Решение № 3913 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7479/2021 г.

Решение № 3913 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7479/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – Ловеч, чрез неговия Председател, срещу Решение № 90/16.06.2021 г., постановено по адм. дело № 140/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което са отменени чл. 48, ал. 2 и ал. 6 и чл. 52, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за местните данъци в Община Ловеч. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че формираните от първоинстанционния състав изводи са незаконосъобразни, тъй като липса противоречие между оспорените разпоредби от Наредбата и нормите на ЗМДТ. Подчертава, че ЗМДТ изрично препраща към Наредбата, с която само са доразвити законовите положения, при съблюдаване на правилата, установени в ЗМДТ. В тези насоки развива подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на протеста срещу оспорените разпоредби от Наредбата, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч, в представен писмен отговор оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Производството пред АС- Ловеч е образувано по протест от прокурор при Окръжна прокуратура Ловеч, с който са оспорени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48, ал. 2 и ал. 6 и чл. 52, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредба за местните данъци в Община Ловеч. За да достигне до извод за основателност на протеста, първостепенният съд е приел, че оспорената Наредба, в атакуваните й части, е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административно - производствените правила. При преценката на материалната законосъобразност на оспорените разпоредби решаващият състав е съпоставил съдържанието им с нормите на чл. 55, ал. 2 и ал. 6 и чл. 59 ЗМДТ, в резултат на което е достигнал до извода, че разпоредбите на подзаконовия нормативен акт противоречат на законовите. Поради това и на основание чл. 8 и чл. 15 ЗНА, както и на чл. 76, ал. 3 АПК, АС- Ловеч е отменил като незаконосъобразни горепосочените норми от Наредбата за местни данъци в Община Ловеч. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях е формирал своите фактически и правни изводи. Същите са мотивирани от сравнителния анализ на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт и нормите на ЗМДТ, в резултат на което е достигнат правилния извод, че с оспорените норми от Наредбата обществените отношения с местно значение не са уредени съобразно нормативните актове от по - висока степен. Изложените в тази връзка от АС- Ловеч доводи се споделят напълно от настоящия състав, който не следва да ги преповтаря, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че констатираното несъответствие на оспорените разпоредби от Наредбата е следствие от обстоятелството, че ОбС- Ловеч не е съобразил изменението на ЗМДТ, обн. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. На практика, съдържанието на оспорените разпоредби е в унисон с предходната редакция на чл. 55, ал. 2 и ал. 6 и чл. 59 - ДВ. бр. 97 от 5 Декември 2017 г., но тя е изменена, считано от 01.01.2019 г. Поради това обосновано първоинстанционният съд е приел, че атакуваните разпоредби от подзаконовия нормативен акт не съответстват на действащата редакция на чл. 55, ал. 2 и ал. 6 и чл. 59 ЗМДТ, с оглед на което и на основание чл. 15 и чл. 8 ЗНА, както и чл. 76, ал. 3 АПК същите се явяват незаконосъобразни като противоречащи на материалноправни норми от нормативни актове от по - висока степен. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.