Решение № 12839 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против решение 33 от 03.01.2024г., постановено по адм. дело 7727/2023г. по описа на Административен съд София-град. Иска се отмяна на постановеното решение с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба се излагат твърдения, че при присъединяването на обекта не е съществувало законово изискване за мястото на присъединяване, както и че липсват правила, уреждащи заварените присъединени обекти. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ненков, който оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Н. Д., редовно призована чрез уведомление по чл. 18а АПК, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, като не намира касационни основания за неговата отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-584 от 11.07.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, Комисията е дала следните задължителни указания на електроразпределителното дружество: 1./ в едномесечен срок след получаване на решението, да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване в електромерно табло монтирано до или на границата на имота на жалбоподателя с клиентски 1010569111, на адрес: гр. Хасково, [местност], [улица] 2./ в едноседмичен срок след приключване на посочените дейностите "Електроразпределение Юг" ЕАД да представи на Комисията доказателства за изпълнението им. Административният съд установил, че административното производство е образувано по жалба с вх. Е-11М-00-18/05.04.2023 г., подадена от Н. В. Я. - пълномощник на М. Н. Д., срещу Електроразпределение Юг ЕАД, с искане за изместване на СТИ за измерване на консумираната електрическа енергия на обект с адрес: Поземлен имот с идентификатор 77195.702.196, гр. Хасково, [ж.р.], [улица]. При извършената проверка от страна на органа е поискано становище от "Електроразпределение Юг" ЕАД, в което е посочено, че за района няма приложена улична регулация и при извършена проверка на място е установено, че до имота няма достъп. Единствената възможност за електрозахранване е ново трасе и нова точка на присъединяване, което е предмет на ново проучване по чл. 1, т. 3 от Наредба 6. Във връзка с подадената жалба и при изпълнение на установената процедура е издадено оспореното Решение Ж-584 от 11.07.2023г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени задължителни указания в две точки. От правна страна административният съд , че административният акт е издаден от законово оправомощен административен орган в рамките на материалната му компетентност по чл. 22, ал. 1, т. 2 и ал. 5 от ЗЕ, отговаря на изискванията за форма и задължителни реквизити, постановен е в съответствие с административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Приел е за правилен извода на административния орган относно задължението на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 29, ал. 5 вр. с ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба 6/, СТИ за имота на М. Н. Д. следва да бъде монтирано на имотната граница, и то така, че кабелите след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта. Съдът приел за неоснователен довода на "Електроразпределение Юг" ЕАД, че нормата на чл. 120, ал. 1 ЗЕ е неприложима в настоящия случай, тъй като същата действа занапред и не може да преурежда заварените положения по вече присъединени обекти към електроразпределителната мрежа. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения, съставляващи касационни основания, които налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснената фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е изложил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебния акт в нарушение на материалния закон, доколкото неправилно съдът бил приел, че решението на КЕВР съответства на изискванията за задължителни реквизити и мотиви. Правилно е установена фактическата обстановка по делото. С жалбата, подадена до Комисията за енергийно и водно регулиране, М. Н. Д. е поискала от електроразпределителното дружество да бъде променено местоположението на средството за търговско измерване на обект нейна собственост, находящ се на адрес: гр. Хасково, [ж.р.], [улица]. Установено е по делото, че СТИ е монтирано на около 60 метра от границата на имота, което е нарушение на императивните законови разпоредби на чл. 29 от Наредба 6, както и на чл. 120 от ЗЕ. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че след изходящите клеми на електромера ЕР ЮГ не е собственик на проводниците, водещи до имота на М. Н. Д., поради което е наложително ново проучване на условията за присъединяване по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба 6 от 24.02.2014г. По делото не се спори, че обектът е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, като промяната на местоположението на СТИ е извършено от самото електроразпределително дружество чрез преместване от стената на обекта в електромерно табло на разстояние около 60м. без уведомяване на собственика на обекта. Поради изложеното не следва за разполагането на средството за измерване на електрическа енергия в изпълнение на изискванията на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6, както и на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ електроразпределителното дружество да изисква от клиента подаване на заявка за ново проучване за условията за присъединяване по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба 6 от 24.02.2014г., свързано със заплащане на такса. Разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от Наредба 6 изисква СТИ за имота на Д. да бъде монтирано на имотната граница и то не е спазено. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че отскоро имотът попада в регулация и поради това не е било спазено законовото изискване за поставяне на измервателното устройство. Присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа на електроразпределителното дружество следва да се извършва при спазване на предвидените изисквания. При тези съображения, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила, а на КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,