Решение № 5397 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2018 г.

Решение № 5397 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1491/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи /МВР/ срещу решение № 7380/5.12.2017 г. на Административен съд С. град по адм. д. № 4951/2017 г., с което съдът е отменил негова Заповед № 3286з-1200/5.04.2017 г. Релевира възражения за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че решение № 220/8.02.2017 г. на Районен съд гр. П. по анд № 8327/2016 г., влязло в сила на 19.06.2017 г., следва да се приема като нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК от значение за правилното решаване на спора. Приема, че към датата на издаване на процесната заповед са били налице материалноправните предпоставки за издаването й, като спрямо управителя на "П." ЕООД е било започнато и висящо наказателно преследване за престъпление от общ характер. Същото обстоятелство представлявало императивно основание за отнемане на лиценза на дружеството за извършване на частна охранителна дейност по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. Нормата задължавала компетентния административен орган да издаде заповед в тази насока, без да се интересува от развитието на наказателното производство срещу лицето. Фактът, че срещу лицето било образувано административнонаказателно производство не променял факта на наказателно преследване за престъпление от общ характер. Поради изложените твърдения за нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "П." ЕООД срещу Заповед № 3286з-1200/5.04.2017 г. на Директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи. Ответникът, "П." ЕООД в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като страните не спорят по фактите, а относно правилното приложение на материалния закон. Приема, че в действителност, съгласно нормата на чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява съответствието на акта с материалния закон към момента на неговото издаване, като тази дата в случая е 5.04.2017 г. До приключване на устните състезания по делото пред АССГ обаче, били възникнали правопогасяващи юридически факти, които с обратна сила обосновавали незаконосъобразност на заповедта, при отпадане на материалноправната предпоставка за издаването й. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по изложените в нея възражения за неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд: Страните не спорят по фактите: "П." ЕООД притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност № 2144/10.07.2012 г. Н. И. Б. е управител на така посоченото дружество, като срещу него има данни за образувано на 9.12.2014 г. досъдебно производство - дознателско дело ДЗ № 582/2014 г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР гр. П., за престъпление по чл. 316 и чл. 309, ал. 2 НК, пр. пр. № 7083/2014 г. по описа на Районна прокуратура гр. П.. Към датата на издаване на заповедта за отнемане на лиценза на дружеството - 5.04.2017 г., същото производство и било висящо, тъй като решение № 220/8.02.2017 г. на Районен съд гр. П. по анд № 8327/2016 г., с което Бекиров е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, е било протестирано пред Окръжен съд гр. П. и влязло в сила едва на 19.06.2017 г. С обжалваната пред АС С. град заповед, Директорът на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерство на вътрешните работи отнема лиценза на дружеството за извършване на частна охранителна дейност на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. За да отмени заповедта, първоинстанционният съд обосновава материална незаконосъобразност на същата, прилагайки чл. 142, ал. 2 АПК. Мотивира, че до приключване на устните състезания пред АССГ са настъпили нови факти от значение за решаване на спора по същество, а именно влязло е в сила решение на Окръжен съд П., с което лицето Бекиров е признато за невиновно в извършването на престъпленията по 316 и чл. 309, ал. 2 НК. Спорът между страните касае приложението на материалния закон, и по-специално разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, в смисъл, явява ли се в случая решение № 220/8.02.2017 г. на Районен съд гр. П. по анд № 8327/2016 г., с което Бекиров е признат за невиновен по повдигнатите обвинения, нов факт с правно значение по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, който е с характер на правопогасяващ юридически факт, в състояние с обратна сила да обоснове извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед при неправилно приложение на материалния закон? Според касационната съдебна инстанция, отговорът на този въпрос е отрицателен: Обжалваната пред АС гр. С. заповед е издадена на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност, издаденият на дружеството лиценз за частна охранителна дейност се отнема, когато срещу управителя на същото е започнато наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, както че дружеството притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност, така и че управител на същото е Н. И. Б., срещу когото на 9.02.2014 г. е образувано досъдебно производство ДЗ № 582/2014 г. по описа на отдел "Икономическа полиция" при ОДМВР гр. П., за престъпление по чл. 316 и чл. 309, ал. 2 от Наказателния кодекс, пр. пр. № 7083/2014 г. по описа на Районна прокуратура П.. На 29.12.2016 г. с Постановление на Районна прокуратура гр. П., в Районен съд гр. П. е внесено предложение за освобождаване на лицето от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. На 30.12.2016 г. в Районен съд гр. П. е образувано нахд № 8327/2016 г. С решение № 220/8.02.2017 г. на РС гр. П. лицето е оправдано. Към датата на издаване на обжалваната заповед № 3286з-1200 от 5.04.2917 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" Решението на РС П. не е влязло в сила. Срещу него е внесен протест на прокурор. Предвид така установените факти, касационната инстанция приема, че към датата на издаване на обжалвания административен акт, са били налице материалноправните основания за отнемане на лиценза на дружеството на основание чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "б" от Закона за частната охранителна дейност. Материалноправната предпоставка касае започнато наказателно преследване за престъпление от общ характер срещу управителя на дружеството. Безспорно такова е започнато на 9.12.2014 г. Страните спорят дали към датата на издаване на заповедта това преследване е било висящо. Становището на дружеството е, че предвид Постановлението на Районна прокуратура от 29.12.2016 г. преследването за престъпление от общ характер е прекратено и делото е внесено в РС гр. П. като такова за налагане на административно наказание, поради което и същото е дело с наказателно-административен характер /нахд/. Касационната инстанция, приема, че съгласно разпоредбата на чл. 375 от Наказателнопроцесуалния кодекс /НПК/, когато прокурорът установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, той внася делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Обвиняемият обаче се освобождава от наказателна отговорност или се признава за невиновен едва с решението на районния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 377, ал. 1 НПК, когато не са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Т. е. до влизане в сила на съдебен акт на районния съд, с който спорът досежно деянието е решен, наказателното преследване срещу дееца за престъпление от общ характер остава висящо. Внасяйки постановлението в Районен съд районният прокурор не прекратява производството за престъплението от общ характер. Същото остава висящо на съдебна фаза, където съдът при преценка за липса на основанията по чл. 78а НК може да върне преписката на прокурора за продължаване на разследването по общия ред. Конкретният казус е решен с влязъл в сила съдебен акт едва с решението на Окръжен съд П.. Датата на влизане в сила на решенито на РС П. обаче - 19.06.2017 г. е след датата на издаване на процесната заповед от 5.04.2017 г. Горното обосновава като правилен изводът на първоинстанционния съд, че към датата на издаване на административния акт са били налице материалноправните предпоставки за отнемане на лиценза на дружеството. Досежно приложението на чл. 142, ал. 2 АПК: Следва да се има предвид, че започналото наказателно преследване срещу управителя на дружество с лиценз за частна охранителна дейност, е самостоятелно основание за отнемане на лиценза на това дружество. В чл. 21, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗЧОД е предвидено отделно основание и това е осъждането на управителя на умишлено престъпление от общ характер. Изводът при прочита на разпоредбите в тяхната цялост е един: