Решение № 50 от 11.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 121/2011 г.

Решение № 50 от 11.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 121/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 150 от 10.11.2011 г. е допуснато обжалване на решение № 990 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 689 от 2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 500 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 6458 от 2006 г. на Варненския районен съд, 34 състав и е уважен предявеният ревандикационен иск на наследниците на Г. Н. А. срещу касаторите за част от имот № 701 по плана на КК "Ч." от 2003 г. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: чия е доказателствената тежест при оспорване на заверени преписи от официални документи; следва ли да се зачита законността и характеристиката на постройката при трансформацията на правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ; какви са критериите които въвежда тълкувателната норма на § 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за преценка на постройката, даваща основание за придобиването на права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответниците К. Н. К., Г. Н. Н., Д. Н. Н., Р. С. А., Н. С. Н., Й. А. Ж. К. А. С. представлявани от адвокат Л. е заявила, че желае да се отхвърли жалбата и подържа аргументите, които е представила в отговора, който не е обсъден в определението за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу въззивно решение, което е неблагоприятно за нея. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предявен е иск за ревандикация от К. Н. К., Г. Н. Н., Д. Н. Н., Р. С. А., Н. Стоянов Н., Й. А. Ж. К. А. С. срещу М. И. П. и П. К. П., като правоприемници на К. Т. Б. за възстановяване на собствеността и предаването на владението на терен с площ от 732 кв. м., които са част от имот №.... по плана на КК "Ч." от 2003 г. Основния спорен въпрос е налице ли са елементите от § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на право на ползване в право на собственост и необходимо ли е да бъде установявана законността на сградата. Ищците се легитимират с Решение от 24.02.1998 г. по гр. д. № 2877 от 1997 г. на Варненския районен съд, с което им е възстановена част от земеделска земя- лозе с площ от 3 074 дка находяща се в строителните граници на [жк], в м. "К. Ч.", представляващ имот №.... от кад. план, изработен през... г., у-ние за наследници на Г. Н. А. /у-ние №... от.... г., у-ние №... от.....г., у-ие №.... от..... г., у-ние I.... от с. д. / и н. а. №..., т...., рег. №...., н. д. №... от......г. По отношение на ответниците съдът е посочил, че получили право на ползване по протокол № 13 от 22.11.1988 г. на ИК на ОбНС, [населено място], в който е обективирано решението да бъдат раздаден терени за ползване по реда на ПМС № 26 на лица, изброени в приложен списък. Под № 146 от списъка е посочена М. И. П., която тогава е била в брак с покойния К. П. П. - поч. на 2.04.2005 г. и оставил наследници съпруга М. П. и син П. К. П./ у-ние за наследници № 6693 от 30.11.2006 г./. Вещото лице Р. П. дава заключение за идентичност на имота, притежаван от ищците по силата на наследствено правоотношение и земеделска реституция и този, който е бил получен от ответниците по реда на ПМС № 26 от 1988 г. Няма спор, че върху имота е била реализирана полумасивна постройка преди 1.03.1991 г., която съгласно правилата на тълкувателната норма на § 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ може да бъде оценявана като сграда, даваща възможност за трансформация на ползването в право на собственост. В случая разпоредбата на § 4а от ПЗР се явява специална пред общите хипотези на чл. 10 ЗСПЗЗ, вкл. и на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ изискваща законност на строителството, осъществено в урбанизирана територия. Разпоредбата на § 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ има тълкувателен характер и се прилага и към правоотношенията, които са възникнали при приемането на закона. В чл. 179, ал. 2 ГПК е посочено, че заверените преписи имат доказателствено значение като оригналите и съгласно чл. 193, ал. 4, пр. 1 ГПК е посочено чия е доказателствената тежест при оспорване на официален документ. Решението е неправилно и следва да бъде отменено като предявеният иск се отхвърли. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.