Решение № 9371 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2016 г.

Решение № 9371 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10854/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисия за защита от дискриминация/КЗД/, чрез процесуален представител и И. С. Ц. от гр. С., срещу решение № 4938/12.07.2016 г. на Административен съд С. град /АССГ/, постановено по адм. дело № 12378/2015 г. Касаторите искат отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Молят обжалваното решение да бъде отменено. Претендират разноски. О. М. на околната среда и водите чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат от Ц. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение АССГ отменя изцяло решение № 443/18.11.2015 г. на КЗД, с което е установена дискриминация по отношение на Министъра на околната среда и водите, в качеството на работодател- поради установено нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ по признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. срещу лицето И. С. Ц., като е наложена, на основание чл. 80, ал. 1 ЗЗДискр., глоба в размер на 2 000 лева. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяването му и неправилно прилагане на материалния закон. Решението е неправилно. Страните не спорят по фактите, а относно приложението на материалния закон. Установено е, че сезиралият СЗД И. С. Ц. е назначен на работа в МОСВ със Заповед № 394 от 01.10.2012 г. на длъжност "главен експерт" в дирекция "Фондове на Европейския съюз за околна среда", отдел "Предварителен контрол", на основание чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 81а от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за неопределено време. Определен му е III-ти младши ранг и основна месечна заплата, в размер на 1105 лева. Твърденията са за неравно третиране при определяне на основното месечно възнаграждение на Ц. за периода от назначаването му- 01.10.2012 до 26.03.2014 г., датата на освобождаване от длъжност. Съдът приема, че са установени различия относно работилите в отдела служители на длъжност "старши експерт" и "главен експерт" в отдела, а именно: лицето И. С. Д. е с образователна степен магистър, назначен е на длъжност "главен експерт", с III младши ранг, с основна месечна заплата от 1 767 лева и професионален опит - 5 години. Ж. Ц. е назначен на същата длъжност и ранг, но с основна заплата - 1 105 лева, също с професионален опис - 5 години. При извършена съпоставка между длъжностните характеристика на сочените две лица, въз основа на експертно заключение на вещо лице -първоинстанционния съд приема за несъмнено и безспорно, че по отношение лицата И. Ц. и И. Д. през процесния период на време е налице полагане на равностоен труд. Този извод се споделя и от настоящият съдебен състав. Също така е прието, че за равностойно полаганият труд - лицата са получавали различно възнаграждение. В конкретния случай съдът приема, че различното третиране не е израз на дискриминационно отношение, а на факта, че възнагражденията на Ц. и Д. са определяни по различни нормативни уредби на формиране на възнагражденията, следствие по-късният момент на жалбоподателят в МОСВ. Този извод на АССГ е в противоречие с материалния закон. Закона за защита от дискриминация съдържа специални правила, имащи за цел предоставяне на антидискриминационна защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд. Тези правила, обективирани в разпоредбите на чл. 12 - чл. 28 от ЗЗдискр създават задължения за работодателите да осигуряват равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; осигуряване равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг; осигуряване еднакви критерии при оценка на дейността на работниците и служителите; Правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Същевременно според ал. 3 на чл. 14 от ЗЗДискр критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи. Несъмнено, този принцип не е спазен в утвърдените именно от министъра на МОСВ- вътрешни правила за заплатите в МОСВ- допускащ за равностоен труд - различно заплащане с оглед моментът на постъпване или преназначаване на служба- лице преназначено февруари 2012 г. /Д./ за една и съща длъжност, образователна степен и ранг и аналогична дейност- да получава значително по високо възнаграждение от лице /Ц./, но назначен през м. октомври същата 2012 г. (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Съгласно ал. 3 на чл. 14 ЗЗДискр. - критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за оценяване на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по Грешка! Невалиден обект на хипервръзка. от закона. Ето защо като е достигнал до извод, че в случая не е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр и е отменил обжалвания административен акт, АССГ е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата министъра на МОСВ срещу решение № 443/18.11.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Основателно е и искането на Ц. за присъждане на направените разноски -възнаграждение за адвокат. Същото е претендирано в общ размер от 1 500 лева, както следва- по 600 лева за процесуална защита пред административния орган и касационната инстанция и 300 лева- процесуална защита пред АССГ. Същите са в близки до минималния размер за съответното производство, поради което не се явяват прекомерно завишени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение