Решение № 318 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2016 г.

Решение № 318 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2389/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. К., от гр. Х., подадена чрез пълномощника адвокат В. Л., АК-Х., против решение № 375 от 19.01.2016 г. по адм. дело № 231/2015 г. на Административен съд Х., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № Ж-25-4/17.04.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 5604178542/ПР-223/19.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата му против административния акт, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба-Директорът на ТП на НОИ Х. чрез юрисконсулт Т. З. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Х. е отхвърлил жалбата на С. К. срещу Решение № Ж-25-4/17.04.2015 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Х., с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № 5604178542/ПР-223/19.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Х., с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 94, ал. 2, чл. 68, ал. 1-3 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 6, и чл. 50 от Регламент/ЕО/883/2004 г. и Регламент/ЕО/987/2009 г., и са присъдени разноски. За да постанови това решение съдът е приел, че при преценката относно наличието на основание за отпускане на лична пенсия за осигурителен и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО на Карачанов не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на втора категория труд, тъй като има навършена възраст 58 г. 06м. и 03 дни, има 15 години 07 месеца и 29 дни осигурителен стаж положен при условията на втора категория труд, но сборът от осигурителен стаж и възраст е под 100. Така постановеното решение е правилно. Спорът пред съда е свързан с категорията на труда, респективно - осигурителния стаж на Карачанов през периода 16.02.1981 г. - 31.03.1991 г. и от 01.07.1991 г. -25.09.1991 г. /общо 10 години 4 месеца и 19 дни положен осигурителен стаж/ на длъжността "шофьор" в ДАП"Автостопанство"-гр. Х., както и с изискването сборът от осигурителен стаж и възраст да е 100. Правилно първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства е приел, че трудовият стаж положен от жалбоподателката за посочения период е от II категория труд, но сборът от осигурителен стаж и възраст да е по-малък от 100. В сигнал изх. № МП-22594-6/21.11.2014 г. на Началник отдел "Пенсии" в ТП на НОИ - Х. до сектор "Осигурителен архив" е посочено, че към заявление вх. № МП-22594/20.10.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, лицето С. К. е представил УП-3 № УдИС-480/29.05.2006 г., издадено от О. Х. за положен осигурителен стаж към ДАП "Автостопанство" гр. Х. за периодите от 16.02.1981 г. до 31.03.1991 г. и от 01.07.1991 г. до 25.09.1991 г. на длъжност "шофьор" с дописване и за двата периода - 19т. Заверено копие от удостоверението е представено пред касационната инстанция. Във връзка с правилната преценка на категорията труд, по която следвало да се зачете стажа, е поискано да се уточни за периодите: 16.02.1981 г. до 31.03.1991 г. и от 01.07.1991 г. до 25.09.1991 г. шофьор на каква кола бил Карачанов, като се посочи товароносимостта й. В отговор, даден с писмо изх. № АО-3411/27.11.2014 г. на Н-к сектор "АО" е посочено, че след извършена проверка в разплащателните ведомости и партидни книги на ДАП-Х., намиращи се на съхранение в ТП на НОИ гр. Х., за горепосочения период се установявало, че от 16.02.1981 г. до 31.03.1991 г. и от 01.07.1991 г. до 25.09.1991 г. лицето било открито на длъжност "шофьор", но не е отразено звено срещу името му, липсват данни за вид, номер, марка и товароносимост на кола. Заповеди за трудовата дейност на лицето не били представени в ТП на НОИ Х.. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице, при направената проверка в Д. архив Х., Архивохранилището на ТП на НОИ гр. Х. и "Т. А." АД, гр. Х., експертизата не констатирала данни в кое звено, бригада е работил жалбоподателят. Експертизата е констатирала, че за процесния период има наличие на Колективен трудов договор за 1986 г. с описание на бригадите в ДАП "Автостопанство" Х.,, от който се виждало, че в ДАП-Х. съществували 10-та, 20-та, 30-та 40-та, 50-та, 60-та, 70-та, и 80-та бригади, но не се удостоверява, в коя от тях бил зает жалбоподателят. За периода от 01.05.1991 г. до 31.12.1991 г. експертизата е констатирала наличие на поименно разписание на длъжностите и основните заплати, в която има записи на шофьори на товарни автомобили. На лист 39, на ред втори имало запис на С. К., III-та Автоколона - самосвали. Вещото лице уточнява, че при направената проверка в Архивохранилището на ТП на НОИ гр. Х., Д. архив - Х. и "Т. А."АД, жалбоподателят работил на длъжност шофьор на товарен автомобил, но не е констатирала в коя бригада, вида на автомобила, регистрационен номер и товароносимост на автомобила. Не се съхранява и личното трудово досие на Карачанов, няма данни за марка, номер и товароносимост на автомобила, на който е работил жалбоподателя за процесните периоди. При направената проверка на платежни бележки и партидни книги в Архивохранилището на ТП на НОИ гр. Х., експертизата е констатирала, че Карачанов е работил на длъжност "шофьор" на товарни коли. За периода от м. 05.1983 г. до 1990 г. вкл. жалбоподателят бил шофьор на товарна кола с ремарке, но липсват данни за вид, номер, марка и товароносимост на товарния автомобил. За периода от 01.07.1991 г. до 25.09.1991 г. жалбоподателят е бил шофьор на самосвал. Липсват данни за вид, номер, марка и товароносимост на товарния автомобил - самосвал. В началото в ДАП Х. били в специализирани бригади - 10-та, 20-та, 30-та и т. н., като в последствие, когато минавали към "Т. А.", там били разпределени на автоколони. Там били разделени автобусите и товарните коли, но общо взето били товарни коли. Нямало данни, че жалбоподателят работил в 40-та бригада. Имало запазени протоколи само за трета автоколона "Самосвали". В обобщение експертът посочва, че за периода м. 05.1983 г. до 1990 г., вкл. жалбоподателят е работил на длъжността "шофьор" на товарна кола с ремарке, а за периода 01.07.1991 г. -25.09.1991 г. е бил шофьор на самосвал. Приложен е опис на ДМА на ДФ "Т. А." сочещ вида на притежаваните автомобили в предприятието, регистрационен номер и тонаж . От данните от това приложение се удостоверява, че в ДФ "Т. А.", за която се установява, че приема част от активите на ДАП-Х., са налични различни товарни автомобили от марка "Шкода", така модел "М." - 8 тона, съществува Шкода-прицеп-20 тона, Шкода-10 тона, Шкода-19 тона и Шкода -25 тона. Автомобил марка "Татра" се води самосвал, без да се сочат данни за тонаж. Същият документ удостоверява и вида на притежаваните и приети от ДАП-Х. ремаркета. Ремаркето с най-нисък посочен тонаж е от 5 тона, като съществуват такива от 8 тона-бордово и 12 тона -бордово. Съществуват и ремаркета-самосвални от 8 и от 12 тона. По делото е назначена и авто-техническа експертиза. Експертът приема, че през процесните периода в ДАП-Х. са експлоатирани следните товарни автомобили-самосвали: марка Татра", модел 815, модел 815 С1 и модел 815-2 С 3, както и самосвал марка "Шкода" модел "М. MTS 24". Според ВЛ и данните от инструкция по експлоатация на товарен автомобил "Ш.-М." и "Ръководство по техническому обслуживания" за автомобилите от марка "Татра" същите са със следните товароносимост и общо тегло: товарен автомобил -самосвал марка "Татра", модел 815 е с товароносимост 15.3 тона, модел 815 С 1- с товароносимост 15.3т., модел 815-2 С 3 също с товароносимост 15.3т. Автомобил самосвал "Ш.-М. MTS 24" е с товароносимост 8.64, т. През процесния период в ДАП-Х. са експлоатирани товарни автомобилни ремаркета-самосвали, както следва: ремарке-самосвал модел "Р 12С" и модел "Р 16", които съотв. са с полезен товар 8.0 тона и 12.0 тона. Според експертизата към товарен автомобил марка "Ш.-М., модел МТ 4 и МТ 5 е допустимо прикачване на ремарке с максимална товароносимост 15 тона, докато за автомобилите от марка "Татра" при движение по път с твърда настилка може да се прикачват едно или няколко ремаркета до общо тегло на композицията 40 тона. Към товарен автомобил самосвал марка "Татра" се прикачвали ремарке с товароносимост 12 тона, а към самосвал "Ш. М." ремарке с товароносимост 8 тона. И двете марки автомобили са самосвали, но имали различна товароносимост, Автомобил "Ш. М." бил по-малкия от тях, като и към двата самосвала се прикачвали ремаркета, така както се сочело в експертизата, като общата товароносимост на самосвал "Ш. М." с прикачено ремарке е 15 тона, тъй като към тази марка самосвал се прикачва ремаркето с товароносимост 8, т., а това от 12 тона към "Татра"-та. По делото са събрани и гласни доказателства. Показанията на свидетелите Д. Д. и Й. Н. са обективни и припокриващи се с данните от двете експертизи. С. Д., работел в ДАП-Х. в почти същия период, през който е работел и жалбоподателя, заявява, че в началото от постъпването си в предприятието Карачанов е управлявал автомобил "Татра", а след като се изкарал ПУЦ управлявал "Шкода" с ремарке. С. Н. заявява, че работил през почти целия процесен период в ДАП-Х. с жалбоподателя, като заедно управлявали една и съща кола-самосвал "Татра", която е 15 тонна. Но след като изкарал ПУЦ Карачанов се преквалифицирал за категория Д и Е, поради което можел да управлява автобус или съчленена кола, т. е. с ремарке. Започнал да управлява товарен автомобил "Ш. М." с ремарке, като сочи, че теглото на такава кола е 8 тона и ремаркето 8 тона. След преквалификацията Карачанов управлявал само самосвала с ремаркето, защото бил длъжен по договор да прави това за 5 години. Заедно с Карачанов били в т. нар. "чакъл бригада" или 40-та. Наричали я така, защото цялата бригада извозвала чакъл, инертни материали. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че с оглед хипотезата на т. 53а от ПКТП (отм.)-"... трудът на шофьорите на товарни автомобили с товароносимост 12 и повече тона е такъв от втора категория", възражението на Карачанов по отношение категорията на положения от него труд в ДАП-Х. през времето от 16.02.1981 г. до 31.03.1991 г. и от 01.07.1991-25.09.199 г., или общо 10 г. 04 м. 19 дни на длъжността шофьор на товарен автомобил с товароносимост над 12 тона, е основателно и този труд следва да бъде зачетен от втора категория. Въпреки това не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е налице третото от условията, визирани в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст жалбоподателят е на възраст 58 г. 06м. 03 дни. Осигурителен стаж при условията на втора категория труд общо от 15 г. 07в. 29 дни, който превърнат към трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 2 и ал. 9 от КСО е 19 г. 06м. 29 дни. Жалбоподателят има и положен труд от III-та категория- 05 г. 07м. 24 дни. Така сборът от осигурителен стаж и възраст възлиза на 83 години 08 месеца и 26 дни, което е под 100. По делото не се спори, че осигурителен стаж за периодите 01.09.1998-30.04.2004 г., от 01.03.2005 г. -30.04.2005 г., от 01.12.2005-31.12.2012 г. към ЕТ "К.-С. К." гр. Х. не е зачетен, тъй като за тези периоди жалбоподателят не е внасял осигурителни вноски. По изложените съображения настоящият касационен състав на съда намира, че не са налице твърдяните касационни основания. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде уважено искането на ответника- Директора на ТП на НОИ Х. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00/триста и петдесет/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,