Решение № 13806 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2019 г.

Решение № 13806 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8472/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стела Динчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7256 от 15.05.2019 г. постановено по административно дело № 3663 по описа за 2018 г. Върховният административен съд, пето отделение, е отменил заповед № 8121 К-1439/26.02.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Петров с МВР. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от министъра на вътрешните работи подадена от пълномощника му юрисконсулт Б. Пиперкова като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Исканията са обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на Р. Петров срещу заповед № 8121 К-1439/26.02.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи. Ответникът по касация Р. Петров действащ чрез процесуалния си представител адвокат Е. Йорданов чрез писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, като претендира и направените съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и законосъобразност на оспорения с нея съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) пред тричленния съдебен състав на ВАС е оспорената от Р. Петров заповед № 8121 К-1439/26.02.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл във връзка с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение от длъжност гл. експерт в сектор 04 "Защита на информацията" към отдел 08 "Координация и информационно-аналитична дейност" при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" МВР, поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение". За да уважи сезиралата го жалба решаващият тричленен състав от Върховния административен съд, пето отделение, е приел, че се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправни норми, които опорочават определената обща най-ниска оценка при атестиране "неприемливо изпълнение", послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Върховния административен съд, пето отделение, с което жалбата до него е уважена, е правилно. Същото е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели или изпълнението на преките задължения и поставените задачи и показаните компетентности. Оценяването на изпълнението на длъжността включва период от 1 януари до 31 декември на съответната година и се състои от следните етапи: изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода; междинна среща и заключителна среща за определяне на обща оценка на изпълнението на длъжността. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и съобразно приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че са допуснати нарушения на всеки един от трите етапа по оценяването, регламентирани в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата). Нарушенията допуснати на всички етапи от процедурата по оценка са се отразили пряко върху достоверността на поставената годишна оценка "неприемливо изпълнение". Атестирането на Петров е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното решение процедурата за атестация на държавния служител не е спазена, което обосновава незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед. Констатирано е нарушение при оценяването изразяващо се в съставяне на индивидуален работен план, в който посочените цели са поставени в нарушение на изискванията на чл. 9 от Наредбата, тъй като при определянето им не са отчетени основната цел, преките задължения, управляваните ресурси и компетентностите определени в длъжностната характеристика; целите посочени в плана са определени еднолично от оценяващия ръководител, което е в противоречие с нормите на Наредбата, според която изготвянето и съгласуването на индивидуалния работен план се извършва съвместно от оценяващия ръководител и от оценявания; формулярът с работния плана е връчен на лицето след законоустановения срок едва на 24.02.2017 г. По отношение на следващия етап от оценяването, а именно междинната среща, е налице нарушение, тъй като липсват доказателства за извършен общ преглед на изпълнението на длъжността относно постигането на целите определени в индивидуалния работен план или на изпълнението на задълженията от длъжностната характеристика. Нарушението е налице и при заключителната среща, тъй като също не се установяване наличие на обсъждане между оценявания служител и оценяващия ръководител. Горепосочените нарушения са особено съществени, защото оказват влияние върху всеки един от етапите на оценяването - междинна среща и годишно оценяване, които почиват именно на набелязаните цели и оценяват тяхното изпълнение. Поставената оценка за изпълнение на Р. Петров е извършена в нарушение на нормите на Наредбата и целта на оценяването, тъй като цялата наредба е насочена към оценяване изпълнението на длъжността, която заема служителя по длъжностна характеристика. В конкретния случай е оценено изпълнение на цели и задачи, които не кореспондират със задълженията на лицето по длъжността характеристика. Поставянето на такива цели на практика променя длъжностната характеристика и лишава от смисъл напълно целите на оценяването на изпълнението на длъжността по Наредбата. На свой ред оценяващият ръководител не е спазил показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от Наредбата, първият от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководител недопустимо се съдържа съпоставка с работата на други служители, за които обаче няма данни да са били на същата длъжност като Петров. Твърденията на оценяващия ръководител са вътрешно противоречиви като се съдържат данни както за неизпълнение на поставените задачи, така и за изпълнението им. Не е обсъдено подробното възражение на оценявания като дори макар да приема, че поставените в плана задачи нямат общо с длъжностната характеристика органът приема, че е налице непознаване на нормативната база. Предвид изложеното тезата на касатора за неправилност на съдебното решение и законосъобразност на отменената с него заповед не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, Върховният административен съд, пето отделение, е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания водещи до неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора трябва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция. Същите се равняват на сумата от 500 лева заплатена от Петров за адвокатско възнаграждение на упълномощения да я представлява пред ВАС адвокат, която следва да се възложи в тежест на касатора. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия