Решение № 15234 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2011 г.

Решение № 15234 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7785/2011 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК чл. 64, ал. 1 от ЗЗК. Образувано е по жалба от "Софиягаз" ЕАД, гр. София, представлявано от изп. директор Пламен Хитев, "Овергаз Север" ЕАД, гр. Русе, представлявано от изп. директор Стоян Манолов, "Овергаз Запад" АД, гр. Кюстендил, представлявано от изп. директор Евстати Велинов, "Овергаз Юг" АД, гр. Асеновград, представлявано от изп. директор Деян Калайджиев и "Овергаз Изток" АД, гр. Бургас, представлявано от изп. директор Златин Димов против решение № 546 от 28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗЗК и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, във връзка с предложеното от "Булгаргаз" ЕАД през м. август 2010 г. и сключено през м. декември 2010 г. допълнително споразумение за удължаване срока на действие и изменение на условията на сключените със "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД договори за доставка на природен газ, както и с което е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, във връзка с изисквания от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. от страна на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД. В жалбата излага доводи, че решението е постановено при съществено противоречие с административнопроизводствените правила по ЗЗК и при несъответствие с целта на закона. Твърдят, че КЗК не е събрала съответни доказателства по твърденията на жалбоподателите относно неподписани допълнителни споразумения с други дружества потребители на "Булгаргаз" ЕАД, с което е нарушен принципа на равнопоставеност между неговите клиенти. Твърди, че КЗК не е съобразила и други относими към оспорването доказателства за конклудентно продължаване на договорите за доставка на газ, както и правомощието на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКВЕР/ за одобряване на типовите договори за доставка. Излага, че е допуснато нарушение на материалния закон и целта на закона, поради извода на КЗК, че е необходима писмена форма на договорите с природен газ, както и че общественият доставчик е задължен да не отказва доставка на природен газ по причина непосочена в закона. Смятат за неправилни изводите на КЗК, че клаузата за прекратяване на договорите не противоречи на закона при наличие на условия, при които доставчика може да я приложи. Твърдят, че са налице предпоставките на състава на нарушението от "Булгаргаз" ЕАД, след като е предприятие с господстващо положение на съответния продуктов пазар и че неговото поведение се отразява на този пазар с антиконкурентен ефект. Твърдят, че със задължението за попълване на заявките за потребление се въвежда ограничителен режим. С писмени бележки излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на решението, както и доводи за нищожност, поради произнасяне за липса на нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз, което не е отстранено с решение № 726 от 07.06.2011 г. на КЗК. Молят, да се отмени обжалваното решение и се изпрати преписката на КЗК за повторно разглеждане със задължителни указания, както и бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Подадена е жалба от "Софиягаз" ЕАД, гр. София, представлявано от изп. директор Пламен Хитев, срещу решение № 726 от 07.06.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 24 от ЗЗК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение на КЗК № 546/2011 г., като в т. 1 от диспозитива на Решение № 546/2011 г. вместо "и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз" да се чете "и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз"; както и в т. 2 от диспозитива на Решение № 546/2011 г. вместо "и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз" да се чете "и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз". Твърди, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 62, ал. 2 от АПК, която не е относима към случая. Смята, че е допуснато нарушение на чл. 11, т. 3 от Регламент № 1/2003 г., поради това, че КЗК не е информирала ЕК за започнали действия по разследване за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Мария Ботева оспорва първоначалната жалба като неоснователна, а втората жалба като недопустима, поради просрочие. Излага доводи за законосъобразност на първото обжалвано решение, с искане да бъде отхвърлена жалбата. По втората жалба излага, че следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима и прекратено производството по нея. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Булгаргаз" ЕАД, гр. София, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Славова оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение в писмена бележки. Моли, да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Първата жалбата е подадена от активно легитимирани страни, в срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК и е процесуално допустима. Втората жалба на "Софиягаз" ЕАД, гр. София, срещу решение № 726 от 07.06.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК е подадена след срока по чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, но с оглед претендирано искане за обявяване нищожност на оспореното решение, в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК, е допустима в тази част. Разгледани по същество жалбите са неоснователни. С решение № 546 от 28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, 2, 4 и 5 от ЗЗК и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, във връзка с предложеното от "Булгаргаз" ЕАД през м. август 2010 г. и сключено през м. декември 2010 г. допълнително споразумение за удължаване срока на действие и изменение на условията на сключените със "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД договори за доставка на природен газ. Със същото решение е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на "Булгаргаз" ЕАД, гр. София, във връзка с изисквания от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. от страна на "Софиягаз" ЕАД, "Овергаз Север" ЕАД, "Овергаз Запад" АД, "Овергаз Юг" АД и "Овергаз Изток" АД. Обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 60, ал. 1, т. 5 и чл. 74, ал. 1, т. 1 от ЗЗК от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. От фактическа страна се установява, че производството пред КЗК е започнало по искане № ВХР-1815 от 24.09.2010 г. на жалбоподателите на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на нарушение по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК, с твърдение за злоупотреба с господстващо положение при доставката на природен газ от страна на "Булгаргаз" ЕАД. КЗК е изложила подробно твърденията на жалбоподателите и становище на "Булгаргаз" ЕАД, както и подробно е отразена фактическата обстановка по извършеното проучване в производството. Жалбоподателите са лицензирани от ДКЕВР да осъществяват дейност по снабдяване с природен газ и неговото разпределение за съответно обособена територия на страната, а ответникът "Булгаргаз" ЕАД е единствено лицензирано дружество от ДКЕВР /Лицензия № Л-214-14- от 29.11.2006 г./ на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката за осъществяване на обществена доставка на природен газ на територията на Република България, както и да извършва покупко-продажба и съхранение на природен газ. Едноличен собственик на капитала на дружеството е "Български енергиен холдинг" ЕАД, на което едноличен собственик на капитала е българската държава, чиито права се упражняват чрез министъра на икономиката, енергетиката и туризма. При извършеното проучване в производството КЗК е идентифицирала страните /жалбоподателите и "Булгаргаз" ЕАД/, както и наличието на сключени между тях договори за доставка на природен газ, приложени по преписката, с описание на съществени клаузи от договорите, относими към производството. Срокът на действие на всички договори е 31.12.2010 г. Предвидено е с чл. 12.3. от всеки договор, че ако подаването и приемането на природен газ продължи и след изтичане срока на договора, отношенията между доставчика и купувача се уреждат съгласно клаузите на този договор до сключването на нов, както и че всички изменения и допълнения на договора са валидни, ако са направени в писмена форма и са подписани от страните (чл. 12.4, ал. 1). Предвидено е в основния договор, че при промяна в императивната нормативна уредба доставчикът има право едностранно да промени клаузите на този договор, свързани с нея, като уведоми за това купувача в подходящ срок (чл. 12.4, ал. 2). С писмо изх. № БГ-51-000-1359 от 02.08.2010 г. до жалбоподателите и всички купувачи по действащи договори със срок до края на 2010 г., "Булгаргаз" ЕАД е направило предложение за подписване на Допълнително споразумение, с което срокът на действие на договорите за доставка на природен газ се продължава до 31.12.2011 г. С Допълнителното споразумение е предложено също, освен предвидените в Договора случаи за прекратяването му, общественият доставчик да може да прекрати Договора и едностранно с писмено уведомление до купувача, не по-късно от 45 дни преди датата, на която Договорът ще се счита за прекратен. Предложени са и нови условия за доставка на природен газ, обусловени от: промяна в нормативните изисквания за осъществяване на обществената доставка на природен газ; от промяна в условията за пренос на природен газ от страна на комбинирания оператор; от промяна в условията, при които се доставя природен газ за обществения доставчик; или от промяна в други фактори от значение за условията, при които се осъществява обществената доставка на природен газ. Указано е от обществения доставчик, че Допълнителното споразумение се отнася до и урежда само отношенията, изрично посочени в него и всички останали условия по Договора остават непроменени. В отговор на предложението жалбоподателите заявили несъгласие с предложените клаузи в Допълнителното споразумение, като общественият доставчик не може едностранно да изменя и условията по договорите, т. к. те също подлежат на регулиране и утвърждаване от ДКЕВР. Предложила са на "Булгаргаз" ЕАД сключване на нов договор за доставка на природен газ и предложили провеждане на преговори, с цел достигане до приемливо и за двете страни решение. В хода на проучването е установено, че общественият доставчик има 268 потребители на природен газ, от който е видно, че почти всички са подписали Допълнителното споразумение, с изключение на 10 дружества с неясна производствена дейност през 2011 г. в това число и жалбоподателите. През м. декември 2010 г. жалбоподателите предложили на обществения доставчик допълнително споразумение към действащите договори за доставка на природен газ, в което се предоставя и на тях право за прекратяване на договорите с 45-дневно предизвестие, като по този начин се постигне баланс по отношение на правото на страните за едностранно прекратяване на договора. На 23.12.2010 г. между "Булгаргаз" ЕАД и всеки един от молителите са сключени допълнителни споразумения към действащите до края на 2010 г. договори с предложеното съдържание от обществения доставчик, както и възможност за купувача да прекрати договора едностранно с писмено уведомление до обществения доставчик, не по-късно от 45 дни преди датата, на която Договорът ще се счита за прекратен. Освен твърденията за нарушение по чл. 21 от ЗЗК свързани с предложеното Допълнително споразумение жалбоподателите са заявили и нарушение на чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК във връзка с изисквания от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. Повод за твърденията е писмо изх. № БГ-51-000-1359 от 20.08.2010 г., с което "Булгаргаз" ЕАД задължава потребителите да попълват спецификациите за 2011 г., като препраща към реда и начина по писмо изх. № БГ-51-000-1750 от 06.08.2009 г. на "Булгаргаз" ЕАД във връзка с договаряне на доставките на природен газ за 2010 г., като купувачите следва да изготвят своите заявки при спазване на приложените към писмото указания и в срок до 17.09.2010 г., като е посочено, че уговореният в договора срок е 01 октомври на текущата година С писмото са приложени: Приложение № II и III и Указания за попълване на електронни таблици и спомагателни справки - Приложение № IIR, "Характеристика на газовия товар", "Данни" и "Изходни данни относно възможностите за работа при въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване снабдяването на природен газ". Подробното съдържание на приложенията и указанията са обективно отразени в решението на КЗК, поради което се възприемат от съдебния състав. С отделни писма жалбоподателите са изпратили до "Булгаргаз" ЕАД попълнени спецификации /заявки/ с необходимите им количества природен газ за 2011 г., като са уточнили, че това не следва да се тълкува като желание за продължаване на правоотношението при условията на действащите към момента договори между тях и обществения доставчик. В хода на проучването КЗК е съобразила Решение № Р-117 от 18.08.2010 г. на ДКЕВР по повод подадена от "Булгаргаз" ЕАД молба до ДКЕВР за временно освобождаване на преносното предприятие "Булгартрансгаз" ЕАД от задължението му за предоставяне на достъп (дерогация) по чл. 172, ал. 1 от Закона за енергетиката. В решението е отразено, че договорите с доставчиците са сключени преди повече от 10 години, и след като е възниквала необходимост от преподписване и анексирането им, "Булгаргаз" ЕАД е следвало да предвиди възможността, както за увеличаване на потреблението, така и за неговото намаляване. Отчетено е възникването на сериозни финансови затруднения и обусловена необходимостта съответно клаузите по договорите да бъдат предоговорени. С обжалваното решение КЗК е дефинирала съответния продуктов пазар свързан с условията на обществената доставка на природен газ от страна на "Булгаргаз" ЕАД за отделни предприятия - крайни снабдители, част от икономическата група на "Овергаз Инк." АД, в която са включени жалбоподателите. Извършен е анализ на пазарите на едро и дребно, както и съответния дял от продажбите на крайните потребители за 2009 г. в процентно съотношение. По отношение на географския пазар е констатирано, че за целите на производството обществената доставка на природен газ от "Булгаргаз" ЕАД се припокрива с националните предели. Въз основа на извършеното проучване и установени фактически обстоятелства КЗК е извела правни изводи за липса на нарушения на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Производството пред КЗК е проведено в съответствие с Глава девета, чл. 70 и сл. от ЗЗК при спазване на административнопроизводствените правила по чл. 38 и чл. 45 от ЗЗК. Доводите за несъобразяване на сключени допълнителни споразумения с други потребители на природен газ са неоснователни и неотносими към преценката за съставомерност на нарушенията по чл. 21 от ЗЗК. В тази насока следва да се третират и твърденията за незачитане на доказателствени искания на молителите в производството пред КЗК. Доказателствените искания са свързани с отношение между обществения доставчик и други потребители на природен газ и пряко не се отнасят към проучването и целите на производството, както и не влияят на правните изводи на КЗК относно установяване на извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за нарушение на материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. С обжалваното решение КЗК правилно е изследвала за целите на производството по установяване злоупотреба с господстващо положение, качеството на предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК по отношение на обществения доставчик на природен газ "Булгаргаз" ЕАД, съответно неговото господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на съответния пазар /§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗК/ за доставка на природен газ на територията на Република България, въз основа на единствено притежавана Лицензия № Л-214-14- от 29.11.2006 г. издадена от ДКЕВР на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, както и възможността за упражняване на конкурентен и потребителски натиск с проявеното от него поведение. Безспорно е установено от КЗК господстващо положение на пазара за доставка на природен газ на територията на Република България за предприятието "Булгаргаз" ЕАД, като за приложението на чл. 102 от ДФЕС е установено, че по отношение на Общия пазар на ЕС съответният пазарен дял на предприятието е под 1% (0,5% - 0,6%) и не обуславя значителна част от него, поради и което е направен извод за неприложимост на посочената разпоредба. Разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК изисква наличие на съвкупност на предпоставките от състава на нарушението, при осъществяване на които при примерно изброени хипотези в т. 1-5, обуславя санкционни последици. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 102 от ДФЕС. При приложението на материалноправните разпоредби КЗК законосъобразно е приела, че поведението на "Булгаргаз" ЕАД изразено в предложеното Допълнително споразумение не налага антиконкурентен ефект и нелоялни търговски условия, с цел да се възпрепятства осъществяваната търговска дейност от жалбоподателите, както и ограничаване на производството, търговията и техническото развитие в тяхна вреда. При наличие на сключени договори за доставка на природен газ между жалбоподателите и "Булгаргаз" ЕАД със срок на действие до 31.12.2010 г., предприетите действия от страна на дружеството /единствен обществен доставчик/ с господстващо положение на националния пазар на територията на Република България за продължаване действието на договорите чрез подписване на Допълнителни споразумения и изготвени и представени в срок заявки за необходими количества природен газ, не обуславя извод за антиконкурентно поведение. В съответствие с чл. 173, ал. 1 от ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори при спазване на разпоредбите на този закон и на правилата за търговия с природен газ, приети от ДКЕВР. Освен това на базата на съществуващите договори между страните е възможно продължаване действието на договора, ако подаването и приемането на природен газ продължи и след изтичане срока на договора - 31.12.2010 г., като отношенията между доставчика и купувача се уреждат съгласно клаузите на този договор до сключването на нов. В съответствие с чл. 12.4, ал. 1 от договора всички изменения и допълнения са валидни, ако са направени в писмена форма и са подписани от страните, поради което не е нарушена конкурентната среда по отношение на жалбоподателите, след като Допълнително споразумение е предложено по отношение на всички потребители /268/ на обществения доставчик. Поведението на "Булгаргаз" ЕАД е обосновано от изтичане срока на договорите от една страна, както и при съобразяване възможните неблагоприятни последици при заявен, но не закупен природен газ и дадената възможност от ДКЕВР с Решение на ДКЕВР № Р-117 от 18.08.2010 г., след като договорите с доставчиците са сключени преди повече от 10 години, и след като е възниквала необходимост от преподписване и анексирането им, "Булгаргаз" ЕАД да предвиди увеличаване на потреблението или неговото намаляване, съответно с предоговаряне на клаузите на договорите. Предлагането на Допълнително споразумение за продължаване действието на договори за доставка на природен газ, с конкретно съдържание за удължаване срока с една година, както и въвеждане на допълнителни клаузи относно възможността за едностранно прекратяване на договорите при настъпване на определени обективни предпоставки, не обуславя извод за злоупотреба с господстващо положение на единствения доставчик на природен газ, след като е приложимо към всички потребители и всички договори с изтичащ срок на действие, представено при равнопоставени условия, с което не се ограничава конкурентната среда, а се дава възможност за осъществяване търговската дейност от жалбоподателите, както и дава възможност за тяхното производствено, търговско и техническото развитие, без причиняване на вреда. Съществуването на господстващо положение за конкретно предприятие, каквото в случая е "Булгаргаз" ЕАД, не винаги представлява злоупотреба с него при осъществяване на поведение относимо към всички негови потребители и свързано с определяне на правила за осъществяване на търговските отношения между тях, които са характерни при нормални договорни отношения. В конкретния случай действията на предприятието с господстващо положение са насочени не към прекратяване на договорни отношения при изтекъл срок на действие, а към тяхното изрично, а не конклудентно продължаване и при регламентиране на предварително заявени количества за доставки, което поведение не излиза от кръга на обичайните търговски взаимоотношения към всички потребители. В осъществените преговори между жалбоподателите и обществения доставчик на природен газ по клаузите на Допълнително споразумение е постигната реципрочност и взаимност на възможността за прекратяване с 45-дневно предизвестие от всяка една от страните при настъпване на обективни фактори от значение за условията, при които се извършва доставката на природен газ. Клаузите за едностранно прекратяване на договорите /но и взаимно/ са обусловени от обективни фактори, с въвеждането на които не се злоупотребява с господстващото положение на предприятието, а конкретно следва да бъде преценено всяко едно обстоятелство, на което е основано прекратяването на договора, дали представлява злоупотреба. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав споделя законосъобразните изводи на КЗК за липса на нарушение по смисъла на чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК въз основа на отправеното предложение за Допълнително споразумение от обществения доставчик "Булгаргаз" ЕАД до жалбоподателите. Всяка от хипотезите по т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 изисква конкретно поведение на господстващото предприятие, въз основа на което да са настъпили реално или потенциално могат да настъпят отрицателни последици за потребителите. Не всяко прекратяване на договор от господстващото дружество или отказ за доставка на природен газ, би обусловило злоупотреба, а само това което не е обусловено от конкретни обективни фактори, които препятстват нормалното развитие на договорните отношения и на свободната конкуренция, както и във всеки случай следва да бъдат доказани. В конкретният случай обективно КЗК е съобразила, че поведението на "Булгаргаз" ЕАД при предлагане на Допълнително споразумение и въздържането му да сключи нови договори с жалбоподателите, а и с останалите потребители, е свързано с очаквани промени в нормативната уредба във връзка с транспониране на разпоредбите на Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО в срок до 03.03.2011 г. Настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК е в съответствие с материалноправните разпоредби и целите на ЗЗК, след като предложеното от "Булгаргаз" ЕАД Допълнително споразумение и съдържащите в него клаузи до жалбоподателите и спрямо всички потребители, не обуславя поведение на злоупотреба с господстващо положение и не са осъществени твърдяните от жалбоподателите форми на злоупотреба по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите и по отношение изводите на КЗК за липса на нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК свързани с определения от "Булгаргаз" ЕАД начин на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. Твърденията в жалбата са хипотетични и свързани с настъпване на евентуални събития във връзка с осъществяване доставките на природен газ, а не се основават на настъпил реален или потенциален ефект от поведението на господстващото предприятие относно начина на заявяване на необходимите годишни количества природен газ за 2011 г. Обективно КЗК е анализирала съдържанието и характеристиките на заявките за доставка на природен газ. Указанията по писмо изх. № БГ-51-000-1359 от 20.08.2010 г. на "Булгаргаз" ЕАД са свързани със сключените договори за доставка на природен газ и определят начина и реда по който ще се осъществява изпълнението, както и с обвързаността на "Булгаргаз" ЕАД по доставката на природен газ от външни доставчици. Определените форми и съдържание по Приложение № II и III и Указания за попълване на електронни таблици и спомагателни справки - Приложение № IIR, "Характеристика на газовия товар", "Данни" и "Изходни данни относно възможностите за работа при въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване снабдяването на природен газ", имат технически и спомагателен характер по точното изпълнение на договорите, присъща част са от тях и нямат самостоятелен характер, но са от съществено значение с оглед осъществяване от страна на едноличния обществен доставчик доставка на природен газ до всички потребители /268 дружества/. Указанието за заявки не е нова инициатива на доставчика, а е установена договорна практика от предходни периоди /видно от писмо изх. № БГ-51-000-1750/6.08.2009 г. на "Булгаргаз" ЕАД/. Заявките имат прогнозен и регулаторен характер за количествата и времето на изпълнение, нямат негативни правни последици, попълват се от потребителите и не съставляват нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 от ЗЗК, поставящи жалбоподателите в невъзможност да извършват своята дейност или в положение на неизпълнение на техните договори. Изискването за заявките и представяне на спецификациите има договорно основание, макар в последните да е предвиден срок до 1 октомври на 2010 г., който е приложим, независимо от указания в писмо изх. № БГ-51-000-1359 от 20.08.2010 г. срок до 17.09.2010 г., а предвидените по приложенията форми, съдържание и указания, са свързани със спецификата на доставката и обичайната търговска практика. КЗК е анализирала отделните елементи от приложенията към заявките по твърденията на жалбоподателите и е извела законосъобразен извод за липса на нарушение по чл. 21, т. 1 и т. 4 от ЗЗК, които се споделят от настоящият съдебен състав. Неоснователни са възраженията на жалбоподателите за незаконосъобразност и нищожност на решението на КЗК, в частта, в която е прието за установено, че не е извършено нарушение на чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на "Булгаргаз" ЕАД. Действително в диспозитива на решение № 546 от 28.04.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. е изписано: "приема за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, 2, 4 и 5 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на "Булгаргаз" ЕАД". Действително подобно произнасяне на КЗК относно извършено нарушение чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз, е извън правомощията като национален орган в областта на конкуренцията по смисъла на чл. 3 и чл. 8 от ЗЗК, но отразяването в диспозитива следва да се съобрази с изложените мотиви в решение, в които изрично е разписано, че "...може да се направи основателен извод за неприложимост на чл. 102 от ДФЕС по отношение поведението на "Булгаргаз" ЕАД в настоящия случай". Отразеното в диспозитива на решението обаче несъответствие е коригирано по реда на чл. 60, ал. 1, т. 24 от ЗЗК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК, чрез поправка на очевидна фактическа грешка с Решение № 726 от 07.06.2011 г. по преписка № КЗК - 840/2010 г. на КЗК. С последното е постановено в т. 1 от диспозитива на Решение № 546/2011 г. вместо "и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз" да се чете "и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз"; както и в т. 2 от диспозитива на Решение № 546/2011 г. вместо "и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз" да се чете "и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз". Отнася се очевидни неточности в изказа на мотиви и диспозитив, които са коригирани в допустима процедура по чл. 62, ал. 2 от АПК и които поправки не променят смисъла и законосъобразността на изводите на КЗК за липса на основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС и не обуславя незаконосъобразност на оспореното решение. С Регламент № 1/2003 г. относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора /сега чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС/ са определени правомощията на Европейската комисия, националните органи по конкуренцията /чл. 5/ и на националните съдилища /чл. 6/ по прилагане на чл. 101 и чл. 102 от ДФЕС. Установяването или липсата на нарушение на чл. 102 от ДФЕС е от компетентност на Комисията, а правомощията на КЗК са само да заяви, че няма основание да предприеме действия за извършено нарушение. Именно в този смисъл са били изложени мотиви от КЗК, но в диспозитива е отразен израз относим към приетото за установено, че не е извършено нарушение по чл. 21, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗЗК. С извършената поправка на диспозитива и изписания израз "... и няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз", КЗК се е произнесла в кръга на предоставените й правомощия по Регламент № 1/2003 г. В тази връзка не е допуснато нарушение на чл. 11, т.3 от Регламент № 1/2003 г., който задължава органите по конкуренция на държавите-членки, когато действат съгласно чл.102 от Договора, писмено да информират Комисията преди или незабавно след започване на първото формално действие по разследването. В случая КЗК е установила, че пазарът, на който "Булгаргаз" ЕАД има господстващо положение, не обхваща целия Общ пазар или не представлява съществена част от него. Изводите са направени въз основа на количествена съпоставка на производството и консумацията на процесните продукти / доставка на природен газ/ и качествена оценка на икономическите възможности на предлагащите и потребяващите тези продукти. Установеният пазарен дял на господстващото българско предприятие под 1% от Общия пазар, както и обстоятелството, че доставките се осъществяват само на националния български пазар, е обусловило извода на КЗК, че няма основание да предприеме действия за извършено нарушение чл. 102 от ДФЕС, респ. да изпълни задължението си по чл. 11, т. 3 от Регламент № 1/2003 г., като последното не е относимо към преценката за законосъобразност по чл. 146 от АПК на обжалваното решение. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорването на постановеното решение, като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Освен това Решение № 726 от 07.06.2011 г. на КЗК, с което е извършена поправка на очевидна фактическа грешка, е постановено след Решение № 546/2011 г. на КЗК, което е обжалвано редовно от всички жалбоподатели, като жалбоподателят "Софиягаз" ЕАД, който е оспорил Решение № 726, е уведомен за него по факс на 09.06.2011 г. /стр. 289-291 папка 1.3/. С решението е указано, че може да се обжалва в 14 дневен срок пред Върховния административен съд. Срокът за обжалване с оглед уведомлението изтича на 23.06.2011 г. /четвъртък, присъствен ден/, а жалбата срещу решението е подадена на 24.06.2011 г., след изтичане на срока за обжалване, като от жалбоподателя не са представени доказателства, че е подадена преди тази дата по пощата или куриер, което да обуславя други фактически установявания относими към процесуалната допустимост на жалбата по оспорване законосъобразността на това решение. В тази връзка оспорването на законосъобразността на това решение за жалбоподателя "Софиягаз" ЕАД е преклудирано и процесуално недопустимо, като съдът не е обвързан с произнасяне по основанията по чл. 146 от АПК и в съответствие чл. 159, т. 5 от АПК в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и производството прекратено. С писмените бележки от жалбоподателя "Софиягаз" ЕАД е претендирано искане за обявяване нищожност на оспореното Решение № 726 от 07.06.2011 г. на КЗК, поради което в съответствие с чл. 149, ал. 5 от АПК в тази част съдът е приел жалбата за допустима. Решението е постановено на основание чл. 60, ал. 1, т. 24 от ЗЗК, във връзка с чл. 62, ал. 2 от АПК, в рамките на законово установени правомощия на КЗК и в предписана от закона форма, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице обстоятелства, които да обуславят извод за нищожност на Решение № 726 от 07.06.2011 г. Освен това от жалбоподателя не са изложени конкретни доводи за нищожност на Решение № 726 от 07.06.2011 г. Предвид на изложеното претендираното искане за обявяване нищожност на Решение № 726 от 07.06.2011 г. на КЗК следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от процесуалните представители на ответниците - Комисия за защита на конкуренцията и "Булгаргаз" ЕАД, следва да бъдат присъдени разноски за явяването на юрисконсулти за двамата ответници в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева за всеки един от тях, които жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на КЗК и "Булгаргаз" ЕАД. Водим от гореизложеното и на основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 159, т. 5 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,