Решение № 6958 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2016 г.

Решение № 6958 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4650/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Х. от гр. Т. срещу решение № 1781/17.02.2016 г. на Върховен административен съд по адм. д. № 1116/2015 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Твърди, че установената от съда фактическа обстановка не се основава на анализ на доказателствата, доводите и твърденията на страните. Липсвали доказателства, които да обосновават извода на съда за запознаване на Х. с правилата на Етичния кодекс, утвърден с МЗ № Iз-2013/8.11.2006 г., изменен и допълнен с МЗ № Iз-453/22.02.2011 г. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 8121К-2647/17.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на държавен служител в ОДМВР - П.. Ответникът, министърът на вътрешните работи, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, петчленен състав на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът прави общо възражение за допуснати от съда процесуални нарушения, без да навежда доводи за конкретни пороци. При извършена проверка, съдът констатира, че производството пред тричленен състав на Върховен административен съд е образувано по допустима жалба на А. Р. Х. против заповед № 8121К-2647/17.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - началник на група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Т. при ОДМВР - П.. Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. т. 4, 7, 11, 12 и 64 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № Iз-2013/8.11.2006 г. За да установи приетата фактическа обстановка, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК като е взел предвид доводите и възраженията на страните. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, като обосновано е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Петчленен състав на Върховен административен съд не констатира допуснати от съда съществени процесуални нарушения в хода на производството, като направеното в тази насока общо възражение е неоснователно. По възраженията за необоснованост на съдебния акт и правилното приложение на материалния закон: Касационната инстанция приема, че установената от съда фактическа обстановка съответства на събраните по спора доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Правилен е извода на съда, че в хода на производството по налагане на дисциплинарно наказание на А. Р. Х. - началник на група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Т. при ОДМВР П. не са допуснати процесуални нарушения. Дисциплинарното производство е образувано по заповед № 8121К - 1670/27.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 8 от преписката), във връзка с постъпили предварителни данни - предложение за образуване на дисциплинарно производство вх. № 8121в-6505/18.08.2014 г. (рег. № 16179/12.08.2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР - П. (л. 129-131 от преписката) от директора на Областна дирекция на МВР - П. за това, че на 6.08.2014 г. между 21:00 и 22:30 часа на пътя между селата В. и Г., община Т., област П., в качеството си на длъжностно лице - началник на група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Т. при Областна дирекция на МВР - П., А. Р. Х. отказва да окаже съдействие за извършване на проверка на две МПС - лек автомобил "О. А." - комби и микробус "П. Б." с ДКН РК5215ВА от граничен полицейски наряд на ГПУ - Т. при РДГП - Д. във връзка с превозването на лица, отговарящи на профила "нелегален емигрант", като случаят става обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. На 5.09.2014 г. на А. Р. Х. е съобщена заповедта за образуване на дисциплинарното производство срещу него, като е уведомен и с правата му по чл. 207, ал. 8 ЗМВР (л. 9 от преписката). Служителят дава обяснение с рег. № 17668/5.09.2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР - П.. При даването на обяснение А. Х. заявява, че е разпитан като свидетел от следовател в Следствена служба - П., където е дал подробни показания. Дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ установява, че с постановление от 7.08.2014 г. на прокурор при Районна прокуратура - Т., с пр. пр. № 490/2014 г. по описа на РП - Т. е образувано досъдебно производство срещу виновно лице - служител от РУП - Т., който на 6.08.2014 г., в с. Г., общ. Т., противозаконно пречи на орган на властта (дежурен патрул на ГПУ МВР Т. да изпълни задълженията си - да извърши проверка на микробус марка "Пежо", модел "Боксер" с ДКН РК5215ВА) - престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Същото се води като следствено дело - досъдебно производство № 021/2014 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура П. (ОСлО при ОП - П.) от следовател С. Й.. С писмо рег. № 10775/9.09.2014 г. на Районно управление "Полиция" - Радомир са изискани наличните по досъдебното производство документи, касаещи дисциплинарната проверка (л. 134 от преписката). С писмо рег. № 10842/9.09.2014 г. на Районно управление "Полиция" - Радомир (л. 93 от преписката), вх. № 14409/12.09.2014 г. по описа на Областна дирекция на МВР - П. са изискани от Областна дирекция на МВР - П. да бъдат предоставени кадрова справка за служителя А. Р. Х. и други документи, имащи отношение към производството (л. 96 от преписката). ДРО изготвя обобщена справка рег. № 11380/23.09.2014 г. по описа на РУП - Радомир (л. 35-44 от преписката), с която А. Р. Х. се запознава на 23.09.2014 г. след официално призоваване с покана рег. № 11202/17.09.2014 г. по описа на РУП - Радомир (л. 63 от преписката). В законоустановения срок А. Х. представи писмените си възражения - вх. № 2961/24.09.2014 г. по описа на РУП - Радомир (л. 49-52 от преписката). С оглед направените възражения и констатираната от ДРО необходимост за извършване на допълнителни действия, с предложение до Министъра на вътрешните работи per. № 11566/25.09.2014 г. по описа на РУП - Радомир се иска продължаване на срока за извършване на дисциплинарното производство. Със заповед № 8121К - 2093/3.10.2014 г. на МВР срокът на разследването е удължен до 27.10 2014 г., с която заповед А. Х. е запознат срещу подпис на 13.10.2014 г. (л. 10 от преписката). В срока на продължението на дисциплинарното производство са снети допълнителни обяснения от лица, посочени от наказаното лице и служители на полицията и са събрани допълнително писмени доказателства. ДРО изготвя покана за запознаване с обобщена справка peг. № 12662/17.10.2014 г. по описа на РУП - Радомир (л. 34 от преписката). Видно от докладни записки peг. № 7367/18.10.2014 г. и рег. № 7370/18.10.2014 г. и двете по описа на РУП - Т., А. Х. не е намерен на постоянния му адрес и на адреса на родителите му, като е търсен на 17.10.2014 г. и на 18.10.2014 г. На 22.10.2014 г. в 15:50 ч. в присъствието на комисията по дисциплинарното производство на А. Х. е връчена покана за запознаване с обобщена справка peг. № 12662/17.10.2014 г. по описа на РУП - Радомир, която получава срещу подпис (л. 34 от преписката). В законовоопределения срок А. Х. представя писмените си възражения вх. № 3332/23.10.2014 г. по описа на РУП - Радомир. Дисциплинарното производство завършва с постановяване на оспорената заповед № 8121К-2647/17.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на длъжността - началник на група "Криминална полиция" към Районно управление "Полиция" - Т. при ОДМВР - П.. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е приложил и материалния закон: Касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е индивидуален административен акт, издаден от материално компетентен орган - министъра на вътрешните работи, в рамките на предоставената му компетентност на основание чл. 204, т. 1 ЗМВР във вр. чл. 227 ЗМВР - да налага дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекратява служебното правоотношение на служителите. Правилни са и изводите на съда относно времевата компетентност на органа. В конкретния случай, възможността за налагане на дисциплинарното наказание би била преклудирана на 29.12.2014 г. С оглед на обстоятелството, че процесната заповед е издадена от министъра на вътрешните работи на 17.11.2014 г., правилно съдът е приел за спазен преклузивния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Правилни са изводите на тричленния състав на ВАС досежно реквизитите на акта. Касационната инстанция приема за неоснователни възраженията на касатора за необоснованост на съдебния акт поради необсъждане на направените от жалбоподателя възражения за немотивираност на акта. Противно на твърдяното, съдът обосновано е приел, че обжалваният акт съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Правилни са изводите на съда, че оспорваната заповед е мотивирана въз основа на обобщена справка рег. № 12661/17.10.2014 г. и становище рег. № 12859/23.10.2014 г., на които изрично се позовава издателят на акта. Неоснователни са доводите на оспорващия относно неправилното приложение на материалния закон, обусловено от позоваването на правилата на Етичния кодекс. Правилен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена на основание действащия към момента на извършване на нарушението - 6.08.2014 г. Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 1з-2013/8.11.2006 г. (отм. ДВ, бр. 67 от 12 август 2014 г.). Видно от приложения по делото протокол рег. № 1314/10.03.2011 г., А. Х. към тази дата е декларирал запознаване с разпоредбите на Етичен кодекс за поведението на държавните служители в МВР, утвърден с МЗ рег. № 1з-2013/08.11.2006 г. В тази насока възражението за недоказаност на факта на запознаване е неоснователно. Вмененото на Х. дисциплинарно нарушение е с правна квалификация чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В чл. 194, ал. 2 ЗМВР са регламентирани дисциплинарните нарушения, като т. 4 от същия текст визира неспазване правилата на Етичния кодекс (ЕК) за поведение на държавните служители в МВР. Правилен е изводът на съда в насока, че действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните служители в МВР са обстоятелствено описани в заповедта и инкорпорираната в нея обобщена справка. Същите не следва да се изписват подробно от съдебния състав, но обобщаването им въз основа на събраните по преписката доказателства, обосновава извода, че на 6.08.2014 г. между 21.00 и 22.30 ч. на пътя между селата В. и Г., община Т., област П., и малко по-късно в с. Г., на пътя за махала "Аризанова", А. Х. е отказал съдействие на граничен полицейски наряд на ГПУ - Т. при РДГП - Д. в състав Р. И. и В. Ч., да изпълнят задълженията си по служба - извършване на проверка на на МПС, марка "Пежо", модел "Боксер" с ДК № РК 5215 ВА, управляван от П. С. във връзка с превозването на 11 лица, отговарящи на профила "нелегален емигрант". Правилен е изводът на съда, че в конкретния случай, в условията на кумулативност са двете материалноправни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата. Наличието им сочи на съставомерност от обективна и субективна страна на деянието - неправомерно поведение, квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Касационната инстанция приема извода на съда, че действията на А. Х., насочени към осуетяване на проверка на МПС, марка "Пежо", модел "Боксер" с ДК № РК 5215 ВА, управляван от П. С. във връзка с превозването на 11 лица, отговарящи на профила "нелегален емигрант", са достатъчно основание да се приеме, че държавният служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. Правилно по отношение на понятието "деяние, уронващо престижа на службата", съдът се е позовал на Тълкувателно постановление № 3/7.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС. В тази насока, правилни са изводите на съда, че не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Правилен е и изводът на съда досежно съответствието между нарушението и вида на наложеното наказание, както и досежно постановяване на обжалвания акт в съотвествие с целта на закона. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, в размер на 400.00 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд