Решение № 7570 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по две касационни жалби, подадени против решение 2294/07.04.2022 г., постановено по адм. дело 5322/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С касационната жалба, подадена от Глобъл Транс Лоджистикс ООД, чрез адвокат М. Айдарова, се обжалва решението в частта, с която не е уважено искането на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Излагат се доводи за неправилност на оспорената част от решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че от представените документи се установява заплащане на адвокатското възнаграждение и иска отмяна на оспорената част от решението и присъждане на сторените разноски. Направено е искане за присъждане на разноски. С касационната жалба, подадена от Агенция Митници, чрез юрисконсулт С. Алексиев, се обжалва изцяло решението, с което Агенцията е осъдена да заплати на Глобъл Транс Лоджистикс ООД обезщетение в размер на 756 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 25 лева. Излагат се доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява се, че не е установен фактическият състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Агенция Митници се прави искане да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. Следва ли под лихви по смисъла на чл. 192 ЗМ вр. чл. 98 Р952/2013 г. по смисъла на европейското законодателство да се разбира изобщо обезщетение, доколкото същото се изчислява именно като законна лихва? 2. Може ли да се приеме, че е допустимо ограничаването на упражняване правото на собственост, вменено на и осъществено от митническите органи съгласно митническото законодателство на ЕС спрямо ищцовото дружество, изразяващо се в изискване за обезпечение, представлява ли това изискване непропорционална и нетърпима намеса в правото на собственост на дружеството? 3. Гарантира ли правната уредба на ЕС, изискваща учредяване на обезпечение съгласно Регламент 2913/92 г. и Регламент 2454/93 г. осъществяване на преследваните от нея цели от общ интерес и надхвърля ли необходимото за тези цели?. От страна на Глобъл Транс Лоджистикс ООД, чрез адвокат М. Айдарова, е представен отговор от Агенция Митници, с която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. По отношение на касационната жалба на Агенция Митници: Върховният административен съд III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба на Агенция Митници е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по исковата молба на Глобъл Транс Лоджистикс ООД против Агенция Митници, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, е предявен иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди пропуснати ползи в размер на 756 лева, причинени от отменено по съдебен ред Решение 568/07.10.2008 г. на Началника на Аерогара Митница София, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С обжалваното решение Агенцията е осъдена да заплати исковата сума, като съдът е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). От фактическа страна по делото е установено, че Глобъл Транс Лоджистикс ООД е осъществило внос на стоки от Република Турция, които е декларирало и за които е била определена нова, по-висока митническа стойност; въз основа на тях е бил определен и нов по-висок размер на дължимия ДДС. Издадено е Решение 568/07.10.2008 г. на Началник Митница Аерогара София, което е отменено с решение 349/10.03.2010 г., постановено по адм. д. 1785/2009 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 14836/06.12.2010 г., постановено по адм. д. 6234/2010 г. по описа на ВАС. От мотивите на отмененото решение е установено, че във връзка с вноса по спорната ЕАД 08ВG005102Н0034256 от 06.06.2008 г. на Глобъл Транс Лоджистикс ООД е събран паричен депозит в размер на 2282 лева, постъпил с платежно нареждане от 16.06.2008 г., съответстващ на размера на ДДС върху определената с решението нова митническа стойност на стоките. С т. З от диспозитива на Решение 568/07.10.2008 г., ищецът е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 2281,50 лева - разлика за доплащане на ДДС. Административният съд посочил, че в решението е посочено, че след влизането му в сила, депозитът ще бъде усвоен за погасяване на възникналото митническо задължение. С молба вх. 2600-3751 от 01.08.2008 г. до началника на Митница Аерогара - София, Глобъл Транс Лоджистикс ООД е поискало възстановяване на внесения по ЕАД 08ВG005102Н0034256 от 06.06.2008 г. депозит в размер на 2282 лева, но депозитът е възстановен на ищеца чак на 02.03.2011 г. Въз основа на това е прието, че е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Изложени са мотиви и за наличие на вреда, представляваща размер на законната лихва върху сумата, в причинна връзка с отменения акт, като за определяне размера на обезщетението съдът се е позовал на експертно заключение. Посочено е, че исковият период е от 16.06.2008 г. до 02.03.2011 г. По горепосоченото искане, сторено от страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател, за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да се посочи следното: Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ЕС/, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на правото на Съюза при постановяване на решението по конкретен правен спор. Основните предпоставки за възникване на задължение за отправяне на преюдициално запитване са следните: запитващата юрисдикция да е последна инстанция по материалното право, повдигнатите въпроси да се отнасят до тълкуване на правото на ЕС, въпросът да е относим към основния спор и да касае реален, а не хипотетичен правен проблем по него, въпросът да не е идентичен с предишно запитване по подобно дело, отговорът да не произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на ЕС, да е налице съмнение или неяснота относно значението и смисъла на разпоредбата или акта, чието тълкуване се иска. Поставените в касационната жалба въпроси са неясни, не са формулирани като такива, касаещи тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС и в този вид са неотносими към спора. Както се сочи в константната практика на Съда на Европейския съюз по чл. 267 ДФЕС, юрисдикциите имат право да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза. Те не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен и ако отговорът му не би могъл по никакъв начин да повлияе решаването на спора. (Решение от 6 октомври 1982 г. по дело Cilfit и др., 283/81, точка 10, Решение от 18 юли 2013 година по дело C-136/12, Consiglio nazionale dei geologi, т. 26, Решение от 06.10.2021 г. по дело С-561/19, Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, т.34). Обстоятелствената част на исковата молба обуславя правна квалификация на иска по чл. 1 ЗОДОВ. В исковата молба няма позоваване на нарушаване на правото на Европейския съюз като основание на иска. Искът е предявен като такъв за обезщетение на вреди, произтекли от отменен индивидуален административен акт, а не за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, в който случай дори предварителната отмяна на съответния административен акт не е необходима. Освен това производството по установяване на митнически задължения, в случая на тяхната липса, е приключило с влезли в сила решения на националния съд, като по силата на българския процесуален закон правните последици на тези актове се заличават, считано от момента на издаването им. По тези въпроси няма спор в процеса. Не на последно място, разпоредбата на чл. 192 ЗМ /отм./, на която касаторът се позовава и във връзка с която иска тълкуване на правото на ЕС, не е приложимо право в спора за дължимостта на обезщетението по чл. 1 ЗОДОВ в настоящия случай, за което ще бъдат изложени допълнителни съображения по същество по-долу. Въпросите всъщност не касаят относимия към спора въпрос, а относно правомощието на митническите органи да изискват обезпечения. Това правомощие обаче не е спорно в настоящия процес. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде оставено без уважение. Касационната жалба на Агенция Митници е частично основателна. Решението е правилно като краен резултат само за част от исковия период. Налице са нарушения на съдопроизводствените правила, но те не са съществени. Фактическата обстановка по делото е установена, а крайните изводи съответстват на материалния закон, макар и не изцяло по изложените в съдебното решение съображения. Безспорно по делото е доказано наличието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ отменено Решение 568/07.10.2008 г. на Митница Аерогара - София. С решението за определяне на нова митническа стойност и нов размер на дължимото ДДС е разпоредено, че след влизане в сила на същото решение вече учреденият от дружеството депозит в размер на 2282 лева да бъде усвоен за погасяване на възникналото ново митническо задължение в общ размер на 2281,50 лева и съответните лихви. Също така, между страните няма спор относно факта на внасяне на депозита, както и че той е даден, за да бъде разрешено вдигане на стоките; това изрично е посочено и в касационната жалба на Агенция Митници. Първоначално сумата от 2282 лева е била внесена за целите на вдигане на стоката, във връзка с чл. 162 ППЗМ, а впоследствие е била задържана от митническите органи, като основанието за задържането й е било променено, въз основа на отмененото Решение 568/07.10.2008 г. Именно поради това, а и предвид обстоятелството, че се търсят вреди от отмененото Решение 568/07.10.2008 г., исковият период е следвало да бъде прецизиран на 07.10.2008 г. 02.03.2011 г. и размерът на обезщетението е следвало да бъде определен за този период. При така заявеното основание на иска, няма причина за присъждане на обезщетение за период преди издаване на акта, от който се претендира да са понесени вредите. Налице е и втората предпоставка засягане на имуществената сфера на търговското дружество, поради обстоятелството, че за процесния период то не е разполагало с исковата сума. Макар размерът на претендираното обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на законната лихва за периода на забава, то не е лихва. При паричните притежания обективният измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 ЗЗД. За посочения по-горе период размерът на обезщетението, равен на законната лихва, изчислен чрез наличния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор е в размер на 647,49 лева. Налице е и причинна връзка между отменения акт и претърпените вреди. Следва да се посочи, че в случая не са приложими разпоредбите на чл. 192 /отм./ и чл. 214 ЗМ. Член 192 ЗМ /отм./ е приложим по отношение на приетите от митническите органи обезпечения. С промяната на основанието за задържане на сумата, както е разпоредено в Решение 568/07.10.2008 г., тя вече не представлява обезпечение. Както е посочено в самото решение, сумата е предвидена за усвояване, съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 ЗМ за взетите под отчет, на основание чл. 205 ЗМ публични държавни вземания. След отмяната на решението, отпада и основанието за усвояване на сумата за покриване на публични държавни вземания, поради което и тази сума подлежи на връщане. Това следва и от чл. 214 ЗМ вр. чл. 219а ЗМ когато митните сборове са определени с незаконосъобразен акт на митническите органи, недължимо заплатените суми се връщат със законната лихва. Не е спорно, че сумата от 2282 лева е била поискана и възстановена. Спорът по настоящото дело касае лихвата върху тази сума за периода на задържането й, а не самата сума от 2282 лева. С оглед изложеното по-горе, че при заявеното основание на иска, обезщетението се дължи от датата на издаване на Решение 568/07.10.2008 г., с което е променено основанието за задържане на сумата от 2282 лева, неоснователни са доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ. Съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден никакъв избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а сумата от 2282 лева е предвидена за директно покриване на по-високите митни сборове. Независимо от това, неоснователни са и съображенията във връзка с това, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Плащането всъщност изобщо не следва да се разглежда като опция, тъй като то означава изпълнение на акта. Изпълнението при липса на суспензивен ефект на жалбата е очевидно нежелан правен резултат от лицето, което оспорва акта, поради което не може да се твърди, че то има избор да изпълни и че този избор прекъсва причинно-следствената верига в случая. По изложените съображения, решението следва частично да бъде отменено в частта за периода извън 07.10.2008 г. 02.03.2011 г. и за сумата над 647,49 лева. В останалата част решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба на Глобъл Транс Лоджистикс ООД. Върховният административен съд III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба на Глобъл Транс Лоджистикс ООД е основателна. Настоящата инстанция счита, че неправилно административният съд не е присъдил в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД сторените разноски за адвокатско възнаграждение. На стр. 223 и 224 от делото на АССГ са приложени както списък на разноските по чл. 80 ГПК, така и Договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева заплатено в брой. Също така е посочено още, че договорът има силата на разписка. Съгласно т. 1 на ТР 6/06.11.2013 г по ТД 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка. Отделно от горното, договорът е с дата 13.09.2021 г., което е след подаване на исковата молба и преди последното заседание по делото на АССГ, още повече, че в т. II Основание и предмет е посочено правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред първа съдебна инстанция по АХД 5322/2020 г., 25-ти с-в на АССГ. Също така, от материалите по делото е видно, че дружеството е представлявано от адв. М. Айдарова. Въз основа на изложеното, следва касационната жалба на Глобъл Транс Лоджистикс ООД да бъде уважена, като в полза на дружеството се присъдят разноски за адвокатско представителство за пред първоинстанционния съд. Същите обаче не следва да са в размер на 300 лева, както е посочено в договора. Размерът следва да се определи съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция т.е. съразмерно на уважената част от исковата претенция. Следователно, дължимите в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД разноски за адвокатско представителство за пред първата инстанция са в размер на 257 лева. При този изход от спора и с оглед действащата норма на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, в редакцията към момента на завеждане на иска, разноски на касатора не се дължат. По отношение на претендираните от Глобъл Транс Лоджистикс ООД разноски пред касационната инстанция: Същите са заявени в общ размер на 412,50 лева, от които 400 лева за процесуално представителство по делото на ВАС, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 09.06.2023 г. и 12,50 лева за заплатената държавна такса по повод подадената касационна жалба. Настоящият състав счита, че в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД не следва да се присъждат сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 12,50 лева поради обстоятелството, че касационната жалба на Глобъл Транс Лоджистикс ООД касае само производство по разноски, а в такова производство сторените от страната разноски не се дължат. Следователно, в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД се дължат само разноски за адвокатско представителство, съобразно представените доказателства за извършени такива, но в размер 343 лева, съразмерно на основателната част от иска. Това е така, защото по съществото на спора по исковата молба дружеството се явява ответник по касационната жалба на Агенция Митници. По делото е представен писмен отговор от дружеството по касационната жалба на Агенция Митници, а в съдебна зала Глобъл Транс Лоджистикс ООД е представлявано от адвокат Айдарова, която е изразила становище за неоснователност на касационната жалба на агенцията. Поради изложеното, настоящият състав счита, че в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско представителство, определени съразмерно на основателната част от иска. Така общо за двете съдебни инстанции в полза на Глобъл Транс Лоджистикс ООД следва да се присъдят разноски в общ размер на 600 лева за адвокатско представителство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК Върховният административен съд, трето отделение,