Решение № 2653 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2009 г.

Решение № 2653 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5771/2009 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "ТИТ - Т. Тодоров" ЕООД - гр. Шумен, представлявано от Тодор Иванов Тодоров, против решение № 14/10.03.2009 г., постановено от Административен съд - Шумен по адм. дело № 336/2008 г., с което са отхвърлени жалбите на дружеството срещу заповеди № ДК-09-13/14.11.2008 г. и № ДК-09-12/14.11.2008 г., и двете издадени от в. и. д. началник РДНСК - гр. Шумен, с разпоредено в тях спиране изпълнението на всички видове строително - монтажни работи на строежи: "Преустройство на магазин за промишлени стоки и битовка към работилница за тестени изделия" и "Преустройство на работилница за тестени закуски", находящи се в ПИ № 921, кв. 109 по плана на гр. Шумен, ул. Васил Априлов" № 43, поради констатирани: съществени несъответствия с одобрените проекти, с разрешение за строеж № 200/12.06.2008 г. и с предвиждания на действащия застроителен план, или извършени без одобрени проекти, разрешение за строеж и без договор в нотариална форма по реда на чл. 183 ЗУТ. Решението се счита неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, настоява се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Сочи се, че въпреки, че е изготвен пространно, съдебният акт не е достатъчно мотивиран - не са обсъдени възраженията срещу неправилните констатации на административния орган, че са смесени фактите в двете заповеди, разместена е доказателствената тежест, че всяко от приетите от органа отклонения е следвало да бъде поотделно и конкретно обсъдено, а не само с обобщени доводи за законосъобразност на заповедите, възприели констатациите от четирите констативни акта, да се отхвърлят жалбите, което води до необоснованост. Освен това, след като сградата е изградена в съсобствен имот, за заинтересована страна е следвало да бъде конституирана и Недялка Искрова, живееща в едноетажна жилищна сграда в югозападната част на имота, по чиято жалба е инициирано административното производство. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от собственика и управител на едноличното дружеството Тодор Тодоров и адв. Йончева, представляващи и ответната страна ЕТ "ТИТ - Тодор Тодоров" - Шумен, по изложените в нея и в писмената защита съображения. Представят се и допълнителни доказателства - Заповед № 90-25-1046/20.07.2006 г., на Кмета на община - Шумен, Разрешително № 92/19.07.2006 г., на зам.-кмет "УТСЕ" на община - Шумен и две новоиздадени заповеди - Заповеди № ДК-02-III-02 от 7.12.2009 г. и № ДК-02-III-03/7.12.2009 г. на Началника на РДНСК - Шумен. Ответната в касацията страна - Началник на РДНСК - Шумен, чрез юрк. Цветкова, оспорва касационната жалба, счита я неоснователна и недоказана. След като при проверките е констатирано, че се извършват преустройства, които засягат конструкцията на сградата и се променя предназначението на помещенията, които дейности се извършват само ако са разрешени съгласно изискванията на ЗУТ, с представяне на разрешение за строеж, липсващи по делото, решението, оставило в сила заповедите, е правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението се преценява като правилно, а поддържаните доводи в касационната жалба се считат неоснователни, тъй като не се констатират пороци на решението, които да съставляват основания за отмяната му. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. За да постанови горепосочения правен резултат, първоинстанционният съд е приел за установено по делото наличие на незаконно строителство - осъществено без одобрени проекти и разрешение за строеж, или в несъответствие или отклонение с издадени такива, извършено от управителя на дружеството - касатор. Изложените в решението изводи настоящата инстанция споделя изцяло, тъй като са позовани на заключението по изготвената комплексна експертиза, неоспорена от страните, на приобщените по делото доказателства и относимата правна уредба, т. е твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице. Обсъдени са собствеността и статута на имота, в който се намира сградата, предвиждането за него по действащия устройствен план, отказът на общината за отчуждаването му, временния характер на сградата, с оглед който е и приложимостта на чл. 53, вр. чл. 49 ЗУТ, (допускащи само вътрешни преустройства и ремонти, без промяна на външните очертания, в хоризонтално и вертикално отношение, без да се правят нови или укрепват съществено носещите конструкции), както и изключенията в строителните дейности, визирани в чл. 151 ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж. При проверката за съблюдаването им, с основание съдът е посочил конкретно извършеното в нарушение (изградено стълбище, премахнати преградни зидове, изпълнени стоманобетонови плочи и т. н.), позовавайки се на изводите на експертите и необорените данни от изготвените, в присъствието на жалбоподателя, четири констативни акта, с изпълнението на които елементи на практика се засягат с промени, от вида на съществените, конструкцията и външното очертание, (във височина), на сградата. Без основание в жалбата отново се подчертава, че едното преустройството не може да се счита за незаконно, тъй като е извършено съгласно Разрешение за строеж № 38/2005 г. и е въведено в експлоатация с удостоверение № 128/2.09.2005 г. на Община - Шумен - последиците от тях са съобразени и от административния орган и в решението, а предмет на обсъждане в настоящето производството са само извършваните без надлежно разрешение допълнителни строителни работи по преустройство на североизточната част на сградата, констатирани при контролната проверка от 26.09.2005 г., налични и към тази от 2008 г., също конкретно цитирани в решението. Обсъдени са и свидетелските показания, като въз основа на тях също са направени изводи, обратни на твърденията на жалбоподателя, потвърждавайки данните в КА и заповедите, отчетено е и извършеното преустройство от гараж в магазин за промишлени стоки и битовка към работилница за тестени изделия от източната страна на сградата, съгласно издаденото разрешение за строеж № 200/2006 г. Според заключението на СТЕ, при извършените строителни работи са налице отклонения от одобрените проекти, затова в случая правилно съдът е приел, че извършените преустройства, по отношение и на двете издадени разрешения за строеж, са извън рамките на чл. 53 ЗУТ и в нарушение на чл. 154, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, касационната инстанция се произнася само по посочените в жалбата пороци на решението, а разпоредбата на чл. 219, ал. 2 АПК, въвежда забраната за установяване на обстоятелства, не свързани с тях. Във връзка с посочените законови текстове и с оглед изложеното дотук, оплакването за липса на мотиви е несъстоятелно. Експертизата е отговорила на поставените от жалбоподателя въпроси, както се подчерта - не е била оспорена, депозирана е преди изслушването на свидетелските показания, а при наличните възражения по КА и извършените в присъствието на възложителя и собственик на строежа проверки, не е имало пречка да се поставят допълнителни задачи на вещите лица, в тяхна компетентност е било да разграничават и отделните обекти и поетапното им изграждане и да отговорят на изискванията на жалбоподателя, направени несвоевременно, едва с касационната жалба, и не пред инстанцията, който има правомощието да установява факти от значение за спора. Правилно съдът, преценявайки нуждата от специални знания и допускайки експертизата, преценявайки я компетентна и безпристрастно изготвена, е извел изводите си въз основа на нея, удовлетворявайки и всички останали доказателствени искания на жалбоподателя. А в тежест на оспорващия констатациите е, да ги обори в хода на процеса пред решаващия съд, а не обратното, както се сочи в жалбата. Това не е сторено, поради което и съдът не е имал основанието да не даде вяра на изложеното в констативните актове № № 17, 18, 19 и 20, всички от 29.10.2008 г., уточнявайки относимостта на всеки от тях към съответната заповед, без да има задължението да отговаря детайлно и изчерпателно на всички наведени от страните доводи. От друга страна, касаторът не коментира изискването за съгласие по чл. 183 ЗУТ, но оттеглените проекти са показателни, което също е отбелязано в обстоятелствената част на съдебния акт. Наведеното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, поради това, че лицето Недялка Маринова Искрова, живееща в имота, е следвало да бъде конституирана като заинтересовано лице, също е неоснователно - тя не е съсобственик, не притежава вещни права върху имота, а децата й; това, че е подала сигнал, е ирелевантно, тъй като РДНСК действа служебно и на трето място - касаторът не може да претендира чужди права - ако Искрова е считала, че има засегнати от процесните заповеди права, е следвало да ги предяви на вниманието на съда. С оглед така изложените съображения, решението е правилно, постановено е на база събраните по делото доказателства, въз основа на фактите - такива, каквито са доказани, затова и касационни основания за отмяната му не са налице, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,