Решение № 2255 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10678/2013 г.

Решение № 2255 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10678/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Общинска служба по земеделие, град Аксаково против решение № 1456 от 06.06.2013 г. по адм. дело № 359/2013 г. на Варненския административен съд. С него е отменен, като незаконосъобразен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № АУ-42-137 от 14.01.2013 г. да се издаде скица за част от имот от 605 кв. м., представляващ част от имот № 002061, целият с площ от 1,631 дка по картата на възстановената собственост/КВС/ в землището на с. Осеново, община Аксаково. Преписката е върната на административния орган за продължаване на производството, съобразно дадените задължителни указания от съда в мотивите на решението. Релевират доводи за нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Мотивира се, че процесният отказ за издаване на скица е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Сочи още, че съществуващ вещно-правен спор подлежи на разрешаване в исково производство, поради което административният орган не може да прави преценка относно собствеността върху имотите при подадено искане за издаване на скица. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Административното производство е образувано по искане от търговското дружество до началника на ОСЗ за издаване на скица за част от имот, попадаща извън регулационния план на с. Осеново. Приложени са нотариален акт за собственост, геодезическа снимка (ръчна скица), скица на УПИ ХХVIII-309 и комбинирана скица. С нотариалния акт дружеството е признато за собственик на УПИ ХХVIII-309 по плана на селото, състоящ се от тренировъчен плац, конюшни А и Б, втори тренировъчен плац и прилежащ терен с площ от 605 кв. м. Имотът по нотариалния акт обаче е описан само с три граници: път, УПИ ХХVII-309 и УПИ ХVII-313. Видно от комбинираната скица между плана за регулация и картата на възстановената собственост - това са границите от запад, север и изток. Липсва обаче четвъртата граница - от юг. А именно там е обозначена площта, за която се претендира издаване на скица. Административният орган е отказал издаването на скицата по съображение, че частта от УПИ, защрихована в зелен цвят на комбинираната скица съставлява част от имот № 002061 с площ от 1.631 декара по КВС на село Осеново. За този имот търговското дружество не фигурира, като собственик в регистъра на собствениците. От приложените допълнително писмени доказателства в съдебното производство, административният орган е установил приключила реституционна процедура по отношение на имот № 002061, проведена по реда на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му и нотариален акт на лицата, които са вписани, като негови собственици в регистъра към КВС. Имотът със записа на собствениците е ясно отразен на скица на л. 66 от делото от 30.04.2013 г. По искане на жалбоподателя, съдът е допуснал изслушване на съдебно-техническа експертиза със задача, поставена единствено от търговското дружество. Тя е установила идентичност между прилежащия терен с площ от 605 кв. м., отразен на комбинираната скица и кадастралната снимка и имота по нотариален акт № 27 от 2004 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че административното производство е проведено при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка е посочил на първо място, че в искането за издаване на скица, не е посочена целта, за която се иска. На второ място, съдът е счел за неизяснен въпроса за компетентността на ОСЗ да издаде скицата, тъй като не било ясно дали частта от имота е всъщност част от УПИ или е част от имот по КВС. А това е факторът, който определя компетентния да извърши административната услуга орган. На трето място, съдът е приел, като незаконосъобразно поведение на администрацията, пропускът на ОСЗ да уведоми заявителя, че не е възможно издаване на скица за част от имот и да му укаже да посочи за коя релна част от имот с граници и съседи иска издаване на скицата. По тези три групи мотиви е отменил оспорения отказ и е върнал преписката за продължаване на производството съобразно дадените задължителни указания. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След събиране на административната преписка и всички представени от насрещните страни писмени доказателства, съдът напълно се е десезирал от разрешаването на възникналия пред него правен спор за законосъобразността на отказа на ОСЗ да издаде поисканата скица от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК го задължава, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. А първото основание по цитираната правна норма, е наличието на компетентност за издателя на акта. Съдът е този, който законово е задължен да прецени, дали ОСЗ, до която е подадено искането за издаване на скица, е била компетентна да я издаде, а не да връща преписката на службата, която сама да извършва подобна проверка. Видно от съдържанието на постановения отказ от издаване на скица, ОСЗ е приела наличието на материална компетентност, като е идентифицирала имота по КВС, а не по регулационния план. Произнесла се е по същество на искането с отказ по описаните две групи причини. Следователно съдът е следвало в развилото се пред него производство по проверка на законосъобразността на отказа да прецени, както наличието на компетентност, така и съществуването на материалните основания за издаване на скица. Ако за съда е останал неясен статутът на часта от имот, за която се иска скица, то същият е бил задължен да го изясни с въпроси към съдебно-техническата експертиза. Няма законова пречка, той сам да формулира тези въпроси служебно, видно от разпоредбата на чл. 171, ал. 2, пр. 2 от АПК. На последно място, съдът е следвало да се произнесе и по въпроса - дължи ли се издаване на скица за посочената от търговското дружество част от имота, а не да връща преписката на административния орган да извършва допълнителни уточнения и да дава указания. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до постановяване на неправилно решение. Те съставляват отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение