Решение № 12392 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7270/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Петрова от град Враца, подадена чрез процесуален представител адв. Димитров от АК- Монтана, насочена срещу Решение 3229 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело 2067/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваното решение е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Смята, че административният съд е достигнал до неправилния и необоснован извод, че решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) не противоречи на материалния закон и неговата цел. Касаторът в открито съдебно заседание чрез адв. Димитров моли да се уважи касационната жалба и отмени решението на предходната съдебна инстанция, както и на административния орган и на електроснабдителното дружество. Претендира разноски по делото. Ответникът Комисията за енергийно и водно регулиране- град София, чрез упълномощен представител юрисконсулт Костадинов, в открито съдебно заседание, моли да се остави без уважение касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди решението като допустимо, правилно и обосновано. Претендира да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД- град София, чрез упълномощен представител юрисконсулт Славчев в писмен отговор, моли да се отхвърли касационната жалба на Н. Петрова, като недоказана, неоснователна и се потвърди съдебното решение на АССГ, като правилно, законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и обоснованост. Подробни доводи за това са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционният съд е Решение Ж-41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката е прекратено производството по жалба с вх. Е-11Н-00-1019/ 17.11.2022г., подадена от адв. Ю. Димитров, пълномощник на Н. Петрова, срещу Електроразпределение мрежи Запад ЕАД. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Н. Петрова срещу Решение Ж- 41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган КЕВР, в съответствие с предоставените му правомощия по ЗЕ. Преценил, че решението отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, съдържа всички задължителни реквизити, включително и фактически и правни основания, послужили за издаването му. При провеждане на административното производство, административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обсъдил е основния спорен въпрос, като е посочил, че паркомястото, за което е поискано присъединяване, не представлява отделен обект, според дефиницията на Закона за устройство на територията. Въз основа на това приел за верни изводите на административния орган, че съгласно Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба 6/ 2014 г.), паркомястото на жалбоподателя не представлява самостоятелен обект. Поради тези доводи жалбата, по която е образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти- чл.171, ал.1 АПК. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Фактическата обстановка е напълно изяснена и е установен предмета на делото. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават пълни отговори на всички въпроси и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо правилно установените и релевантни за спора факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводите на решаващия съд, че процесните паркоместа не представляват гараж като самостоятелно помещение, се споделя и от настоящата инстанция. В случая не се касае за обект по смисъла на § 5, т. 39 ДР на ЗУТ. В съдебната практика е застъпено становището, че паркомястото, ако не е изградено като гараж с оградни стени и покрив, не е самостоятелен обект на правото на собственост, респ. - и обект по смисъла на § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ, а представлява необособена и несамостоятелна реална част от такъв обект. От приетите по делото писмени доказателства Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.06.2020 г. по изпълнително дело 20138480401163 и Справка по кадастрална карта на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1505.1455.1.87, се установява, че обект по смисъла на §5, т. 35 ЗУТ е целият подземен гараж, но не и паркомястото на жалбоподателя, което е ситуирано в посочения гараж. Същото е описано само като идеални части от подземния гараж, но не и като самостоятелен обект от него. По делото липсват доказателства за извършена промяна в предназначението на паркомясто 40- 41 в самостоятелен гараж. Съгласно чл. 2 от Наредба 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи- обекти на клиенти и производители на електрическа енергия се присъединяват към съответната електрическа мрежа при технически условия и начин, определени от съответния мрежови оператор. Паркомястото не може да се определи като отделен обект според дефиницията на § 5, т. 39 ЗУТ, където се посочва, че такъв може да бъде самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Същото няма характеристики на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и не отговоря на вложеното в смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба 6/ 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. мрежа към преносната или към разпределителните ел. мрежи. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение е прието, че оспореното пред АССГ Решение Ж-41/ 19.01.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране е законосъобразно. Аргументите на касационните жалбоподатели за противното не се споделят от настоящата инстанция. Комисията в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства е установила, че жалбата е неоснователна и обосновано с решение е прекратила преписката. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора- исканията на ответниците за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение са основателни. Касаторът следва да заплати на КЕВР и Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД сума в размер от по 100 лв. за всеки от тях, определена, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение