Решение № 8333 от 8.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция по безопастност на храните София-град (ОДБХ София-град), подадена чрез адв. Б. Беев, против решение 6113/05.11.2020 г., постановено по адм. дело 4348/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което ОДБХ София-град е осъдена да заплати на Нимико 2011 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. ОДБХ София-град е осъдена да заплати на ищеца и сторените в исковото производство деловодни разноски в размер на 325 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствните правила. Претендира разноски. Ответникът Нимико 2011 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Н. Танков, в съдебно заседание оспорва асационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъжданена разноски съгласно представен списък на същите. Участващият в производство представител на Върховната административна прокуратура излага подробно становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното съдебно решение. Намира, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е уважил като основателен и доказан предявения от Нимико 2011 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, иск срещу Областна дирекция по безопастност на храните София-град за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв., причинени от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление 408/07.09.2016 г, издадено от Директора на ОДБХ София-град, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Прието е, че искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца във връзка с процесуално представителство и защита пред АССГ по КНАХД 11341/2018 г., по повод касационната жалба на ОДБХ София-град против решение по НАХД 9959/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отмемено Наказателно постановление 408/07.09.2016 г, издадено от Директора на ОДБХ София-град. Адсминистративният съд посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в производството по касационен контрол за законосъобразността на наказателното постановление ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат, като на последния е изплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв., видно от договор за правна защита и съдействие, представен по делото. Така мотивиран и при съобразяване на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващият състав правилно е приел, че вредите, които се претендират са в резултат от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което е счел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Основателността на исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт /действие/ бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. По делото е безспорно установено наличието на отменен с влязло в сила съдебно решение акт Наказателно постановление 408/07.09.2016 г, издадено от Директора на ОДБХ София-град, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно от събраните доказателства в производството по оспорване на наказателното постановление се установява, че ищецът е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като са налице доказателства за възмездност по отношение на процесуалното представителство, осъществено от адв. И. Иванов в производството по КНАХД 11341/2018 г. на АССГ. В делото на АССГ /л. 15/ е приложен Договор за правна защита и съдействие от 14.11.2018 г., сключен между А. Кокорска, в качеството ѝ на представител на Нимико 2011 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, и адв. И. Иванов, с предмет правна защита по КНАХД 11341/2018 г. и договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размера на 300 лв. Съгласно Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016г. на ОС на колегиите на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че не е доказано реалното заплащане на адвокатското възнаграждение, защото като доказателство е представено копие на горепосочения договор. Към адм. дело 4348/2020 г. по описа на Административен съд София-град са приложени за доказатлства както делото на РС София, така и КНАХД 11341/2018 г. на АССГ, където още по времена самото производство е приложен оригинал на адвокатския договор, въз основа на който се претендира обезщетението в размер на 300 лева. Следва да се посочи, че в Договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатския хонорар е заплатен в брой, което е достатъчно доказателство за плащането и не са необходими други доказателства в тази насока. Не се касае за плащане на възнаграждението по банков път, поради което не са необходими платежни документи, като в случая договорът за правна защита и съдействие има характер и на разписка за изплатената сума. С оглед изхода на спора, правилно съдът е присъдил в полза на ищеца и сторените разноски в исковото производство по реда на ЗОДОВ в размер на 325 лв. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира за изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което така атакуваното решение е правилно - не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. От страна на ответника по касация е представен Договор за правна защита и съдействие за касационното производство от 12.05.2021 г., с договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение