Решение № 725 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2016 г.

Решение № 725 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Н. Г. К. от гр. П. против решение № 880/28.04.2016 г. по адм. д. № 2915/2015 г. по описа на Административен съд П. с молба за отмяната му като неправилно, както и по частна жалба на кмета на райн "Централен", община П. против определение № 2523/19.11.2015 г. по същото дело. Кметът на район "Централен", общ. П., представляван от юрк. П., в писмен отговор поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. По касационната жалба: Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд П. е отхвърлил като неоснователно оспорването на касатора К. срещу заповед № РД-15-801/13.10.2015 г., с която на основание чл. 178, ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и. д. кметът на район "Централен", общ. П. е забранил ползването на не въведен в експлоатация по надлежния ред строеж "промяна предназначението на таванско помещение в стая за живеене", находящ се в в УПИ VIII-795, кв. 298 по плана на кв. "Централна градска част" П.. Този правен резултат съдът е обосновал с мотиви, че административният акт е издаден от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяването му съдът е установил релевантните факти, събраните по делото доказателства е обсъдил в съвкупност с доводите на страните, при което изводът за неоснователност на оспорването се явява обоснован и в съответствие с материалния закон. Съгласно § 5, т. 38 ДРЗУТ "строежи" са всички сгради, постройки, пристройки и пр., както и техните преустройства, вкл. промяна на предназначението. В § 5, т. 41 ДРЗУТ "промяната на предназначението" на обект или на част от него е дефинирана като промяна на ползване на обекта от един начин в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни по Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. От тези разпоредби следва, че промяната на предназначението представлява строеж и е на разрешителен режим. Безспорно установено е, че процесният обект се намира в таванския етаж на четириетажна жилищна сграда, няма самостоятелен санитарен възел, предвид което, независимо от височината и площта му, е с предназначение за складово помещение. При липсата на спор относно обстоятелството, че в помещението са настанени наематели, обосновано е прието, че обектът се ползва с предназначение, различно от предназначението по архитектурния проект на сградата. За обосноваване наличието на фактическия състав на § 5, т. 41 ДРЗУТ, дефиниращ понятието "промяна на предназначението" съдът се е позовал на приложението към Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, в което жилищата и складовите обекти към тях са посочени с различни кадастрални кодове - код 500 за жилище и код 670 за складово помещение. Изложил е мотиви относно установения в устройствения закон ред, по който следва да бъде извършена промяната на предназначението на обект в жилищна сграда етажна собственост и при липсата на доказателства, че този ред е спазен обосновано е приел, че забраната на ползването на процесния обект е законосъобрано наложена. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. При издаване на заповед за забрана на ползването е без значение кога във времето е променен начина на ползване на обекта. За издаване на заповед от този вид е достатъчно установяването, че обектът не се ползва по предназначение, без да е необходимо тази промяна да е в резултат на преустройство. Обстоятелството, че останалите етажни собственици са отдавали под наем таванските си помещения е ирелевентно при преценка законосъобразността на обжалваната заповед. Независимо, че сградата е заварена от сега действащия устройствен закон, всяка промяна в нея- преустройства, основни ремонти, промяна на предназначение и пр., следва да бъдат извършвани по сега действащите законови разпоредби. Без значение при преценка законосъобразността на обжалваната заповед е обстоятелството чии жилищни нужди задоволява обекта. По делото е установено, че санитарният възел, ползван от наемателите и достъпа до който е премахнат по решение на общото събрание на етажната собственост, представлява обща част в етажната собственост. По преписката е установено, че по разписен лист съпругата на касатора не е вписана като собственик на УПИ III-795, кв. 298 по плана на кв. "Централна градска част", а по н. акт собственик е само той, предвид което неучастието на З. К. в административното производство по издаване на обжалваната заповед не обосновава извод за нищожност на заповедта. Присъденото юрисконсултстко възнаграждение е в размера по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този резултат претенцията на административният орган, представляван в касационното производство от юрисконсулт Петров, следва да бъде уважена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер също на 600 лв. В частта относно частната жалба касационната производство е неправилно образувано, тъй като същата е разгледана в производството адм. д. № 14126/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Следва в тази част настоящето производството да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на второ отделение