Решение № 13660 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2015 г.

Решение № 13660 от 15.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7175/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу решение № 89 от 29.04.2015 г., постановено от Административен съд Хасково по адм. д. № 765/2014 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отхвърлено оспорването. Ответникът по касационна жалба Благовеста Димитрова Василева, представлявана в производството от адв. Тончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. за кампания 2013 г., с изх. № 02-260-6500/17317 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта му, с която на жалбоподателката Благовеста Василева са наложени санкции и редукции в размер на 40 247.38 лева. Съдът е отменил като незаконосъобразен административен акт уведомителното писмо в оспорената част. За да стигне до този извод, съдът е приел, че към заключението на приетата СТЕ е представена извадка от ЦОФК по снимка от м. август 2013 г. за два от заявените парцели, интерпретирани в приетото заключение, за които вещото лице дава заключение, че върху цялата площ от 25.90 ха на БЗС 16907-176-18-1 се установяват осем широколистни дървета, минимален участък с храсти има на едно място по северната граница с площ 0.04 ха, тази площ е много по-малка от 0.01%, поради което неправилно е определена санкция за неспазване на стандарт 4.2 за цялата площ. По отношение на БЗС 22375-186-15-1 е посочено, че в средата на северната част на заявения парцел се наблюдава група храсти с площ от 120 кв. м. (0.01 ха), освен тази група в целия парцел се наблюдават пет единични широколистни дървета и девет единични храста, които може да са къпина. Тези храсти са мозаечно разположени на голямо разстояние един от друг и като обща площ са около 0.4% от площта на парцела, поради което за парцела не следва да се налагат санкции за стандарт 4.2. По отношение и на двата имота вещото лице е посочило, че видно от актуалното заснемане парцелите са изключително добре почистени и поддържани. Изцяло кредитирайки заключението на приетата експертиза, съдът е стигнал до извод, че при постановяване на уведомителното писмо в оспорената част, административният орган е определил площите като недопустими за подпомагане за годината на проверката поради неспазване на базови изисквания за мярката, без да изследва процентното съотношение между декларираните площи на парцелите, в които е констатирано наличие на растение от вида къпина, с общо декларираната площ на постоянно затревените площи на стопанството на жалбоподателката. Нито в Контролните листи от извършени ПНМ, нито в оспореното Уведомително писмо, или в други документи, съдържащи се в административната преписка, са изложени мотиви относно количеството на установената на място "нежелана растителност от къпини", нито относно площта, което същите заемат. Констатациите, че не е спазен Национален стандарт 4.2 не са мотивирани съобразно изискванията на Методика за прилагане на кръстосаното съответствие в България, съгласно Приложение № 2, което прави административния акт в тази му част немотивиран и постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че след като в утвърдената със заповед на Министъра на земеделието методика е допустимо при много ниска тежест на допуснатото отклонение от стандарта да не се налага намаление, а също и са предвидени различни проценти на намаление при различните тежести на показателите при извършване на проверките, административният орган е длъжен да изложи мотиви относно тежестта и процента на намалението, които приема. Неизлагането на мотиви е преценено от решаващия съд като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като недопускането му би могло да доведе този орган до различен от достигнатия краен правен резултат. По отношение на БЗС 31173-136-11-1 съдът е установил, че записаната в обжалваното УП площ на парцела след извършена ПНМ "0.242" ха не съответства на вписаното в Контролния лист от проверката на място, в който е отразено, че измерената недопустима площ е "0.228" ха, поради което и в тази част оспореното уведомително писмо е преценено като незаконосъобразен административен акт. По тези доводи съдът е отменил уведомителното писмо, в оспорената част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Останалите доводи за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо са преценени като неоснователни. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С касационната жалба са изложени доводи, че съдът неправилно е приложил материалния закон, като не е преценил законосъобразността на административния акт с оглед приложимата Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.). Твърди се, че изводът за приложението на Методиката за прилагане на кръстосаното съответствие, приета със заповед № РД 09-434 от 2.07.2013 г. на министъра на земеделието и храните, е необоснован, тъй като тази методика е приложима само по отношение на директните плащания за единица площ, но не за агроекологичните плащания. Настоящият състав не споделя тези доводи. Със заповед № Р 09-434 от 2.07.2013 г. министъра на земеделието и храните е утвърдил Ръководство за прилагане на Законоустановените изисквания за управление, посочени в чл. 4 и чл. 5 и изброени в Приложение II, буква А от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и Методика за прилагане на кръстосано съответствие в България, съгласно приложение № 2. В Методиката за прилагане на кръстосано съответствие в България, изрично е предвидено, че бенефициент, който получава плащания за агроекология по чл. 36, буква а), подточка i v) от Регламент 1698/2005 г. на Съвета, спазва в рамките на цялото стопанство, Законоустановените изисквания за управление и Условията за добро земеделско и екологично състояние, предвидени в чл. 5 и чл. 6 и в приложение № II и III към Регламент (ЕО) № 73/2009 г. При това положение не може да се приеме, че при преценка за спазване на базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 от Наредба № 11/2009 г. не намира приложение Методика за прилагане на кръстосано съответствие. В Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са формулирани базовите изисквания, като за конкретния случай е приложим Национален стандарт 4.2: задължително е почистването на постоянните пасища и ливади от нежелана растителност. Подробната регламентация на показателите при извършване на проверка за спазване на стандартите и изискванията за съответствие е предвидена в приложимата и за агроекологични плащания Методика за прилагане на кръстосано съответствие. Именно тази методика е съобразил решаващият съд, за да стигне до правен извод, че в контролния лист от извършената проверка на място, както и в оспореното уведомително писмо, липсват мотиви по отношение на тежестта на установеното несъотвествие с приложимите базови изисквания, които приема административния орган, за да постанови оспорения акт, с който определя двата парцела като изцяло недопустими за подпомагане. Доводът, че Методиката е приложима само за директни плащания по схемата за единно плащане, противоречи както на общностното, така и на националното законодателство. С Регламент (ЕО) 1122/2009 г. на Комисията - Глава втора - Констатации във връзка с критериите за допустимост - чл. 56, ал. 1, включва освен схемата за единно плащане и други схеми за помощи, свързани с площи, в това число схема за помощ, свързана с площ, за която се прилага различен размер на помощта (б. "в"). Такава е схемата за агроекологични плащания, която включва увеличение на плащането с оглед поетия агроекологичен ангажимент. С Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания (Наредба № 5/2009 г.), в приложимата редакция на чл. 1 е предвидено, че този ред се прилага, както за единното плащане на площ (т. 1), така и за агроекологичните плащания (т. 10). При тази регламентация не може да се приеме за верен довод, че агроекологичните плащания са изведени от общите правила, приложими за директните плащания. Обоснован е правният извод на решаващият съд, че оспорения акт не съдържа мотиви, поради които административния орган е приел, че тежестта на установеното несъответствие с базовите изисквания налага изцяло определяне като недопустима площта на двата парцела, в които е установена нежелана растителност при проверката на място. Липсата на фактически основания за постановяване на административния акт съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, както правилно е постановил решаващият съд. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. По тези съображения решението следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за тази инстанция в размер на минималния адвокатски хонорар по Наредба № 1 от 9.07.2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като за тази инстанция няма уговорено възнаграждение. Настоящият състав намира, че така направеното искане е неоснователно, тъй като за производството по делото се присъждат действително направени от страната разноски, за които се представят доказателства. В случая страната не е доказала, че действително е направила разноски за тази инстанция, поради което направеното искане не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение