Решение № 6270 от 24.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална лотария АД, [ЕИК], гр. София, срещу решение 7273/06.12.2021 година на Административен съд София-град по адм.д. 6853/2021 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 67/08.07.2020 година на Държавната комисия по хазарта. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно съобразил спора за конкуренцията между производството по доброволно предсрочно прекратяване на издаден лиценз по чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта (ЗХ) и производството по принудително окончателно отнемане на лиценз по чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ, но достигнал до неправилен извод от правна страна за законосъобразност на отказа за предсрочно прекратяване на лиценза на дружеството. С приоритет следвало да се разгледа искането за доброволно прекратяване на лиценза, дори и същото да е по-късно депозирано. След като Национална лотария АД е преустановила дейността си по лиценза и дружеството е върнало доброволно удостоверението за лиценз, бил напълно постигнат ефектът на приложената принудителна административна мярка (ПАМ) и целта й преустановяването организирането на хазартни игри по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗХ. Принципите на пропорционалност и съразмерност, нормативно установени в чл.6 на АПК, изисквали дейността на администрацията да не засяга правата и интересите на гражданите в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта. В конкретната хипотеза, доброволното връщане на удостоверението за лиценз засягало в по-ниска степен правата и законните интереси на дружеството. В жалбата си касаторът се позовава и на принципите за последователност и предвидимост, недопускане до дискриминация и равнопоставеност на правните субекти. Съдът не обсъдил възражението на дружеството за незаконосъобразно дадени указания съгласно чл. 24 от Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта, която в тази част противоречала на чл. 29, ал.1 от АПК. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени оспорения административен акт. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание, адв. Андонов, процесуален представител на касатора допълва, че в процедурата по чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта органът действа при условията на обвързана компетентност. В случая липсвали предпоставки за неуважаване на това искане. Отнемането на лиценза от друга страна, не настъпвало с постановяване на решението по чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ, а с влизането му в сила. Към датата на издаване на отказа от 08.07.2020 година, решението по чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ не било влязло в сила. Излага е съображение за некомпетентност на Държавната комисия по хазарта да установява наличието на просрочени публични задължения. Ответникът, изпълнителният директор на Националната агенция по приходите, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Национална лотария АД, [ЕИК], гр. София срещу решение 67/08.07.2020 година на Държавната комисия по хазарта (ДКХ). На основание пар.85, ал.2 от ПЗР на ЗИДЗХ правоприемник на ДКХ е Националната агенция за приходите. С обжалваното решение, на Национална лотария АД е отказано предсрочното прекратяване на лиценза за хазартни игри в игрално казино, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за лиценз 000030-15354/03.12.2019 година, поради липса на предмет на искането, предвид окончателното отнемане на същия лиценз с решение 62 от 22.06.2020 година. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите, като същите са установени от първоинстанционния съд след анализ на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства. Поставеният пред касационната инстанция спор се състои в това: Как се решава спора за конкуренция между производството по доброволно предсрочно прекратяване на издаден лиценз по чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта (ЗХ) и производството по принудително окончателно отнемане на лиценз по чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ, при фактическа обстановка като тази в настоящото производство, и с оглед правната регулация по ЗХ преди ДВ бр.69 от 2020 година? Страните не спорят, че искането за предсрочно прекратяване на лиценза от Национална лотария АД е подадено на 19.06.2020 г., т.е. след като е започнало производството по окончателно отнемане на лиценза. В рамките и на двете производства органът действа при условията на обвързана компетентност, поради което правото на дружеството да поиска предсрочно прекратяване на лиценза, след като вече е уведомено за започналото производство по прилагане на ПАМ (предвид нормативната уредба към този момент), не отменя задължението на административния орган при наличие на законоустановените предпоставки да издаде и приложи съответната ПАМ. Правомощията на органа в производството по чл.86, ал.1, т.7 от ЗХ и в производството по чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта при обвързана компетентност обезсмислят възражението на касатора за неспазване на принципите по чл.6 от АПК за пропорционалност и съразмерност. Органът не е поставен в хипотеза на чл.6, ал.3 или 4 от АПК да избира между две или повече законосъобразни възможности, за да избере по-благоприятната за гражданите/организациите, стига тя да постига целта. В случая конкуренцията между производствата е дотам, че се развиват близко във времето и засягат едни и същи страни по правоотношението, като се отнасят до действието на един лиценз. Но по отношение на всяко от тях органът дължи самостоятелно произнасяне при условията на обвързана компетентност. Тъй като с приложената ПАМ окончателно се отнема издадения лиценз за хазартни игри, организирани онлайн, за който е издадено Удостоверение за лиценз 000030-15354/03.12.2019 година, като решението има предварително изпълнение, искането с правно основание чл.35, ал.1, т.4 от Закона за хазарта като лишено от предмет, правилно е отказано. В конкретния случай не са налице и предпоставките на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране, поради връзка на преюдициалност между двете производства, и за спиране на по-рано образуваното по прилагане на мярката. Дори и обекта на мярката и на искането за прекратяване да е един и същ лиценз, както и дори и двете процедури да се осъществяват в един времеви отрязък, липсва предпоставка за упражняване на правомощия от органа, при които той да извърши преценка по кое от производствата да се произнесе, както и по какъв начин да постигне целта по преустановяване на действието на лиценза. Тъй като органът няма такова право на преценка, а действа при условията на обвързана компетентност, той се произнася по образуваното първо производство по определяне на ПАМ, при което второто по искането за прекратяване на лиценза в хипотеза на вече приложената ПАМ се явява неоснователно поради липса на предмет. Възражението за незаконосъобразно дадени указания на дружеството съгласно чл. 24 от Наредбата за документите, необходими за издаване на лицензи по Закона за хазарта, която в тази част противоречала на чл. 29, ал.1 от АПК, са неотносими към крайния изход на спора. Възражението за некомпетентност на Държавната комисия по хазарта да установява наличието на просрочени публични задължения е относим към спора за законосъобразността на решението за прилагане на ПАМ, а не към спора за законосъобразността на решение 67/08.07.2020 година на Държавната комисия по хазарта. Като е достигнал до изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касационната жалба не прави искане за присъждане на разноски. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на Върховния административен съд