Решение № 69 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2022 г.

Решение № 69 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9569/2022 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. с БУЛСТАТ [номер] и със съдебен адрес във Варна на [улица], срещу Решение № 1093/3.08.2022 г., постановено по адм. дело № 1047 по описа на Административния съд – Варна за 2022 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. против Решение № РД-01-220/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставена без уважение като неоснователна, неговата жалба, като адвокат, регистриран в регистър БУЛСТАТ, срещу Отказ № 2022040611393748 от 6.04.2022 г. на служител по регистрация, постановен по Заявление, вх. № 20220406113838 от 6.04.2022 г. с искане за вписване на адрес на местоизвършване на дейност и заличаване на постоянен адрес. Наред с това жалбоподателят е осъден да заплати в полза на Агенция по вписванията 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението, поради постановяването му в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година. Счита, че с обжалваното съдебно решение е възприета тезата на административния орган, постановил оспорения пред първата инстанция административен акт, за приоритета на нормативен акт (в случая Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) в конкретна негова част) спрямо регламент на Европейския съюза, което противоречи на чл. 15, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). По тези съображения иска отмяната на обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебно-деловодните разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на Агенция по вписвания, в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, я оспорва с доводи за неоснователността й. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако се претендира адвокатското възнаграждение от касационния жалбоподател. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради липсата на интерес за касатора от обжалването на на оспорения отказ на административния орган. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 19 ЗРБ, по жалба на И. К. против Решение № РД-01-220/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което е оставена без уважение като неоснователна, неговата жалба като адвокат, регистриран в регистър БУЛСТАТ, срещу Отказ № 2022040611393748 от 6.04.2022 г. на служител по регистрация, издаден по Заявление, вх. № 20220406113838 от 06.04.2022 година. Административният съд е приел, от фактическа страна, че К. като лице, регистрирано в регистър БУЛСТАТ, подал до Агенция по вписванията Заявление, вх. № 20220406113838 от 06.04.2022 г. за промяна във вече регистрирани данни, като поискал да бъде заличен постоянния адрес на дейността му в изпълнение на Общия регламент относно защитата на личните данни и в изпълнение на ЗРБ в редакцията му, съгласно измененията и допълненията, обн. в ДВ, бр. 16 от 25.02.2022 г. Установил, че с това заявление е направено и искане за вписване на следния адрес на местоизвършване на дейността: гр. Варна, 9000, район "Одесос", [улица], ет. 1. С Отказ № 2022040611393748/6.04.2022 г. служител по регистрация в Агенция по вписванията отказал, на основание чл. 18, ал. 1, във вр. с чл. 16, ал. 3 ЗРБ, вписване по Заявление, вх. № 20220406113838/6.04.2022 г. Мотивирал се, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 ЗРБ за лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9-11, ал. 2 и ал. 3, постоянният адрес е задължителен за вписване, а в случай, че заявителят не желае постоянния му адрес да бъде адрес на кореспонденция, следва да подаде заявление по образец и към него да приложи декларация по чл. 9, ал. 4 от същия закон. Посочил, че заявителят следва да подаде ново заявление за вписване на промяна в адреса на местоизвършване на дейността. Жалбоподателят оспорил Отказ № 2022040611393748/06.04.2022 г. пред изпълнителния директор на Агенция по вписванията, който отхвърлил жалбата му с оспореното пред първата инстанция Решение № РД-01-220/14.04.2022 г. Съдът установил, че след издаване на оспореното решение, К. подал ново заявление по § 5, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на ЗРБ (обн. ДВ, бр. 16 от 2022 г., в сила от 25.02.2022 г.) При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, от правна страна, че жалбата на К. против оспореното Решение № РД-01-220/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Счел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по чл. 19, ал. 1 ЗРБ правомощия, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му. Съобразил реда и условията за вписване и заличаване на обстоятелства в регистър БУЛСТАТ по глава трета от ЗРБ, приемайки, че в съответствие с разпоредбата на чл. 16, ал. 2 ЗРБ служителят по регистрацията се произнесъл по заявлението за вписване и заличаване в същия ден от постъпването му. Възприел мотивите за отказа на служителя по регистрацията, а именно че подаденото заявление не е в предвидените за това форма – заявление по утвърден образец и ред – този по § 5, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗРБ. Посочил, че след постановения отказ жалбоподателят подал ново Заявление по утвърдения образец и по реда на § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗРБ, в което заявил за вписване, като адрес за кореспонденция, този в гр. Варна, на [улица], както и заличаване на постоянния му адрес. Формирал извод, че ако жалбоподателят не е бил удовлетворен от заявеното вписване/заличаване на данни в регистър Булстат, е следвало да оспори административния акт, постановен по това последващо заявление. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, отхвърлил, като неоснователна, жалбата на К. против Решение № РД-01-220/14.04.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията. Присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по жалбата. Касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. От жалбите на К. до Агенцията по вписванията (лист 21-22 от делото на АС - Варна), от жалбата му до административния съд, както и от касационната му жалба става ясно, че целта на Калев е била постоянния му адрес, вписан в регистъра БУЛСТАТ да не бъде публична информация (да не е виден в публично видната по интернет част от регистъра), така както следва от чл. 8, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ. Подобно искане обаче не се извлича от съдържанието на подаденото заявление, по което е издаден оспореният отказ. Това заявление (лист 25-28 от делото на административния съд) е изпратено от ответника заедно с останалите документи в преписката и е описано в придружителното писмо на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията в т. 14. Видно е от съдържанието му е, че след идентификацията е отбелязано, че вида на вписването е "промяна на обстоятелства", като на страницата "Основание за вписване" след "адрес за кореспонденция" е посочено " Желая да бъде заличен, не е адрес на дейността ми - В изпълнение на Регламент на ЕС от 2016 за защита на лични данни и изм. чл. 3 ЗБулстат от 25.02.22", след което на следващата страница е посочен адрес на местоизвършване на дейността. Въз основа на така посоченото съдържание на заявлението, служителят по регистрацията, издал оспорения отказ обосновано е приел, че се иска вписване на промяна на обстоятелства, а не скриване от публичен достъп на вече вписано обстоятелство - постоянният адрес на лицето. В резултат на възприетото искане, служителят по регистрация законосъобразно е посочил, че постоянният адрес е задължителен за вписване в регистъра съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Закона за регистър БУЛСТАТ, а в случай, че заявителят не желае той да е и адресът му за кореспонденция, да подаде заявление по образец за това. Следователно, отговорът на служителят по регистрацията е съответен на искането в заявлението на Калев. В съдебно заседание, проведено на 4.07.22 г., жалбоподателят е представил заявление от 7.04.22 г. до Агенцията по вписванията, Регистър БУЛСТАТ, за което твърди, че е изпратено по пощата и, че именно то е заявлението по което е издаден отказът. В това заявление изрично е поискано на осн. чл. 8 ЗРБ постоянният адрес и датата на раждане на К. да бъдат скрити в публично достъпната част от регистъра Булстат. Въпросното заявление обаче е с дата, различна от заявлението, по което е издаден отказът. Също така липсват данни, че то е достигнало до адресата си, а дори да е достигнало, то е ново заявление, различно от подаденото на 06.04.22 г., по което компетентният орган би следвало да се произнесе с отделен акт. Административният съд обективно е възприел установената по делото фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон, отхвърляйки жалбата на Калев, позовавайки се и на § 5, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗРБ, Обн., ДВ, бр. 16/22 година. Решението като правилно следва да се остави всила. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд