Решение № 7965 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 964/2014 г.

Решение № 7965 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 964/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Виолина Стоянова Ангелова, от гр. София, чрез пълномощника й - адв. Тодоров, против Решение № 6494/28.10.2013 г. по адм. дело № 3300/2012 г. на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК - София, в частта относно поземлен имот, с идентификатор 02659.2190.292, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в сила Ответникът: ИД на АГКК-София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответниците: Красимир Благоев Иванов, Даниела Кирилова Михайлова, Росица Славова Данчовска, Момчил Живков Георгиев, Анка Любенова Славова, Любомир Веселинов Николов, Владислав Веселинов Николов, Веселин Николов Чукалейски, Рангел Стефанов Димитров, Василка Стефанова Кирова, Димитринка Лозанова Влъчкова, Виолета Лозанова Антова, Костадин Лозанов Костадинов, Благой Лозанов Костадинов, Кирил Михайлов Христов, Славчо Данаилов Савов, Любомир Данаилов Савов, Антон Владимиров Евтимов, Владимир Антонов Евтимов, Данаил Антонов Евтимов, Виолета Антонова Евтимова, Елена Живкова Христова, Севдана Живкова Иванова, Елена Емилова Пейчева, Снежан Иванов Божков и Калинка Богомилова Личева, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорената пред първата инстанция Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК - София, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, са одобрени КККР за землището на гр. Банкя, р-н "Банкя", Столична община, област - София, в обхвата на която попада и собственият на Виолина Ангелова поземлен имот с идентификатор 02659.2190.292, с площ от 624 кв. м. За да отхвърли жалбата й по отношение на този имот, съдът е приел, че същият е заснет законосъобразно, както по граници, така и по площ, тъй като при изработването на КК ответникът е спазил законовите изисквания за заснемане границите на поземлените имоти по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР /в ред. изм., ДВ, бр. 82/2011 г./. Въз основа на данните по административната преписка и заключението на СТЕ, е установил, че КК за процесния имот е изработена на база кадастралната основа към влезлия в сила ЗРП на гр. Банкя, кв. Градоман, със заповед от 05.02.2001 г., т. е. по критерия за определяне на граници по чл. 14, ал. 1, т. 3 от цитираната Наредба № 3/2005 г. - кадастрален план, одобрен при действието на ЗТСУ (отм.) и при липса на данни за приложение на предходния критерий по т. 1 - означени на място гранични точки, в съответствие с акта за собственост. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил правилно материалния закон. Съдът е съобразил, че се оспорва първоначален кадастър по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, в който границите на поземлените имоти се нанасят при спазване разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, вр. с чл. 14, ал. 1, т. 1 - 6 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /в ред. изм., ДВ, бр. 82/2011 г./. При установените данни правилен е изводът му, че ПИ 02659.2190.292, собственост на касатора, е заснет при спазване на тези разпоредби, а именно, че имотът е заснет по имотни граници, отговарящи на кадастралната основа към влезлия в сила ЗРП от 2001 г., т. е. съвпадат напълно с границите на имот пл. № 407 по предходния план от 2001 г. и на границите на имот пл. № 292 по неодобрения КП от 1982 г., по който Ангелова е придобила собствеността му /виж нот. акт № 18/1998 г./. Установено е, че на място собственикът не е означил с гранични точки местоположението на имота, в съответствие с притежавания акт за собственост - критерий за установяване на граници по чл. 14, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, поради което правилно границата му е определена в съответствие с границите на имот пл. № 407 от кадастралната основа към влезлия в сила план от 2001 г., действащ към момента на изработване на КК, т. е. по следващия критерий на чл. 14, ал. 1, т. 3. Неоснователни са оплакванията на касатора, че границите на ПИ 292 е следвало да бъдат заснети по критерия на чл. 14, ал. 1, т. 4 - регулационният план от 2001 г., одобрен при действието на ЗТСУ (отм.) - за имоти с приложена регулация, поради това, че регулацията на УПИ ХIХ-407, кв. 5 действително е приложена, с оглед заплащането на придаваемите места от и към съседа. Това е така, тъй като наличието на критерия по т. 3 за установяване на граници, има предимство пред критерия по т. 4. Ето защо като е приел, че оспорената заповед, в частта й, касаеща границите и площта на имот 292, е законосъобразна, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. За касатора съществуват други правни възможности за защита, след което би могла да инициира производство по изменение на КККР в тази му част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение