Решение № 11007 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2013 г.

Решение № 11007 от 19.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4090/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - гр. Кюстендил срещу решение № 25/13.02.2013 г. на Административен съд - Кюстендил по административно дело № 357 по описа за 2012 г., с което е отменено решение № РД-12-90/08.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - гр. Кюстендил и потвърдените с него разпореждания № № О-09-000-00-00543088/27.09.2012 г., О-09-000-00-00543094/27.09.2012 г., О-09-000-00-00543089/27.09.2012 г., О-09-000-00-00543099/27.09.2012 г., О-09-000-00-00544571/27.09.2012 г. и О-09-000-00-00544578/27.09.2012 г., всички издадени от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ - Кюстендил, с които на основание чл. 46, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, е отказано отпускане на парични обезщетения за бременност, раждане и отглеждане на дете на Иванка Георгиева Спасова от с. Яхиново, общ. Дупница по 6 броя болнични листове, и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по заявленията - декларации на Иванка Спасова за изплащане на парично обезщетение на основание чл. 50 и чл. 51 от КСО съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Инвокира се неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на оспорването на Спасова срещу решението на директора на РУСО - гр. Кюстендил. Ответникът по касация Иванка Георгиева Спасова, чрез процесуалния си представител адв. Нейчева, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отменено решение № РД-12-90/08.11.2012 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Кюстендил и потвърдените с него разпореждания на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ - Кюстендил. С разпорежданията и потвърдителното решение на директора на РУСО е отречено правото на Иванка Спасова на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и е отказано изплащането на парични обезщетения за времето от 09.06.2012 г. до 21.10.2012 г. Отказът на осигурителните органи е мотивиран с позоваване на разпоредбите на чл. 46, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и установявания за наличие на основания за осигуряване на Спасова за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО в качествата й на управител и едноличен собственик на капитала на "Трейд комерс А и В" ЕООД и "Инерт ресурс БГ" ЕООД. Според администрацията в периода на разрешеният отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете осигуреното лице е извършвало трудова дейност. Изводите за извършване на трудова дейност са основани на презумпция, по която презумпционна предпоставка е фактът на наемане на 37 лица, полагащи зависим труд за "Трейд комерс А и В" ЕООД, липсата на данни за преустановяване на стопанската дейност на осигурителя и на лице различно от Спасова, което да е натоварено с управлението и представителството на дружеството в процесния период, а фактът на възлагане на управлението да е вписан в търговския регистър. За осигурителя "Инерт ресурс БГ" ЕООД са отнесени последиците на чл. 46, ал. 3 от КСО, макар това дружество да не е извършвало стопанска дейност в спорния период, с аргумент за извършвана трудова дейност при другия осигурител. За да отмени контролния акт на директора на РУСО - гр. Кюстендил и административните актове на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите от ДОО от същата администрация, съдът възприел противоречие на актовете на администрацията с материалния закон и целите на закона, както и нарушение на административнопроизводствените правила при издаването им. Като порок на формата на разпорежданията е оценено противоречие между фактическите и правните основания за издаването им - при установявания за липса на стопанска дейност на "Инерт ресурс БГ" ЕООД и натоварване с представителна власт на трето лице Анжела Стоилова да представлява "Трейд Комерс А и В" ЕООД, необоснован е изводът за наличие на трудова дейност и основание за осигуряване за периода на предявените на осигурителните органи болнични листове. Според съда с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест за ответника в първоинстанционното производство е обвързаността да установи предпоставките, изключващи правото на осигуреното лице на претендираното обезщетение - извършването на трудова дейност. Изключена е убедителността на доказването на факта на тази дейност чрез липсата на информационна следа за отразено в търговския регистър възлагане на управлението на дружествата-осигурители и непрекъснатата стопанска дейност на единия осигурител. С аргументи от разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина е обосновано дължимото писмено деклариране на прекъсването на трудовата дейност. Като противоречаща на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК е квалифицирана процесуалната дейност на административните органи. Несъвместимостта на утежняващите административни актове с целта на закона е предвид заместващия характер на обезщетението и безспорния факт на загубения осигурителен доход на Спасова през спорния период. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Страните не спорят по фактите. Обвързващи касационния състав (арг. чл. 220 от АПК) са фактическите установявания на инстанцията по същество за принадлежността на Спасова към кръга на осигурените за всички осигурени социални рискове лица на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО с осигурители "Инерт ресурс БГ" ЕООД и "Трейд комерс А и В" ЕООД и ползван отпуск за бременност и раждане, разрешен с болнични листове от органите за медицинска експертиза на работоспособността; липсата на стопанска дейност на първия осигурител и извършвана такава от втория, като той е представляван в гражданския оборот от трето лице по пълномощно. Различна от тази на административния съд е предложената от касатора интерпретация на фактите, с което въвежда необосноваността като касационно основание. Обратно на поддържаното от касационния жалбоподател фактическите изводи на изводи на първостепенния съд са основани на логическите и опитните правила. Израз на състезателното начало в процеса (вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) е правото на страната да сочи фактите, на които основава исканията си и да представя доказателства за тях. Спецификата на административния процес предполага твърдението на административния орган за правнорелевантните факти да се инкорпорира в административния акт - чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК. Мотивите на акта съдържат фактическите и правните основания за издаването му. Дължима е корелация на фактическите и правните основания, като липсващите фактически основания не могат да се заместят с правни. Несъвместимо с изискването за форма по чл. 59, ал. 1, т. 4, пр. 1 от АПК е твърдението в разпорежданията на длъжностното лице от РУСО - Кюстендил за извършвана от претендиращото обезщетение за бременност и раждане лице дейност, за която подлежи на осигуряване за рисковете общо заболяване и майчинство. Без яснота за приписваната на осигуреното лице трудова дейност липсва твърдение за фактите и предмет на доказване. Правилно в първоинстанционното решение се сочи, че извод за конкретна трудова дейност не може да се прави заради непреустановената стопанска дейност на единия от осигурителите. Горното е в контекста и на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Пред органите на ДОО Спасова е предявила субективното си право на обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО. С арг. от чл. 170, ал. 2 от АПК нейна е тежестта да установи предпоставките за получаване на осигурителни плащания по реда на чл. 40, ал. 3, изр. 1 във вр. с чл. 50, ал. 1 от КСО - наличие на осигуряване за риска майчинство и настъпването на осигурителния случай временна неработоспособност в резултат на реализирането на елемента бременност и раждане от сложното явление на риска майчинство. Администрацията не отрича осъществяването на пораждащия правото на обезщетение за бременност и раждане фактически състав, а твърди настъпването на изключващ това право юридически факт - извършването на трудова дейност през времето, за което здравните органи са установили състоянието на временна неработоспособност (чл. 46, ал. 3 от КСО). По общите правила на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта за установяването на този правоизключващ юридически факт е за администрацията. Без твърдение за конкретни прояви на трудова дейност (а извършването на такава несъмнено оставя информационна следа) и доказаност на извършването й, за съда съществува обвързаност да приеме за ненастъпили правните последици на недоказаните юридически факти. От факта на непрекъснатата стопанска дейност на единия от осигурителите не може да се направи единствено възможен извод, че причината за съхраняването на тази дейност е трудовата дейност на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и то в хипотезата на упълномощаването на Анжела Стоилова с пълномощно, заверено нотариално на 19.06.2012 г. (т. е. с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК), да представлява "Трейд комерс А и В" ЕООД. Пропускът на административните органи да установят релевантните за решаването на поставения пред тях административен въпрос факти е в противоречие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и ал. 3 от АПК и правилно е възприет като основание за незаконосъобразност на постановените от тях актове. Несъвместим с целта на закона при заместващия характер на осигурителните плащания е отричането на право на обезщетение при доказаната с ведомостите за заплати на осигурителите загуба на осигурителен доход. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,