Решение № 15409 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 445/2019 г.

Решение № 15409 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 445/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Г. от [населено място], чрез пълномощник, против решение № 230/10.12.2018 г., постановено по адм. д. № 268/2018 г. по описа на Административен съд - Я., с което съдът е отхвърлил жалбата на Гичев срещу отказ рег. № 1679 р-26463/11.10.2018 г. на началника на РУ - Я. при ОД на МВР - Я. за издаване на разрешение придобиване 1/един/ брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че административния акт е издаден в законоустановената форма, тъй като същия не съдържа мотивиq обосноваващи постановения отказ. Твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод за отсъствие на предпоставките на закона за доказана необходимост от разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Иска неговата отмяна. Претендира разноски. Ответникът началникът на РУ - Я. при ОДМВР - Я. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано от С. Г. със заявление от 12.09.2018 г. за издаване на разрешение придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Към заявлението са били приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта ЗОБВВПИ. В хода на проверката не са установени данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето, имуществото както на него, така и на неговото семейство и близки, налагащи необходимостта за притежаване на огнестрелно оръжие. Въз основа на тези факти, неоспорени и необорени в съдебното производство по съответния ред, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на това съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на оспорването, поради което го е отхвърлил. Решението е правилно. Административният съд е установил прецизно релевантните за предмета на спора факти. Според чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на касатора. Пред административния орган и първоинстанционният касаторът не е представил доказателстваq обосноваващи необходимостта от придобиване на оръжие, не е посочил обстоятелстваq потвърждаващи наличието на основателна причина за издаване на исканото разрешение. В касационната жалба са изложени твърдения, че за самоотбрана не е необходимо да има предварителна заплаха за живота и здравето на лицето, а единствено заявителят да покрива изискуемите от закона предпоставки. Изложеното твърдение е необосновано, тъй като законодателят изрично изисква наличието на основателна причина, за да бъде издадено исканото разрешение. Формалното посочване в заявлението на причина "самоотбрана", без да са изложени обстоятелства и приложени доказателства, които по несъмнен начин да обосноват основателността на искането, не може да се приеме за покриване на изискуемите от закона предпоставки. Законодателят е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на превантивни мерки не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза огнестрелно оръжие за самозащита. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Правилен е изводът, че не е доказана обоснованата необходимост от придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПП, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. По изложените съображения решението на Административния съд - Я. следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и пълномощно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 25 а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Областна дирекция на МВР – Я. следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд