Решение № 5134 от 19.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Т. М., гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител адв. Рангелова, против Решение 1917 от 04.03.2025г., постановено по дело 262/2025г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 408/13.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът релевира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Кръстева, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Хасково е била законосъобразността на Решение 408/13.01.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което на А. Т. М. е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административенят съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: А. Т. М. напуснал нелегално Сирия на 10.08.2024г., посока Турция, а от там преминал нелегално в Република България. По време на проведеното интервю, обективирано в протокол с рег. УП-34016/12.11.2024 г. обосновава напускането на Сирия заради войната, лошото икономическо положение, липсата на елементарни условия за живот и бъдеще за децата и сигурната му мобилизация. За изясняване на обстоятелствата са използвани справки за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според решващия състав правилно административният орган е преценил, че при проведеното с А. Т. М. интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е посочил, че няма данни спрямо него властите или армията да са предприели действия, които да се определят като преследване, с цел да бъде мобилизиран на военна служба. Липсват и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не са наведени като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на Административен съд- Хасково, че в конкретната бежанска история на А. Т. М. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Търсещият закрила изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държавата, организации и недържавни субекти в страната му на произход. Чуждестранният гражданин е обосновал напускането на Сирия с войната, тежкото икономическо положение и поради обстоятелството, че са го търсили за мобилизация, но последното твърдение не е подкрепено с доказателства. Също така липсват основателни опасения от преследване на молителя на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход са иррелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирана от първостепенния съд е и липсата на основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Не са ангажирани доказателства, които за водят до заключение, че търсещият защита е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. Административният съд подробно е изследвал критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и в съответстие със закона е счел, че търсещият закрила не е посочил данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Видно от приложените по делото справки на Директора на Дирекция Международна дейност ДАБ при МС относно Сирийска арабска република с вх. приетите по делото с вх. МД-02-20/07.01.2025 г., МД-02-12/10.01.2025 г., МД-04-77/03.02.2025 г. и МД-02-98/13.02.2025 г., обосновано решаващият състав е счел, че смяната на властта в Сирия не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Съответстващо на закона е заключението на административния съд досежно липсата на основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При тези съображения правилно Административен съд-Хасково е формирал извода, че не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които свидетелестват справките, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. В обобщение верни са изводите на първостепенния съд, че в процесния случай не намират приложение, основанията визирани както разпоредбата на чл. 8, така и на посочените в чл. 9 ЗУБ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,