Решение № 7251 от 30.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3730/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение30.06.2025 г.докладчик т Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 1321/17.02.2025 г., постановено по адм. дело 1120/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, 9-ти състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Катаржина Винеярдс" ЕООД срещу решение изх. 03-РД/2309/22.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".
ОСЪЖДА "Катаржина Винеярдс" ЕООД, ЕИК 131133576, със седалище и адрес на управление гр. Свиленград, п.к. 6500, [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Василева, срещу решение 1321/17.02.2025 г., постановено по адм. дело 1120/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково, 9-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Катаржина Винеярдс" ЕООД, със седалище гр. Свиленград, чрез процесуалния си представител адвокат М. Стоянова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Катаржина Винеярдс" ЕООД, срещу решение изх. 03-РД/2309/22.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 21, т. 1 от Постановление 114 на Министерски съвет от 08.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС 114/08.06.2022 г./ на дружеството е отказано предоставяне на средства по горепосочения механизъм, по подадено от него предложение за изпълнение на инвестиции BG-RRP-6.004-4134 по процедура RRP-6.004 "Инвестиции в технологична и екологична модернизация", с посочени в акта мотиви, че предложението на кандидата не съответства на изискването по т. 2, б. "г" от раздел 11.1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от условията за кандидатстване /утвърдени на основание чл. 5, ал. 1 ПМС 114/08.06.2022 г. със заповед РД09-1030/27.09.2023 г. на министъра на земеделието и храните, в качеството му на ръководител на структурата за наблюдение и докладване/. По данни от приобщените по делото пред първата инстанция доказателства е установено, че на 20.12.2023 г. "Катаржина Винеярдс" ЕООД подава чрез ИСУН предложение за изпълнение на инвестиция BG-RRP-6.004-4134 по процедура RRP-6.004, във връзка с което и след предоставена при условията на чл. 15, ал. 2 ПМС 114/08.06.2022 г. и раздел 18, т. 5 от условията за кандидатстване, възможност за предоставяне на документи /в това число на "обяснителна записка как е преценено, че кандидатът отговаря на изискванията на т. 2, б. "г." от раздел 11.1. от условията за кандидатстване"/, на 12.03.2023 г. дружеството представя /отново чрез ИСУН/ счетоводния си баланс за 2023 г. При това, с оглед установеното от оценителната комисия /назначена при условията на чл. 10, ал. 1 от ПМС 114/08.06.2022 г./ от фактическа страна /по данни от получените по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г./, че размерът на записания капитал на дружеството през последно приключилата 2022 година е намалял с повече от половината поради натрупани загуби, а оттам - че кандидатстващото за финансова помощ по механизма юридическо лице е "предприятие в затруднено положение", изпълнителният директор на ДФЗ издава атакуваното пред административния съд решение за отказ. Описаната в обобщен вид фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, е безспорна между страните, като "Катаржина Винеярдс" ЕООД и не оспорва, в т.ч. пред касационната инстанция, установеното от административния орган в хода на развилото се пред него производство обстоятелство, че за приключилата финансова 2022 г., с оглед счетоводния му баланс за същата година, записаният "акционерен капитал" на дружеството е намалял с повече от половината поради натрупани загуби, а оттам и че въз основа данните от баланса му за 2022 г., дружеството е предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18, б. "а" от Регламент 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /регламент 651/2014/, във връзка с чл. 2, т. 27, във връзка с чл. 1, § 5 от Регламент /ЕС/ 2022/2472 на Комисията от 14 декември 2022 година относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз /регламент 2022/2472/. Основният спорен по делото пред първата инстанция, а сега и пред касационната, въпрос, е правен, и се свежда до това дали при осъществяване на оценка за административно съответствие и допустимост на подаденото предложение за изпълнение на инвестиции, назначената от административния орган оценителна комисия е следвало да прецени критерия за допустимост, посочен в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 на условията за кандидатстване, съобразно счетоводния баланс на кандидатстващото за финансова помощ дружество за 2022 г. или съответно - съобразно баланса му за 2023 г., при положение, че във втората хипотеза, с оглед установените данни за финансовите му резултати за 2023 г., то не би било предприятие в затруднено положение. С оспореното решение административният съд приема, че процесният акт е издаден от компетентен орган и в нормативно установената писмена форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон, предвид което е незаконосъобразен. Най-общо по тези мотиви, изтъквайки, че наместо издадения акт, административният орган е следвало да издаде решение за прекратяване на производството при условията и по реда на чл. 15 ПМС 114/08.06.2022 г. и същевременно, че при преценката дали кандидатът представлява предприятие в затруднено положение органът е следвало да вземе предвид и финансовите му резултати, обективирани в допълнително представения счетоводен баланс за 2023 г., съдът постановява обжалваното пред касационната инстанция решение, с което отменя решение изх. 03-РД/2309/22.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и изпраща преписката на този орган за ново произнасяне по подаденото от "Катаржина Винеярдс" ЕООД предложение за изпълнение на инвестиции съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебния акт, при съответно присъждане на разноските по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Преди всичко следва да се отбележи, че решението е постановено без по делото да бъде събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, в това число без приобщаване към доказателствата, събрани пред първата инстанция, на изпратеното на ответното дружество на 08.03.2024 г. чрез ИСУН на основание чл. 15, ал. 2 ПМС 114/08.06.2022 г. и раздел 18, т. 5 от условията за кандидатстване, писмо, с което юридическото лице е уведомено за установените от оценителната комисия липси и непълноти в предложението, в това число по отношение на обстоятелството, че е предприятие в затруднено положение. От мотивите на оспореното решение се установява, че съдът е констатирал тази липса при формиране на правните си изводи за допуснати при издаването на процесния акт съществени процесуални нарушения, но без да съобрази, че на основание чл. 171, ал. 5 АПК, негово е било задължението да укаже на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства и че непълнотата на събрания доказателствен материал се дължи на липсата на конкретно дадени на страните, в частност на административния орган, указания в тази насока, още повече, че както пред административния съд, така и пред настоящата инстанция, както се посочи вече в мотивите, спорът е съсредоточен в отговора на въпроса, съобразно коя финансова година следва да се извърши дължимата от оценителната комисия оценка за административно съответствие и допустимост на предложението на ответника за изпълнение на инвестиции. Данни за изпълнение на вмененото по силата на разпоредбата на чл. 171, ал. 5 АПК задължение на съда липсват в кориците на делото /в това число при отчитане на разпореждане 6168/30.12.2024 г./. Независимо от изложеното, касационният съдебен състав преценява, че допуснатото от административния съд процесуално нарушение не е съществено, още повече, че липсващите документи от административната преписка са представени с разглежданата от настоящия състав, касационна жалба. Но при отчитане на посоченото и необоснованите изводи на административния съд за незаконосъобразността на атакуваното пред него решение, с оглед данните от събраните по делото доказателства /в това число и тези, представени в настоящото производство/, касационният състав счита, че при издаването на процесния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи сами по себе си неговата отмяна. Вярно е, че при установената по делото фактическа обстановка и приетото от органа в рамките на осъществената от оценителната му комисия, преценка за несъответствие на предложението с изискването на т. 2, б. "г" от раздел 11.1. от условията за кандидатстване при оценка на административното съответствие и допустимост, наместо решение на основание чл. 21, т. 1 ПМС 114/08.06.2022 г. административният орган е следвало да издаде решение за прекратяване на производството по отношение на ответното дружество, съгласно чл. 15, ал. 10, т. 2 ПМС 114/08.06.2022 г., а не отказ да му бъде предоставена финансова помощ. В този смисъл, при издаване на административния акт са допуснати някои процесуални нарушения. Но противно на приетото от първоинстанционния съд и доколкото правото на защита на дружеството е обезпечено, настоящият състав счита, че тези процесуални нарушения не са съществени, тъй като в случая дори да не са били допуснати, правният резултат за кандидатстващото дружество - настоящ ответник, по същество би бил същият, а именно - на "Катаржина Винеярдс" ЕООД отново не биха били предоставени средства по предложението му за изпълнение на инвестиции по процедура RRP-6.004, защото така или иначе към датата на подаване на предложението, дружеството е предприятие в затруднено положение, което по аргумент от т. 2, б. "г" от раздел 11.1 на условията за кандидатстване прави недопустимо предоставянето на финансова помощ по тази процедура. Изложеното, както и принципът на процесуална икономия, изключват възможността съдебният състав да сподели извода на първоинстанционния съд, че процесният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи само на това основание неговата отмяна и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне. Наред с изложеното и в противовес с изтъкнатите от административния съд неправилни мотиви, касационният съдебен състав приема, че атакуваното решение на изпълнителния директор на ДФЗ е материално законосъобразно. При преценката си за съответствие на предложението за изпълнение на инвестиции с изискванията на т. 2, б. "г" от раздел 11.1. от условията за кандидатстване, в частност дали кандидатстващото дружество е предприятие в затруднено положение по смисъла на чл. 2, т. 18, б. "а" от регламент 651/2014, във връзка с чл. 2, т. 27 във връзка с чл. 1, § 5 от регламент 2022/2472, административният орган правилно е взел предвид финансовите резултати на дружеството, обективирани в счетоводния му баланс за приключилата към датата на подаване на предложението /20.12.2023 г./, последна финансова година /а именно - 2022 г./, а не резултатите му от приключилата след подаване на предложението му, включително и след крайния срок за подаване на предложения по процедура RRP-6.004 година - 2023. Съгласно т. 1 и т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, финансовата помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиции, трябва да не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, § 5 от регламент 2022/2472. След като в имащите задължителен характер за кандидатите за получаване на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, условия за кандидатстване, утвърдени съгласно чл. 5 ПМС 114/08.06.2022 г., е изрично предвидено, че преценката за съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, въведени в раздел 11.1 от тези условия, се осъществява към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции и несъмнено крайният срок за кандидатстване по процедура RRP-6.004 от този механизъм е 20.12.2023 г., като процесното предложение е подадено именно на тази дата, то няма как преценката дали кандидатът е предприятие в затруднено положение да се основава на данни за финансовото му състояние, настъпили след датата на подаване на предложението и след изтичането на крайния срок за кандидатстване по процедурата. По същите съображения няма как законосъобразно финансовите резултати на предприятието да бъдат преценявани от административния орган в рамките на текущата и все още неприключила към датата на подаване на предложението, финансова година, предвид което правилно административният орган е преценил финансовото състояние на "Катаржина Винеярдс" ЕООД съобразно данните от счетоводния му баланс за 2022 г. - последната приключила пълна финансова година, предхождаща годината на подаване на предложението. По аргумент от чл. 27, т. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 от Закона за счетоводството към датата на подаване на предложението /20.12.2023 г./ дружеството несъмнено не е имало счетоводен баланс за 2023 г., предвид което представеният такъв баланс за 2023 г. на по-късен етап от производството пред административния орган не следва и законосъобразно не е отчетен от органа при оценка на административното съответствие и допустимост на ответното дружеството, с оглед изрично въведеното /при това ясно и безпротиворечиво/ в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, условие, кандидатстващото дружество - регистриран земеделски стопанин да не е предприятие в затруднено положение към датата на подаване на предложението за изпълнение на инвестиции. Като е достигнал до противоположния извод, а именно - че административният орган е следвало да съобрази финансовите резултати на дружеството от счетоводния му баланс за 2023 г., административният съд е постановил несъответен на условията за кандидатстване по процедурата и следователно, неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяната на атакуваното решение, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, в това число съобразно данните от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на "Катаржина Винеярдс" ЕООД срещу решение изх. 03-РД/2309/22.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, като неоснователна. Предвид безспорно установеното от фактическа страна, че за 2022 г. финансовият резултат на дружеството е отрицателен, който надвишава капитала на дружеството с повече от половината на последния, и приетото от касационната инстанция по основния правен въпрос по делото, че преценката за съответствие с критериите за допустимост следва да се осъществява въз основа на финансовите резултати на кандидата за предхождащата тази на подаване на предложението, последна приключила финансова година /в случая 2022 г./, то законосъобразно с оспорения в първоинстанционното производство, индивидуален административен акт, на "Катаржина Винеярдс" ЕООД е отказано предоставянето на финансови средства по процедура RRP-6.004 от Механизма за възстановяване и устойчивост. Не намира основание и релевираното пред първата инстанция, оплакване на оспорващото пред нея дружество /сега - ответник/, че с писмо 10-290/08.04.2024 г. на министъра на земеделието и храните /представено с касационната жалба/ се дописват утвърдените на основание чл. 5, ал. 1 ПМС 114/08.06.2022 г. условия за кандидатстване в процедурата чрез въвеждането на непредвидено в тях изискване за допустимост. Според настоящия касационен състав, с писмото си ръководителят на структурата за наблюдение и докладване, каквото качество несъмнено министърът на земеделието и храните притежава, по съществото си обезпечава изпълнението на посочения в чл. 12, ал. 1 АПК принцип за откритост и пълнота на информацията в административното производство, гарантирайки чрез издаването му, че кандидатите за финансиране по процедура RRP-6.004, ще бъдат третирани еднакво в рамките на дължимата от изпълнителния директор на ДФЗ /чрез назначената от него оценителна комисия/, оценка за допустимост на предложенията им, в т.ч. съобразно изрично предвиденото в т. 2, б. "г" от раздел 11.1 от условията за кандидатстване, изискване, към датата на подаване на предложенията за изпълнение на инвестиции, те да не са предприятия в затруднено положение. При установената липса на основанията по чл. 146 АПК, жалбата срещу решение изх. 03-РД/2309/22.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство и за производството пред Върховния административен съд е основателна. На ДФЗ следва да бъде присъдена сумата от общо 300лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции /по 150лв за всяко производство/, в определен от съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,