Решение № 394 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 633/2009 г.

Решение № 394 от 23.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 633/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по молба на А. З. Х., Х. П. Х. и С. А. А. за тълкуване на постановеното по настоящето дело решение № 332/6.07.2010 г., с което е отменено въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 10.02.2009 г. по гр. д. № 2112/2008 г. и вместо това е отхвърлен като неоснователен предявеният от молителките против А. В. Т. иск за разпределяне ползуването на тавански етаж в жилищна сграда с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място]. Поддържат, че в решението не е посочено нищо конкретно, въпреки големия му обем, като излагат и съображения, че решението не е подписано и подпечатано. В писмен отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК ответникът по молбата А. В. Т. изразява становище, че предпоставките за тълкуване на решението не са налице, доколкото молителите всъщност изразяват несъгласието си с вложения напълно ясен смисъл на волята на съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с необходимостта от тълкуване на постановеното по настоящето дело решение № 332/6.07.2010 г., приема следното: Изразената в решението воля на съда не е неясна нито досежно приложимостта на разпоредбите на чл. 38-40 ЗС и чл. 32, ал. 2 ЗС, нито досежно правното действие и последици на решението. Напротив в решението по категоричен начин е изразена волята на решаващия състав, че процесните помещения нямат характера на общи части на сградата по предназначение, както и че не е налице съсобственост между страните, а оттам и че не са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването. Изложени са съображения, че процесните помещения са присъединени по реда на чл. 97 ЗС към апартамента на А. В. Т., за което е прието, че само по себе си обуславя извода, че съсобственост не е налице. Съображения, които да създават неяснота досежно принадлежността на правото на собственост в решението не са изложени, поради което следва да се приеме, че волята на съда за липсата на предпоставки за извършване на разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС е изразена по категоричен начин. Поставените от молителите въпроси за правните последици от взетите от тях решения, както и на актовете на ДНСК касаят преценката на събраните по делото доказателства съответно на поддържаната от тях теза в хода на производството по делото. По естеството си молбата съдържа искане съдът да разясни съображенията, поради което е приел поддържаната от молителите в хода на производството теза за неоснователна. Тези съображения обаче са изразени, както вече беше отбелязано, по категоричен и ясен начин в решението, поради което следва да се приеме, че предвидените в чл. 251 ГПК предпоставки не са налице-производството по чл. 251 ГПК няма за цел даване на допълнителни разяснения на страните за мотивите, поради които съдът е приел предявения иск за неоснователен. Преразглеждане на даденото от ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК разрешение на спора по този ред е недопустимо. С оглед на това настоящият състав приема, че подадената молба за тълкуване на решение № 332/6.07.2010 г., постановено по гр. д. № 633/2009 г. по описа на ВКС, II ГО е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, като за пълнота следва да се отбележи, че решението е подписано от членовете на съдебния състав и обявено по предвидения в закона ред. С оглед изхода на настоящето производство в полза на А. В. Т. следва да бъде присъдена сумата 180 лв., представляваща направените по делото разноски. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение