Решение № 8742 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2019 г.
ВАСV отделение02.07.2020 г.докладчик Донка Чакърова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 60/22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 40/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3411/12.11.2018 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ от ПРСР 2014 -2020 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник – изпълнителния директор на ДФ ’’Земеделие’’. ВРЪЩА делото като административна преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по подаденото заявление от Х. Христов при спазване на срока и указанията, дадени в мотивите на настоящето решение. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие, гр. София, бул. "Цар Борис III" да заплати на Х. Христов, [населено място], [адрес] сумата от 1020 (хиляда и двадесет) лева, разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8742 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7142/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Христов срещу решение № 60/22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 40/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище (АС-Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено отменено обжалваното съдебно решение и оспореното уведомително писмо, а делото да бъде върнато като преписка за ново произнасяне. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканият са изложени в касационната жалба и допълнително писмено становище. Претендира заплащане на разноски. Ответникът – заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 60/22.04.2019 г., постановено по адм. д. № 40/2019 г. по описа на АС-Търговище е отхвърлена жалбата на Х. Христов против Уведомително писмо изх. № 02-250-6500/3411/12.11.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДЗФ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2016 г. и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на относимите специални административнопроизводствени правила. Съдът е обосновал извод за съответствие с материалния закон поради наличие на предпоставките на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4/2015 г.). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с допустима жалба, подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване административен акт. Изводът на АС-Търговище за действителност на оспореното пред него уведомително писмо е в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Съгласно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията в § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз, а с нормата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им компетентност, поради което оспореното уведомително писмо е издадено от компетентно лице, оправомощено със Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор на П. Славчева. При издаване на оспореното пред АС-Търговище уведомително писмо на 12.11.2018 г. П. Славчева е упражнила правомощия, които вече са й били делегирани. Осъществяването на правопораждащите факти в предходен период от време не ограничават компетентността на конкретното лице, което е упражнило правомощията на административния орган, възложени му по силата на закона или по делегация. Липсата на изрични мотиви по възражението на жалбоподателя относно времевата компетентност на П. Славчева не съставлява съществено процесуално нарушение доколкото АС-Търговище е разгледал основанието по чл. 146, т. 1 от АПК и като краен резултат е обосновал законосъобразен извод за действителност на уведомителното писмо. Основателно е друго основно оплакване в касационната жалба, а именно, че АС-Търговище е изложил собствени мотиви за законосъобразност на оспореното пред него уведомително писмо, каквито не се съдържат в административния акт. По отношение на материалния закон, административният съд се позовава на чл. 38, ал. 3 от Регламент(ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент № 889/2008), за да обоснове извод, че Х. Христов не отговаря на предвидения срок на преход от 12 месеца, поради което е налице хипотезата на чл. 11, ал. 4 от Наредба № 4/2015 г. за отказ да бъде изплатено финансово подпомагане на жалбоподателя по процесната мярка за периода 2014 – 2020 г. В съдържанието на оспореното уведомително писмо фактически и правни основания за издаването на отказа за финансово подпомагане, са оформени като таблици: 1. таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление ’’Биологично пчеларство", съдържаща 15 колони; 2. Ставка за биологична дейност с две колони; 3. таблица – оторизирани суми (в лева) с четири колони и 4. таблица – извършени плащания (в лева). В колона 7 от таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление ’’Биологично пчеларство’’ според легендата към нея, административният орган е посочил, че намалението на целия размер на субсидията по мярката е резултат на санкция за неспазване на базови изисквания по мярката, съгласно б. ’’b’’ от раздел V от Методиката за намаляване и отказване на плащанията по мярка 11, утвърдена със заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г. на Министерство на земеделието и храните (МЗХ), издадена на осн. чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ. Съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 24 февруари 2015 г. на МЗХ, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, пчелни семейства или животни не са спазени базовите изисквания, съгласно приложение № 2, минималните изисквания за торене и използване на продукти за растителна защита, съгласно приложение № 3 и изискванията по управление, плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методиката, утвърдена от министъра на земеделието, храните и горите. На основание цитираната разпоредба, министърът на земеделието, храните и горите, е издал Заповед № РД 09-144 от 23 февруари 2017 г., с която е утвърдил Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 11 ’’Биологично земеделие’’ по ПРСР 2014-2020 (Методиката), съгласно приложението, която се прилага за заявления, подадени през кампания 2016 г. Раздел V от Методика се отнася за намаления при неспазване на базови и изисквания по управление за направленията по мярка 11 от ПРСР 2014-2010 г., като за направление "Биологично пчеларство" (б. b) в т. А) ’’Базови изисквания" е посочено, че когато информацията от съответното контролиращо лице за пчелин се различава от заявената от земеделския стопанин за този пчелин (кандидатът декларира, че даден пчелин е в преход, а контролиращото лице предостави информация, че е биологичен или в обратния случай), ДФЗ намалява размера на финансовата помощ със сумата, изчислена за наличния брой пчелни семейства в пчелина. Отчита се, че за този брой пчелни семейства, за които не е спазен ангажимент, свързан с предоставянето на помощта, различен от тези, които засягат декларирания брой пчелни семейства. Базовите изисквания са определени нормативно в Приложение № 2 към чл. 13 и чл. 19, ал. 2 от Наредба № 4/2015 г. Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т. 2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10 км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл. 15, т. 2 и т. 3 от същата наредба). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. В оспореното пред АС-Търговище уведомително писмо данните в колони 4 и 7 от първата таблица, са относими изцяло към неспазване на базови изисквания, но в поясненията към съответните колони липсва конкретизация кои точно базови изисквания не е спазил Х. Христов. Препратка за фактически установяване в тази насока не се съдържа в уведомително писмо, относимо за процесния период, а информация за това не може да се извлече и от доказателствата, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт. Изложените пояснения към колона 7 "неспазени базови изисквания" съгласно Методиката, не съдържат описание на конкретни факти, сочещи на неспазени базови изисквания, които да са основание за прилагането й. Напълно неясно е обстоятелството кое точно базово изискване административният орган приема, че не е спазено от Х. Христов, за да е възможно да бъде извършен ефективен съдебен контрол относно наличието или отсъствието на фактически, респективно правни основания за издаване на административния акт. За първи път в съдебната фаза на производството ДФЗ твърди, че са надвишени минималните периоди на преход за заявените за подпомагане пчелни семейства, които са за втора година от поетия 5 годишен ангажимент и развива съображения относно правната регламентация на сроковете за "биологично производство в преход". Тези съображения и аргументацията за тяхното правно значение не е възможно да бъдат възприети като мотиви на оспорения административен акт по смисъла на Тълкувателно решение ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд, защото в случая възприетите от органа в оспореното уведомително писмо правни и фактически основания "неспазени базови изисквания", са несъответни на писмените изявления пред съда, които касаят друг вид изисквания- тези за управление на земеделското стопанство /т.
от преамбюла на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 година, във връзка с чл. 36 Регламент № 889/2008. Изрично следва да бъде посочено, че Методика е с характер на подзаконов нормативен акт (чл. 75, ал. 1 от АПК), а съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден – чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми органа е придал обратно действие на Методиката, приемайки, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година. Няма данни нормативния акт да е обнародван в Държавен вестник, каквото е императивното изискване на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. На практика в съдебната фаза на производството от ДФЗ не се поддържа наличието на основанието "неспазени базови изисквания" и АС-Търговище не е обсъждал изрично този въпрос по начина, по който е поставен в касационната жалба, а са установявани и обстоятелства, които не са част от фактическите основания за издаване на оспореното уведомително писмо. Този подход към предмета на спора е довел до необоснованост и незаконосъобразност на формираните правни изводи за неоснователност на оспорването. Предвид изложеното настоящият състав приема, че оспорения пред АС-Търговище акт е издаден при липса на мотиви и същия е материално незаконосъобразен - основания за отмяната му по чл. 146, т. 2 и т. 4 от АПК. Като е достигнал до противоположен правен извод АС-Търговище е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а с оглед изяснената фактическа обстановка по спора вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено уведомителното писмо от 12 ноември 2018 г., а делото да се върне на административния орган като административна преписка с указания за точно посочване на относимите правни основания при произнасяне по подаденото от страна на Х. Христов, подаденото заявление за подпомагане. По водене на делото Х. Христов е направил разноски в размер на 1020 лв. според представения списък по чл. 80 от ГПК, които с оглед изхода на спора, направеното искане и при липса на възражение за прекомерност има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ.
Цитирани разпоредби
1- чл. 11, ал. 4