Решение № 14424 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8019/2009 г.

ВАСIII отделение30.11.2009 г.докладчик т Пенка Иванова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тодор Иванов Дойнов от гр. Бургас, ж. к. "Братя Миладинови", чл. 41, вх. "Б", ет. 10, подадена срещу Заповед № К-2567 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 14424 от 30.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8019/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Тодор Иванов Дойнов от гр. Бургас, подадена срещу Заповед № К-2567 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед следва да се отмени по изложени съображения, че е постановена в противоречие с приложимия материален закон - противоречи на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмени бележки е изразил мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание проверката по чл. 159 от АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Тодор Иванов Дойнов - началник на сектор към Второ районно управление на МВР при Областната дирекция на МВР - Бургас, категория "В", поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Към административната преписка е приложено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР с рег. № 10274 от 8.04.2009 г., изготвено до министъра от директора на ОД на МВР - Бургас, в което предложение са отразени длъжностите, които е заемал жалбоподателят като служител на МВР, присъдената категория на държавния служител съобразно изпълняваните функции и притежаваната квалификация (чл. 170, ал. 2, т. 3 от ЗМВР) и действително изслужените години в МВР на длъжностите за държавен служител. Приложена е справка за видовете осигурителен стаж на служителя, както и акт за сдаване на длъжност на 21.04.2009 г. от Тодор Иванов Дайнов от длъжността "началник на сектор във Второ РПУ - Бургас към ОД на МВР - Бургас", категория "В". В жалбата като основание за отмяна на обжалваната заповед се поддържа, че "заповедта е издадена без волеизявление (съгласие) на служителя и служебното правоотношение е прекратено в нарушение на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл". Съдът, като обсъди основанията за отмяна на заповедта, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените доказателства към административната преписка приема за установени следните обстоятелства по административния спор: От приложената справка за осигурителен стаж на държавния служител и от обстоятелствата, изложени в предложението за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, се установява, че държавният служител към момента на издаване на заповедта има общ осигурителен стаж 30 години и 6 месеца, от които служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител - 21 години и 7 месеца. При този осигурителен стаж законосъобразно административният орган е приел, че са налице условията на чл. 62, ал. 2 от КСО - служителят има повече от 25 години осигурителен стаж, от които повече от две трети действително изслужени като служебен стаж в МВР на длъжности за държавен служител, и е прекратил служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл като приложим закон при издаване на обжалваната заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗМВР служителите в МВР са държавни служители и статутът на държавните служители в МВР се урежда по този закон, като придобиват право на пенсия като държавни служители от ЗМВР при наличие на предпоставките по чл. 69, ал. 2 КСО, независимо от възрастта. Обжалваната заповед е постановена в съответствие с приложимия материален закон, който изисква като единствено условие за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (по инициатива на органа по назначаването) наличието на определения стаж по чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на физическата възраст на служителя и без изрично негово съгласие. При тези приети за установени обстоятелства по делото съдът намира, че оспорената административна заповед е законосъобразна на основанията по чл. 146 от АПК и жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,

Цитирани разпоредби

1