Решение № 14566 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2012 г.

Решение № 14566 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6303/2012 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив, против решение № 671 от 20.03.2012 г. по а. х. дело № 2807 по описа за 2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено издаденото от касатора решение № 343 от 01.12.2010 г. и потвърденото с него разпореждане № 5111244660 от 18.06.2010 г. на Ръководителя на отдел "Пенсии", а административната преписка е върната на компетентното длъжностно лице за издаване на нов акт съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 - 5 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Петър Маргаритов Маргаритов от гр. Пловдив е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 343 от 01.12.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5111244660 от 18.06.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 3 от ПЗР на КСО на Петър Маргаритов Маргаритов от гр. Пловдив в частта, с която придобитият от лицето осигурителен стаж през периода 02.04.1979 г. - 01.12.1982 г. е превърнат от първа към трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. Решението на Пловдивския административен съд, с което жалбата е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 104, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че изпълняваната от лицето длъжност "маркшайдер рудник подземен" в рудник "Кенан дере" на "Горубсо - Лъки" ЕАД е сред инженерно-техническите длъжности от хипотезиса на чл. 104, ал. 3 от КСО, поради което осигурителният стаж от първа категория следва да бъде превърнат към трета категория в съотношение една година към три години. Съдът е основал изводите си на анализа на представените по делото писмени доказателства и на заключението на съдебно-техническата експертиза. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 104, ал. 3 - 5 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. Единственият спорен въпрос, повдигнат както в административното производство, така и в първоинстанционното съдебно производство, е свързан с позицията на длъжността "подземен маркшайдер" в структурата на рудник "Кенан дере". С чл. 104, ал. 3 от КСО е предвидено за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория да се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително. Заеманата от ответника по касация длъжност "маркшайдер" под земята не е ръководна и се отнася към категорията на инженерно-техническите специалисти. Поради това е неотносимо към изхода на спора твърдението на касатора, че длъжността е "надучастъкова". Прилагането на чл. 104, ал. 3 от КСО не е обвързано с нормативните условия за отпускане на пенсии до 31.12.1999 г. на основание Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (нова, ДВ, бр. 49 от 1990 г., отм., бр. 21 от 17.03.2000 г.). При зачитането на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО са без значение обстоятелствата във връзка с елементите на получаваното трудово възнаграждение и получаваните добавки за работа при вредни условия. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на материалния закон в частта за продължителността на осигурителния стаж през периода 02.04.1979 г. - 01.12.1982 г. при превръщането й от първа към трета категория и като ги е отменил, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,