Решение № 13274 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2010 г.

Решение № 13274 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кирил Наумов Попов от София против решение № 875/12.04.2010 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 7829/2009 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-10-108 от 27.08.2009 г. на началник сектор "Строителен контрол" на СРДНСК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при непълнота на доказателствата и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК - Югозападен район оспорва жалбата. Останалите "БТК" АД и ЕС на бл. 71, жк "Хаджи Димитър", София не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема за законосъобразна заповедта, с която жалбата на Кирил Попов срещу разрешение за строеж № 14 от 3.04.2009 г. на гл. арх. на район "Подуене" - СО за изграждане на "Приемо-предавателна станция GSM/UMTS оборудване на "БТК Мобайл" ЕООД-SF 1073" върху част от покрива на чл. 71, вх. А, жк "Хаджи Димитър" е отхвърлена като недопустима поради незаинтересуваност на жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. В чл. 149, ал. 2 ЗУТ изчерпателно са изброени заинтересуваните лица, които могат да обжалват разрешение за строеж. В случаите на нов строеж, какъвто е настоящия, това са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Не се спори, че жалбоподателят не притежава вещни права върху имот от сградата - етажна собственост, поради което няма право на жалба. Неоснователно се поддържа заинтересуваност на жалбоподателя като носител на вещни права в съседен поземлен имот в хипотезата на чл. 39, ал. 2 вр. чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ. В случая не е допусната промяна в предназначението на част или на цяла сграда в жилищна зона, с преустройство свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Определянето на хигиенно-защитните зони, изискващи се за предвидено по план застрояване е от значение само при съгласуването и одобряването на устройствени схеми и планове /чл. 131, ал. 2, т. 5 ЗУТ/ и няма отношение към заинтересуваността на лицата за издаденото разрешение за строеж /чл. 149, ал. 2 ЗУТ/. Поради това не е било необходимо и правилно не е назначена поисканата съдебно-техническа експертиза. Предмет на съдебната проверка е правото на жалбоподателя да оспори разрешението за строеж, а не неговата законосъобразност. Доказателствата за нея се явяват неотносими и правилно не са събирани и ценени от решаващия съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,