Решение № 13029 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2019 г.
ВАСV отделение03.10.2019 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 606/1.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6879/2018 г. по описа на Административен съд София – град. ОСЪЖДА Р. Трифонов, [населено място], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, ул. "Аксаков" № 21 сумата от 100 лв. (сто лева), разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13029 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3466/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Трифонов срещу решение решение № 606/1.02.2019 г., постановено по адм. дело № 6879/2018 г., по описа на Административен съд София – град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано с оглед събраните по делото доказателства - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отменена оспорената заповед № 2542/01.06.2019 г. на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът – изпълнителният директор на НАП оспова касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски- Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба, подадена от Р. Трифонов против заповед № 2542/1.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение, считано от 3.06.2018 г., поради съкращаване на длъжността му инспектор по приходите в ТД на НАП – София, Дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки". В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Също така като мотиви за издаване на оспорения акт е посочено, че със заповед № 3 ЦУ – 560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 1.05.2018 г., с което за съкратени 114 щатни бройки за длъжностите: "Началник на отдел", "Началник на сектор", "Главен инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискваният за форма, посочено е правното й основание за издаването й, спазени са административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Трифонов. Установил е наличието на намален брой служители в администрацията, които заемат длъжностите "Главен инспектор по приходите", "Старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" с 66 щатни бройки. Извел е извод, че липсва припокриване на функции между длъжността, заемана от жалбоподателя и длъжностите, за които се е увеличила щатната численост за длъжността "инспектор по приходите" в офисите на ТД на НАП със 32 щатни бройки и в секторите "Проверки" в офисите на ТД на НАП – София", една щатна бройка и "инспектор по приходите" в Отдел "Услуги за клиенти", Дирекция "Обслужване". Последните нямат за основна функция контрол по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство, докато основната функция на длъжността "инспектор по приходите" в Отдел "Регистрация" и в Отдел "Услуги за клиенти", Дирекция "Обслужване" е събиране на приходи, обслужване на задължени лица, приемане/обработка на данъчни и осигурителни декларации, регистрации, дерегистрации, оказване на методологическа и практическа помощ, поради което съдът е счел, че е налице липса на припокриване с функционалните задължения с тази на заеманата от оспорващия длъжност. Разгледал е хипотезата на чл. 87а от ЗДСл като е установил, че същата не намира приложение в разглеждания, от първостепенния съд, казус с доводи за липса на преминаване на дейността на закритата администрация в друга, доколкото не е налице закриване на администрация, а само отделно структурно звено – Отдел "Оперативни проверки", в който отдел държавният служител е осъществявал дейност по служебно правоотношение и е посочил, че е въпрос на преценка за кои длъжности органът по назначаването следва да обяви конкурс при съобразяване с факта, че конкурсът се провежда за длъжности, различни от тази, предмет на съдебното разглеждане. В заключение е изложил, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от Р. Трифонов, поради което е отхвърлил предявеното оспорване срещу нея. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед от приетите по делото и неоспорени доказателства, след изясняване на фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Р. Трифонов, като обем от функции, задължения и изисквания, правилен е изводът на първостепенния съд за реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол в ТД на НАП – София, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. В тази връзка, както правилно административният съд е приел, длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, защото е прието за установено, че длъжността да не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Правилен и обоснован е изводът на първостепенният съд, че са осъществени материалноправните предпоставки, въведени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, за постановяване на оспорената заповед, касаеща съкращаването на заемата от касатора длъжност. Налице е реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол в ТД на НАП – София, тъй като видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 1.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания- действащото до 1.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. Също така по делото са приложени длъжностни разписания като от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От представените доказателства пред инстанцията по същество е обосновано е прието за установено, че длъжността "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Ето защо, доводите на касационния жалбоподател, изложени в обратния смисъл, а именно, че функциите на инспектор по приходите от съкратения сектор продължават да се изпълняват от другите служители, заемащи длъжности като "главни и старши инспектори" по приходите, назначени към дирекция "Контрол" са неоснователни и недоказани. Правилно първостепенният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от Р. Трифонов длъжност. Предвид гореизложеното, а и с оглед задължението по чл. 8 от ЗСВ за уеднаквяване практиката на съда, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, се присъединява към вече постановените в тази насока решения по адм. дела: № 15478/2018 г., № 2769/2019 г., № 3378/2019 г., № 2997/2019 г., № 3071/2019 г., всички по описа на Върховния административен съд, пето отделение и приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила като постановено при отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяната му. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, касационният жалбоподател следва да се осъди да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на осн. чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1