Решение № 12471 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2016 г.

Решение № 12471 от 16.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4234/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалните му представители - юрисконсулт В. К. и нач. отдел в дирекция "Акцизи" към Агенция "Митници" - Г. Д., с юридическо образование, против решение № 7482/1.12.2015 г. по адм. дело № 7695/2015 г. на Административен съд С.-град, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

От директора на Агенция "Митници", чрез същите процесуални представители, е постъпила и частна жалба, против определение № 865/12.02.2016 г. по адм. дело № 7695/2015 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлено искането му за изменение на описаното по-горе решение, в частта на разноските. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което молбата за изменение на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, бъде уважена.

Ответникът: "К. Е." ЕООД, чрез пълномощника му - адв. Денкова, оспорва касационната и частна жалби като неоснователни. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно списък на разноските.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната и частна жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

1. По касационната жалба на директора на Агенция "Митници":

С обжалваното решение, по жалба на "К. Е." ЕООД, гр. В., Административен съд С.-град е отменил Решение № Р-308/03.07.2015 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение № А-229/15.05.2015 г. на началника на М.-В., с което на оспорващото дружество е отказано заплащането на лихва върху възстановен акциз в размер на 189 000 лв., считано от 4.02.2013 г. до датата на окончателното му погасяване - 11.06.2015 г., както и е върнал преписката на началника на М.-В. за издаване на решение за възстановяване и на лихвата върху недължимо платения акциз. Със същото решение в полза на оспорващото дружество са присъдени разноски в размер на 3 710 лева.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон, поради което е незаконосъобразно.

От фактическа страна съдът е приел, че Решение № А-229/15.05.2015 г. на началника на М.-В. е издадено във връзка с Решение по адм. дело № 5823/2014 г. на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение № 1407/7.03.2014 г. по адм. дело № 7933/2013 г. на АССГ, с което е отменено Решение № 365/23.07.2013 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, а именно, че са налице основания за възстановяване на недължимо внесен от дружеството акциз. Отменените от съда решения на началника на М.-В. и на директора на Агенция "Митници", са по повод молба на "К. Е." ЕООД вх. № К-47-421/6.12.2012 г. до началника на М.-В. за възстановяване на акциз в размер на 189 000 лева заплатен за зареждане с гориво на плавателни съдове.

По повод на съдебното решение е издадено решение № А-229/15.05.2015 г. на началника на М.-В., с което е постановено възстановяване на акциз в размер на 189 000 лв., но е отказано заплащането на лихва върху главницата, считано от 4.02.2013 г. до датата на заверяване сметката на дружеството върху сумата от 189 000 лв., като неоснователно. Това решение е потвърдено с оспореното решение на директора на Агенция "Митници".

За да отмени акта като незаконосъобразен, съдът е приел, че преценката за дължимостта на лихвата и началния момент от който се дължи, следва да бъде извършена според правилото на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, доколкото в специалния закон - чл. 27, ал. 1 от ЗАДС липсва изрична уредба по този въпрос. С. съда при непълнота на специалния закон и на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, приложим е редът по чл. 128-130 ДОПК относно възстановяване и прихващане на недължимо платени или събрани суми за данъци, вкл. акциз - чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. Позовавайки се на чл. 129, ал. 6, изр. 1 ДОПК, съдът е обосновал извод, че за случая се дължи законна лихва върху главницата, представляваща недължимо внесен акциз, считано от 4.02.2013 г. до датата на окончателното плащане на главницата - 11.06.2015 г., като конкретния й размер е нормативно определен. Като не е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и е отказал да присъди законна лихва върху главницата, органът е нарушил материалния закон, което прави обжалваното решение незаконосъобразно.

Обжалваното решение е правилно, със следните допълващи мотиви:

Правилни са изводите на съда, че доколкото в специалния закон - ЗАДС липсва нормативна уредба за дължимостта на лихвите при възстановяване на недължимо платен акциз, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложим редът по чл. 128-130 от ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени /чл. 129, ал. 6 ДОПК/. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6.

Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че след като специалния закон -ЗАДС не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и акциз, препятства приложението на ДОПК. Такова препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон /ЗАДС/ изрично изключваше дължимост на лихви в производството по чл. 27 ЗАДС, каквото изключване цитирания закон не съдържа. При това положение правилни са изводите на съда, че оспореното решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на М.-В., са незаконосъобразни, поради нарушение на чл. 129, ал. 6 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 и 2 от ДОПК съдържа две хипотези на възстановяване /връщане/ на недължимо внесена сума, ведно със законната лихва, с оглед различния момент от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на недължимата сума е въз основа на акт на органа по приходите, или не.

В случая съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 ДОПК, тъй като внесената сума за акциз от страна на ответното дружество е на основание акт на митнически орган, който по силата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС има правомощията на орган по приходите, без да посочи този акт. Съдът е пропуснал да установи, че внесената от ответника акцизна сума, в размер на 189 000 лева /на 12.09.2012 г./ е въз основа на попълнена от него акцизна данъчна декларация, а не е на основание акт на митнически орган. В този случай е приложима хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК, а не изр. 1, при което дължимата законна лихва върху главницата се брои, считано от подаване на първоначалното искане по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, с вх. № К-47-421/06.12.2012 г. по което органа се е произнесъл с отказ - Решение № А-51/21.01.2013 г., което би следвало да бъде решение за възстановяване, след което тече 14-дневен срок по чл. 27, ал. 5 от ЗАДС за реалното възстановяване на акциза, ведно със законната лихва, считано от изтичане на този срок, който в случая е 4.02.2013 г.

Посочената неправилност не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като въпреки нея, съдът е посочил правилно дължимостта на законната лихва, считано от 4.02.2013 г. до окончателното възстановяване на главницата - 11.06.2015 г.

Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.

1. По частната жалба:

С обжалваното определение АССГ е отказал да уважи молбата на директора на Агенция "Митници" за изменение на обжалваното решение, в частта на присъдените в полза на ответното дружество разноски за адвокат в размер на 3 710 лв., като ги намали, поради прекомерност, на основание чл. 248, ал. 1, вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК.

Определението е правилно.

Възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокат е вид процесуално действие, което следва да бъде извършено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, но не и след приключването му, както е в случая. Видно от протокола на последното с. з. от 05.11.2015 г. пред първата инстанция, процесуалния представител на частния жалбоподател - юрисконсулт Костурски, не е направил възражение за прекомерност на поисканите от ответното дружество разноски за адвокат, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. При липса на възражение за прекомерност, съдът не дължи служебна проверка за прекомерност /каквото правомощие имаше по ГПК (отм.), а дължи произнасяне по този въпрос само при изрично сезиране от страна. В този смисъл е и т. 3 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Направеното след приключване на делото възражение за прекомерност от страна на частния жалбоподател не ангажира съда, поради което същия правилно е отказал да измени решението, в частта на присъдените разноски, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Като правилно обжалваното определение следва да се остави в сила.

При този изход по спора на ответното дружество следва да се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 600 лева, колкото е минималния размер на адвокатското възнаграждение по адм. дела, съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност на поисканите от дружеството разноски. При определяне размера на дължимите за защита разноски, касационният съд съобрази, че поисканите такива съгласно представения списък са прекомерни спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото, както и че е налице участието на защитник само в едно съдебно заседание.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение