Решение № 10022 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2017 г.

Решение № 10022 от 27.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2175/2017 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" против решение № 29/04.01.2017 г., постановено по адм. дело № 10247/2016 г. на Административен съд С. - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. Д. К., чрез пълномощника си адв. В. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение са неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С оспореното решение АССГ е отменил по жалбата на М. К. заповед № 1693/26.09.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в Д. фонд "Земеделие". Установено е по делото, че К. е назначен по служебно правоотношение на длъжност "старши експерт", с ранг IV младши в отдел "Общински и горски мерки", дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в Специализирана администрация на Д. фонд "Земеделие". Със заповед № 116 от 09.01.2015 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" К. е преназначен на длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията на публични проекти" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в Д. фонд "Земеделие". Със заповед № 1693/26.09.2016 г. Изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие" е прекратил служебното правоотношение с М. К. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, поради назначаване на държавния служител при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Правилно АССГ е приел, че заповедта е издадена, без да са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че К. е бил назначен на длъжност "старши експерт", с ранг IV младши в отдел "Общински и горски мерки", дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в Специализирана администрация на Д. фонд "Земеделие", като с последваща заповед е преназначен на длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията на публични проекти" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони" в Д. фонд "Земеделие". Служителят е приложил диплома за завършено висше образование с рег. № 137/2008 г., издадена от Висше училище "Международен колеж - А.", гр. Д. с образователно - квалификационна степен "бакалавър", по специалност "Маркетинг и мениджмънт", както и Уверение № 17776/26.09.2016 г. за положен държавен изпит от М. Д. К. на 26.01.2016 г., протокол № 695 и оценка Отличен (6), като предстои издаване на диплома за ОКС "Магистър" от Н. Б. У.. Обоснован е изводът на съда, че предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл не са осъществени, тъй като към момента на възникване на служебното правоотношение през 2012 г. ответникът по касационната жалба отговаря на изискванията за заемане на длъжността "старши експерт". Притежаваното от К. висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър", специалност "Маркетинг и мениджмънт" съгласно диплома за висше образование регистрационен № 137/2008 г., серия ВУМК - 2008 е с продължителност на обучението три учебни години/шест семестъра и общ брой кредити 180 по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква "а" от Закона за висшето образование. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени: образователно-квалификационна степен "бакалавър", за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват: "б. а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години за "професионален бакалавър по..." и "б. б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години - "бакалавър". Съобразно срока на обучение и получените кредити в учебното заведение, има две нива на образователната степен "бакалавър": "професионален бакалавър по ..." (чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗВО) и "бакалавър" (чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "б"). Видно от нормата на закона и двете образователни нива по чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" ЗВО, са на образователната степен "бакалавър". Различията между тях не касаят вече придобитата такава степен, а имат значение само за необходимите (и различни) допълнително време и кредити на обучение, за придобиване от лицето на следващата образователна степен - "магистър". В този смисъл са чл. 42, ал. 1, т. 2, б. "б" и "в". След като по силата на закона и двете хипотези посочени в чл. 42, ал. 1, т. 1, б. "а" и "б" от ЗВО водят до придобиване на образователна степен "бакалавър", притежаваната от К. степен отговаря на изискването на т. 227 от КДА. Още повече, че към момента на прекратяване на правоотношението същият притежава висше образование с образователна квалификационна степен "магистър" по специалност "Бизнес администрация и икономика" - ДО. С оглед на това следва изводът, че към момента на подаване на необходимите документи за назначаването му за държавен служител жалбоподателят е отговарял на изискванията по чл. 7 от ЗДСл. Ето защо като е отменил заповедта, с която служебното правоотношение на К. е прекратено, първоинстанционният съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касаторът следва да му заплати разноските по делото в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е заплатено договореното възнаграждение в размер на 1000 лева. Съдът намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде прилаган предвидения минимален размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение