Решение № 3473 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2009 г.

Решение № 3473 от 17.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14159/2009 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боян Петров Велков от гр. София срещу решение № 72 от 21.08.2009 г. по адм. дело № 3949/2009 г. на Административен съд - София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е пенсионер с лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е била отпусната с разпореждане № 591444 от 14.08.1996 г. на основание чл. 19 от Закона за пенсиите (ЗП - сега отменен) за втора група инвалидност с дата на инвалидизиране 04.12.1995 г., поради което и пенсията е била отпусната считано от тази дата - 04.12.1995 г. Приложим закон към датата на разпореждането - 14.08.1996 г. - са били разпоредбите на чл. 20, чл. 21 и чл. 46а ЗП (отм.), с чиито правила са били съобразени определеният индивидуален коефициент (1.456) и размерът на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Със заявление вх. № 2347 от 01.04.2004 г. Боян Петров Велков поискал да му бъде преизчислена пенсията за придобити след 01.01.1997 г. осигурителен стаж и доход, и да му бъде отпусната социална пенсия за инвалидност. Едновременно с това искане заявил тригодишен базисен период до 31.12.1996 г. (01.01.1984 г. - 31.12.1986 г.), какъвто до този момент не бил използван при определянето на пенсията, в т. ч. и на индивидуалния коефициент. С разпореждане от 05.05.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) отпуснало исканата от жалбоподателя социална пенсия за инвалидност, а по искането за изменение на личната пенсия за инвалидност дало следните указания: "За да се преизчисли личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 102 КСО във връзка с чл. 21, ал. 2 от НПОС лицето следва да представи удостоверение УП-2 с тригодишен базисен период, избран от 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г." С жалба вх. № 3579 от 17.05.2004 г. Боян Петров Велков оспорил пред главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) законосъобразността на тези указания с довода, че те нямат правно основание и че указаният тригодишен базисен период е по-неблагоприятен от заявения от него. Едновременно с това обаче представил и исканото от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО удостоверение. С разпореждане № 4310046389 (№ 30) по прот. № 59048 от 07.07.2004 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО определило нов индивидуален коефициент и нов размер на пенсията за инвалидност. Като основание за изменението на пенсията е посочен чл. 21, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Новият индивидуален коефициент - 2.150 - е определен въз основа на възприетия от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО тригодишен базисен период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. Не е посочено правното основание за този базисен период. По делото няма данни дали жалбоподателят е оспорил това разпореждане. По искане на Боян Петров Велков Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) при II МБАЛ - гр. София с експертно решение № 536 от 4.03.2009 г. му е определила 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. С решение № 2737 от 20.03.2009 г. медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО при СУСО е потвърдила експертното решение на ТЕЛК, а с разпореждане № 4310046389 (№ 2) по прот. № 59014 от 30.03.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило нови размери на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и на социалната пенсия за инвалидност. Със заявление вх. № 19001825 от 4.03.2009 г. Боян Петров Велков е поискал да бъде изменена пенсията му и по-точно определеният му нов индивидуален коефициент въз основа на посочения от него със заявление вх. № 2347 от 01.04.2004 г. базисен период (01.01.1984 г. - 31.12.1986 г.), защото счита, че този период е по-благоприятен за него от базисния период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г., избран от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. С разпореждане без дата длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да измени пенсията с мотиви, че избраният от него тригодишен базисен период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. се обуславя от изискването на чл. 21, ал. 2 НПОС преизчисляването на пенсията за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането, да бъде извършено по реда на чл. 75 - 77 КСО. Пенсията за инвалидност на жалбоподателя била отпусната от дата 04.12.1995 г. Придобитият осигурителен стаж с осигурителен доход след тази дата участва при преизчисляването на пенсията по реда на чл. 102 КСО във връзка с чл. 21, ал. 2 НПОС. Тъй като времето от 04.12.1995 г. до 31.12.1996 г. не оформя тригодишен базисен период, същият задължително се допълва, като се взема времето непосредствено преди 4.12.1995 г. Така, според длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, тригодишният базисен период става 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град, а преди него главният директор на СУСО с решение № 116 от 18.05.2009 г., са възприели изразеното от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, преценявайки го като законосъобразно. В мотивите на двата акта (съдебен и административен) е посочено, че "осигурителният стаж за времето от 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г. не отговаря на изискването да се отнася за стаж, положен след пенсионирането, а тъй като личната му (на жалбоподателя) пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпусната от 04.12.1995 г., то осигурителният доход за преизчисляване на основание чл. 21, ал. 2 от НПОС и чл. 102, ал. 1 от КСО следва да бъде след тази дата." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, не споделя това становище. На първо място, защото в избрания от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО базисен период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. се съдържа част, която също като избрания от жалбоподателя базисен период 01.01.1984 г. - 31.12.1986 г., е преди датата 04.12.1995 г., от която е била отпусната пенсията: очевидно е, че времето от 01.01.1994 г. до 04.12.1995 г. не е "осигурителен стаж, придобит след пенсионирането" по смисъла на чл. 21, ал. 2 НПОС, така, както не е "осигурителен стаж, придобит след пенсионирането" по смисъла на чл. 21, ал. 2 НПОС, и времето от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. При действието на Закона за пенсиите базисният период, от който е изчисляван размерът на пенсиите за изслужено време и възраст (сега пенсии за осигурителен стаж и възраст), е бил различен от базисният период, от който е изчисляван размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване въз основа на придобит трудов стаж. Според чл. 11 ЗП (отм.) до 31.12.1996 г. размерът на личната пенсия за изслужено време и старост е бил изчисляван върху получаваното средно месечно брутно трудово възнаграждение през три последователни години от последните 15 години трудов стаж по избор на пенсионера, а след 1.01.1997 г. е бил изчисляван от: а) средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години трудов стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и б) трудовия му стаж след тази дата (§ 8 от Закона за изменение и допълнение на Закона за пенсиите, обн. ДВ, бр. 22 от 15.03.1996 г., в сила от 1.04.1996 г. според § 29). А според чл. 20 ЗП (отм.) размерът на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя в зависимост от групата инвалидност в различни (според групата инвалидност) проценти от получаваното средно месечно брутно трудово възнаграждение през последните 12 месеца преди инвалидизирането (след 01.04.1996 г. - от средномесечното брутно трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски през последните 12 месеца преди инвалидизирането). С § 18 на цитирания по-горе Закон за изменение и допълнение на Закона за пенсиите е създадено едно съществено правило - това на новия чл. 46а, според което пенсиите за трудова дейност, изчислени от трудово възнаграждение или осигурителен доход, се осъвременяват всяка календарна година чрез индивидуален коефициент, който се изчислява от съотношението между средномесечното възнаграждение или осигурителния доход за периода, от който е изчислена пенсията, и средната месечна брутна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт. Изразът "за периода, от който е изчислена пенсията" обхваща както базисния период по чл. 11, ал. 1 ЗП (отм.), така и базисния период по чл. 20 ЗП (отм.), поради което правилата по новия чл. 46а не са пораждали необходимост да бъдат тълкувани. Според чл. 77 КСО, обаче, индивидуалният коефициент за определяне на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя по реда на чл. 70, ал. 3 - 6 до датата на инвалидизирането (която теоретично би могла да бъде както преди 01.01.1997 г., така и след тази дата), а чл. 70, ал. 3 КСО вече постановява нещо различно от чл. 46а ЗП (отм.): индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му, т. е. при изчисляването на размера на пенсията за инвалидност меродавен е тригодишен базисен период от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. Очевидно "последните 15 години осигурителен стаж" могат да обхванат 15-годишен период от време, но могат да обхванат и период от време, по-голям от 15 години, ако лицето не е упражнявало трудова дейност (напр. поради продължително заболяване и т. н.), но това е друга тема, неотносима към процесния случай. А според чл. 21, ал. 2 НПОС, посочен от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО като основание за направеното изменение на пенсията на жалбоподателя, при представяне и на осигурителен доход за стажа, придобит след пенсионирането, пенсията се преизчислява, ако това е по-благоприятно за лицето, по реда на чл. 70 КСО, съответно по чл. 75 - 77 и чл. 79 КСО, за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Този текст поражда съществените за процесния случай въпроси: а) ще бъде ли определен нов индивидуален коефициент, вече и въз основа на осигурителния стаж, придобит след пенсионирането и при позитивен отговор на този въпрос - б) новият коефициент по каква формула ще бъде определен. На първия от тези въпроси отговор е даден с разпореждане № 4310046389 (№ 30) по прот. № 59048 от 7.07.2004 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е определило нов индивидуален коефициент и нов размер на пенсията за инвалидност на жалбоподателя. На втория въпрос обаче не е даден отговор, поради което не може да бъде направена категорична преценка за законосъобразността на разпореждането без дата, с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отказало да измени пенсията (в т. ч. индивидуалния коефициент) по избрания от жалбоподателя тригодишен базисен период до 01.01.1997 г. и за законосъобразността на решение № 116 от 18.05.2009 г., с което главния директор на СУСО е отхвърлил жалбата срещу това разпореждане. Щом като пенсионните органи са приели, че индивидуалният коефициент на жалбоподателя следва да бъде изменен с тригодишен базисен период до 01.01.1997 г., то този период следва да бъде според правилото на чл. 77 КСО до инвалидизирането му, т. е. до 04.12.1995 г. Избраният от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО тригодишен базисен период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. очевидно обхваща и осигурителен стаж след инвалидизирането, а това противоречи на правилото по чл. 77 КСО. Освен това този базисен период е преди всичко осигурителен доход по смисъла на чл. 70, ал. 4, т. 1 КСО във връзка с чл. 77 КСО. На трето място главният директор на СУСО не изразил становище и по въпроса защо счита, че процесният случай не попада в хипотезата на § 7, ал. 3 ПЗР на КСО. В частност дали счита, че изразът "пенсиите на лицата по ал. 3 се преизчисляват служебно от 1 юли 2001 г. по чл. 70, ал. 1 на този кодекс" (§ 7, ал. 4) е пречка да бъде приложено правилото на § 7, ал. 3 в процесния случай. В резултат, като е възприел безкритично изразеното от пенсионните органи становище, Административен съд - София град е постановил едно необосновано решение - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. На посочените по-горе въпроси следва да бъде даден отговор при ново разглеждане на делото от Административен съд - София град, защото наличните по делото писмени доказателства не са достатъчни за да им бъде даден отговор сега от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК делото следва да бъде върнато на административния съд. При новото разглеждане на делото главният директор на СУСО трябва да отговори на въпросите кое е правното основание за изменението на индивидуалния коефициент на жалбоподателя и по коя формула следва да бъде направено то. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,