Решение № 15800 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2013 г.

Решение № 15800 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6582/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кънчо Петков Бонев от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Ивайло Иванов, против решение № 620 от 12.03.2013 г., постановено по адм. дело № 286/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу изричен отказ на директора на Дирекция "Общинска собственост, икономика и стопанска дейност" (ОСИД) на община Варна за достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ 12000148ВН /6.11.2012 г. В касационната жалба са релевирани доводи, че постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на съдебни разноски. Ответниците по жалбата - директорът на Дирекция "ОСИД" - при община Варна и "Обединено гражданско сдружение - Варна" не вземат отношение по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Кънчо Петков Бонев, срещу изричен отказ на директора на Дирекция "Общинска собственост", икономика и стопанска дейност на община Варна за достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ 12000148ВН/6.11.2012 г., На 3.12.2012 г. жалбоподателят е получил решение № ДОИ 12000148ВН/6.11.2012 г., с което му е отказан достъп до информация по т. 1, 2 и 3 от заявлението. В същото е посочено, че относно исканата информация, която съдържа данни за трето лице - изпълнителя на строеж ЦДГ "Морски свят", на осн. чл. 31 от Закона за достъп до обществена информация ЗДОИ, е поискано от "Спедстрой" ЕООД писмено становище относно предоставянето на информация по т. 1 и т. 2 от заявлението. Фирмата изпълнител със свое писмо изрично е изразила несъгласие за предоставяне на информация. Относно исканата информация по т. 3 от заявлението, Дирекция "ОСИСД" при община Варна е изискала информация от Дирекция "Финансово стопанска дейност" и Дирекция "Финанси и бюджет" при община Варна, но и двете дирекции са отговорили, че не разполагат с исканата информация Във връзка с информацията по т. 4 административният орган е препратил заявлението на жалбоподателя до Дирекция "Европейски и национални оперативни програми" при община Варна с указание отговорът да бъде изпратен на заявителя с копие до Дирекция "ОСИСД". Предвид изложеното административният орган е постановил оспорения отказ по т. 1 и т. 2 /поради липса на съгласие на третото лице/, а по т. 3 поради липса на информация. При така установената фактическа обстановка, решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като съдържанието на оспорения изричен отказ съответства на разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ и е издадено от при спазване на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбата на чл. 37 ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, чл. 38 ЗДОИ посочва съдържанието на решението за отказ, а с чл. 39 с. з. са дадени указания как да бъде съобщено това решение на заявителя. С оглед характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, новелата на чл. 39 ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение. Анализът на нормативната уредба налага извод, че единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми молителя за това свое решение. В настоящия случай, както правилно е установил решаващият съд, административният орган е изпълнил това свое задължение, относно поисканата му информация. Относно т. 1 и т. 2 правилно и обосновано е прието от съда, че не може да бъде предоставена информация на заявителя, тъй като се касае за информация която е свързана с основната икономическа дейност на трето лице, което с изрично писмо не е дало съгласие за предоставяне на такава информация, като липсата на мотиви за отказа му не представлява нарушение, тъй като няма нормативно изискване за това. Възражението на жалбоподателя за надделяващ обществен интерес по § 1, т. 6 ЗДОИ е неоснователно. Твърдението му не е подкрепено с доказателства в тази насока нито пред административния орган, нито пред съда. Още повече липсват доказателства, че чрез исканата информацията се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, както и повишаване на прозрачността в дейността на задължения по чл. 3 от ЗДОИ орган. Исканата информация касае условията за партньорство и проектно сметна документация, които не обосновават хипотезата за надделяващ обществен интерес. Видно от представените по делото доказателства и представената кореспонденция административният орган не е разполагал с исканата информация по т. 3 от заявлението, както и с данни относно нейното местонахождение, поради което и на осн. чл. 33 от ЗДОИ изводът на решаващия съд относно отказа по тази точка е правилен. Относно исканата информацията по т. 4, тъй като административният орган не е разполагал с исканата информация заявлението на жалбоподателя съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ е препратено до Дирекция "Европейски и национални оперативни програми" при община Варна с указание материалите да бъдат предоставени директно на заявителя (стр. 15 от първоинстанционното дело) . Възражението на жалбоподателя относно това, че до момента не е получил информация по т. 4, е неоснователно, тъй като след препращане на заявлението задължен да се произнесе по него е административния орган, на когото същото е препратено . Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДОИ, срокът започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление. При липса на произнасяне в законния срок, за жалбоподателя не съществува пречка да оспори мълчаливия отказ на Дирекция "Европейски и национални оперативни програми " при община Варна. До колкото по делото нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства за оспорване на мълчаливия отказ по т. 4 от заявлението, то правилно административният съд е приел че непроизнасянето по т. 4 не е предмет на спора пред съда. С оглед изложеното, постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно, не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение