е бил преграден както е в случая с определение от 5.08.2011 г. когато е извършено ново призоваване. В конкретния случай за заседанието на 5.10.2011 г. ОбС е бил редовно призован тъй като призовка е била връчена и на упълномощения от ОбС адвокат който я е приел т. е. налице е било редовно призоваване и страната е била длъжна да се уведоми за извършените процесуални действия. От друга страна във връзка с изложените в обстоятелствената част на жалбата доводи относно допуснати нарушения на материалния закон (макар и конкретно да не се сочат в касационната жалба )съдът счита, че са неоснователни. Правилно съдът е приел, че посочената в оспореното решение разпоредба от ЗМСМА като основание е неприложима за конкретния спор. Видно от приложеното на л. 174 от делото като доказателство предложение, производството за отмяна на решение № 992/22.02.2011 г. на ОбС е започнало по предложение на председателя на ОБС т. е. липсват доказателства за образува и развита процедура по оспорване на решение по инициатива на областния управител или на кмета на общината. Разпоредбата на чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА по силата на която ОБС може да отмени, измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт е приложима единствено в производство по чл. 45, ал. 5 от ЗМСМА, каквото производство не е развито. Съдът е изложил подробни мотиви в тази насока, като е направил анализ както на посочената разпоредба така и на евентуалното прилагане на чл. 91 от АПК, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,