Решение № 8998 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2022 г.

Решение № 8998 от 14.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2022 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) - гр. София, подадена чрез адв. М. Войнова, в качеството й на процесуалeн представител, насочена срещу Решение № 7386/08.12.2021 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ), в частта му, с която Българска народна банка е осъдена да заплати на А. В., обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624.60 пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 60 стотинки/ лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в атакуваната от него част да бъде отменено и вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявената срещу БНБ искова претенция със законните последици. Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Подробни доводи са развити в представената писмена защита. По делото е постъпила и частна жалба от Българска народна банка, подадена чрез адв. М. Войнова, в качеството на процесуален представител, срещу Определение № 1527/23.02.2022 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд– София– град за допълване на Решение № 7386/08.12.2021 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд- София- град в частта за разноските. Ответникът- А. В. в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. Чечова, моли да се остави без уважение подадената от БНБ касационна жалба. Моли да се присъдят разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е правилно, поради което следва да остане в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение и определение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за тяхната валидност, допустимост и съответствие с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната му част е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Административен съд- София град е бил сезиран с искова молба, предявена от А. В., с която е предявен иск срещу Българска народна банка /БНБ/, гр. София за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8627. 97 лв. от забавено плащане на гарантирания депозит в "Корпоративна търговска банка" /КТБ АД/ в несъстоятелност/ в размер на 196 000 лева, за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., претърпени вследствие на незаконосъобразно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на задължението да приложи право на ЕС с директен ефект в областта на изплащане на гарантираните депозити, каквото задължение е имала във връзка с Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. Претендира се и законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното плащане. С Решение № 7386/08.12.2021 г. по адм. дело № 11103/2020 г. АССГ е ОСЪДИЛ БНБ да заплати на А. В. сума в размер от 5624. 60 /пет хиляди шестстотин двадесет и четири лева и 60 стотинки/ лева, претърпени в периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Наред с това е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата част за разликата над 5624, 60 лв до сумата от 8627, 97 лв. В производство по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК с Определение № 1527/23.02.2022 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд- София- град е оставена без уважение молбата от 30.12.2021 г. на процесуалния представител на БНБ за допълване на Решение № 7386/08.12.2021 г. по адм. дело № 11103/2020 г. по описа на Административен съд- София- град в частта за присъдените разноски. Решението от 08.12.2021 г. в неговата ОТХВЪРЛИТЕЛНА част за разликата над 5624, 60 лв. до сумата от 8627, 97 лв. не е обжалвано от ищеца, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да постанови решението АССГ е установил, че ищецът по спора А. В. на 10.01.2013 г. е сключил с "КТБ" АД рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Между същите страни е подписан анекс № 122743 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. Изложил е доводи, че с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, КТБ АД била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността на банката, членовете на управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас. С Решение № 138/06.11.2014 г., БНБ отнела лиценза на КТБ АД издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ. Видно от писмо на ФГВБ с изх. № 1183/23.06.2021 г., в сумата, изплатена от ФГВБ са включени начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал. 1 от ЗГВБ, а именно 06.11.2014 г., като под номер 550 е жалбоподателят В.. Не било спорно между страните, че на 4.12.2016 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. По същество съдът е приел искът за частично основателен. Посочил е, че постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на член 1, § 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на "КТБ" АД. Достигнал извод, че с решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т. е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл. 1, § 3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл. 1, § 3, подточка i), ал. 2 от Директивата – задължение, което произтича от директно приложимото право на ЕС. Сметнал е, че БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. Това нарушение се преценявало от съда, като достатъчно съществено за да ангажира отговорността на държавата. Съдът е приел, че ищеца доказа наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. Изложил мотиви, в които приел за неоснователни доводите на ответника за липсата на вреда и причинно следствена връзка. Решаващият съд е посочил, за извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи обезщетение само за периода на забава– от момента, в който реално ищецът е трябвало да има достъп до депозита си до момента, в който нарушението е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Само за този период е налице и причинно- следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди. Сметнал, че от 26.07.2014 г. ищецът започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита, като това е и началната дата на исковия период. Намерил е, че решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително Българската народна банка вече не се осъществявало незаконосъобразно бездействие, поради което за този период, до датата на изплащане на депозита, липсва основание за обезщетение. Преценил е, че размерът на обезщетението следва да се определи за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2015 г., като този размер е сумата от 5624, 60 лв. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба на Българска народна банка е неоснователна. В тази връзка неоснователни са възраженията на БНБ по отношение на липсата на пасивна легитимация по иска. По отношение надлежността на ангажирания ответник, неговата отговорност по ЗОДОВ, основанието за тази отговорност– незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни задължение за действие, пряко произтичащо от норма на ЕС, ползваща се в случая с директен ефект, а именно: разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 /Директивата/ и неприложимостта в случая на чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции, настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ съображения. Обосновано и правилно съдът е посочил, че БНБ е компетентен орган по смисъла на чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19. Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Възложеното в чл. 13 и чл. 36 ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките. Неоснователни са съображенията на касационния жалбоподател за принципна неоснователност на исковете, поради липсата на някоя от кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1 от ЗОДОВ. В Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, постановено по преюдициално запитване по сходен на настоящия казус се посочва: 4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от вложител като този в главното производство. От изложеното в решението на СЕС следва, че за да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура от три стъпки: 1 компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2 в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3 схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз правото на обезщетение ще възникне, ако е изпълнено условието за явно нарушение на приложимото право на Съюза, когато се установи, че нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти и че съществува пряка причинно- следствена връзка между твърдяното явно нарушение и вредата, претърпяна от заинтересованото лице. Приема се, че тези три условия са необходими и достатъчни за възникване в полза на частноправните субекти на право на обезщетение. Правилно съдът е приел, че са налице и трите условия за реализиране на отговорността за неспазване на общностното право, съобразно постоянната съдебна практика на съда на Европейския съюз, а именно предписаният от директивата резултат да включва предоставянето на права на частноправните субекти, възможно е установяването на съдържанието на тези права въз основа на разпоредбите на директивата, налице е причинно- следствена връзка между неизпълнението на задължението на държавата и вредата, претърпяна от засегнатото лице. Правилен, с оглед тълкуване правото на ЕС в мотивите на цитираното решение по дело С- 571/16, е решаващият извод на АССГ за наличието на незаконосъобразно бездействие от страна на БНБ да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл. 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година - от една страна, и от друга– че това незаконосъобразно бездействие съставлява "достатъчно съществено нарушение на правото на Общността", поради което води до ангажиране отговорността на БНБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В тази връзка следва да бъдат съобразени съдържащите се в т. 105 от решението на СЕС по С-571/16 фактори и критерии при преценка кое нарушение на общностното право е "достатъчно съществено". Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Действително в хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху процесния депозит. По естеството си договорните лихви представляват възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради което е и по- висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Относно началната дата на периода следва да се посочи, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът e започнал да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на депозита. Това е и началната дата на исковия период. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Тезата на ответната страна, че сроковете за изплащане на гарантираните депозити подлежат на свободно договаряне, е в противоречие с изискванията на директивата "да не се възпрепятства бързото изплащане" и на императивното условие удължаване на императивните срокове да се извършва само "при изключителни обстоятелства". Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената законна лихва върху претендираната сума за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г., следва да се счита ноторно известен. Правилно от адм. съд размерът на обезщетението е определен на 5624, 60 лв. За разликата над този размер искът е неоснователен. Частната жалба на БНБ, също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Определението на съда, с което е оставил без уважение молбата за допълване на съдебното решение в частта за присъдените разноски е правилно. Правилно в съдебното решение, БНБ е била осъдена на разноски, съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, в размер на 636 лева, представляващи заплатена държавна такса в размер на 10 лева и 626 лв за заплатено адвокатско възнаграждение. Обоснован е изводът на съда, че регламентацията на разноските в разпоредбата на чл. 10 ЗОДОВ е приложима, съгласно редакцията в ДВ, бр. 43 от 2008 г. Съобразно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, този закон се прилага за предявени искови молби, подадени след влизането му в сила, а исковата молба е подадена преди това – на 21.06.2017 г. Съгласно приложимата правна уредба - чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ не се предвижда ищецът да дължи на ответника заплащане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство при частично отхвърляне на иска му. При този изход от спора, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна разноски, за касационната инстанция в размер от 600 лв. (шестстотин лева) заплатено възнаграждение за адвокат, съразмерно на уважената част от иска. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7386/08.12.2021 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд - София- град. ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1527/23.02.2022 г. по адм. дело № 11103/2020 г. на Административен съд - София- град. ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на А. В. разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. (шестстотин лева). Решението е окончателно.