Решение № 1325 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2018 г.

Решение № 1325 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8175/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 21, ал. 2 от Закон за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/. Образувано е по касационна жалба на Д. Диков от [населено място] против Решение № 871/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 2889/2017 г. по описа на Административен съд – В.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт и постанови възстановяване на регистрацията на Диков като безработно лице. Претендират се направените по делото разноски и за двете инстанции. Ответникът – Директор на дирекция "Бюро по труда" – гр. В., в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила, като излага аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. Диков против решение от 01.03.2016 г. на директора на Дирекция "Бюро по труда"- гр. В., потвърдено с Решение № 10-03-147#1/04.04.2016 г. на директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта"- гр. В., за прекратяване на Регистрация № 10077992/11.12.2015 год., считано от 15.01.2016 г., като неоснователна. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от орган с материална и териториална компетентност, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, във вр. чл. 18, ал. 1 и т. 12 от Приложение № 3 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта. Актът е в изискуемата по закон форма, съдържа правни и фактически основания. Обоснован е извод за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване регистрацията на оспорващия като безработно лице поради неуведомяване на органите на Агенция по заетостта за промяна в декларирани обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването им. Прието е, че горното представлява нормативно задължение по силата на чл. 18, ал. 5, изр. 2 от ЗНЗ и по делото е безспорно, че Диков не е уведомил териториалните органи на Агенцията по заетостта- Дирекция "Бюро по труда"- В., за настъпилите промени в обстоятелствата. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният установява, че на 15.01.2016 г., Диков се регистрирал като земеделски производител, във връзка със сключен Договор за контрол и сертификация № 016/14.12.2015 г. между него, като оператор и "Агенция за биологична сертификация" ЕООД, като изпълнител. Във връзка с това, директорът на Областна служба "Земеделие"-В. уведомил директора на Дирекция "Бюро по труда"-В. за физическите лица, регистрирани и отписани като земеделски стопани за стопанската 2015/2016 г. в ОД"Земеделие"-В., съгласно Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Жалбоподателят фигурирал сред регистрираните на 15.01.2016 г. и същевременно бил с активна регистрация като безработен в ДБТ-В.. Съотнасяйки релевантната нормативна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд не е кредитирал твърдението на оспорващия, че не е налице нововъзникнало обстоятелство по отношение на статуса на лицето като безработно, тъй като то не е започнало на практика полагане на труд като земеделски стопанин. Видно от цитирания по-горе договор, приет като доказателство по делото, същият има за предмет извършване на дейности по сертификация на биологична земеделска продукция, включващи обработка на документи, анализи и други, за срок от три години. Първоинстанционният съд е приел, че са налице доказани елементите от фактическия състав по чл. 20, ал. 4, т. 7 от ЗНЗ, във връзка с неизпълнение на задължението, визирано в чл. 18, ал. 5, изр. 2 от с. з., което води до извода за съответствие на оспореното решение с материалния закон. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Основният спор в настоящото производство се формира по отношение наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване регистрацията на касатора като безработно лице поради неуведомяване на органите на Агенция по заетостта за промяна в декларираните обстоятелства в 7-дневен срок от настъпването й. От събраните по делото доказателства се установява, че с надлежната декларация касаторът декларира, че е безработен, не работи, търси работа и има готовност да започне работа в двуседмичен срок от уведомяването му от дирекция "Бюро по труда". Безработен по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за насърчаване на заетостта е лице, регистрирано в дирекция "Бюро по труда", което не работи, търси работа и има готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията "Бюро по труда". В тази връзка следва да се отчете обстоятелството, че лицето не е декларирало, че не е заето лице, за да има задължението при промяна именно на това обстоятелство да уведомява писмено в 7-дневен срок от настъпването му дирекция "Бюро по труда". С оглед на това следва да се направи уточнението, че Законът за насърчаване на заетостта прави разграничение между безработни лица и заети лица. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, съгласно която търсещите работа лица се регистрират в една от следните групи - безработни, заети, учащи се, които желаят да работят през свободното си от учене време, лица, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, лица, придобили право на професионална пенсия за ранно пенсиониране, които не работят. При наличието на сключен граждански договор лицето би могло да бъде определено като "заето" лице. Същото се определя като заето лице и по смисъла на чл. 1, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския съвет и на Парламента от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Съгласно посочения текст, "дейност като заето лице" означава всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на социално осигурителното законодателство на държавата-членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение. В процесния случай, при наличието на сключен граждански договор, лицето би следвало да се определи като заето лице. Обстоятелството, че лицето е регистрирано като земеделски производител предполага, че то вече е започнало дейност, тъй като нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане регистър на земеделските стопани изисква регистрираните земеделски производители да са започнали вече дейност: това са ЮЛ, ЕТ и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Прочитът на тази разпоредба следва да се обвърже и с разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (Доп. - ДВ, бр. 41 от 2001 г., изм., бр. 96 от 2002 г., бр. 12 от 2015 г.), според дефиницията на която "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция. Поради задължението, визирано в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., въз основа на вписването на земеделския производител да се издава регистрационна карта по образец и справка, генерирана от регистъра, за декларираната от производителя дейност като неразделна част от регистрационната карта, съдът правилно е отбелязал, че при прекратяване на дейността си, земеделският стопанин е длъжен в едномесечен срок да подаде заявление до директора на областната дирекция "Земеделие" за отписване от регистъра и да върне регистрационната си карта и анкетните карти с анкетните формуляри или официалната разпечатка, данни за което по делото няма. Не се и твърди от Диков, че регистрацията му е прекратена и той отписан от регистъра на земеделските производители. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени лица за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, т. е. са от кръга на т. нар. самоосигуряващи се лица, видно и от представените доказателства от ТД на НАП-В.. Касационната инстанция се солидаризира с извода на административния съдия, че възникването на осигуряването по смисъла на чл. 10 от КСО, и то в контекста на чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, следва да се разглежда с оглед спецификата на изискванията на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. При регистрацията на Диков като земеделски производител и при отчитане разпоредбите на Наредба № 3 от 29.01.1999 г., във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, е налице промяна в декларирания пред Бюрото по труда - В. статус на лицето, при което е следвало той да се яви и подаде уведомление в съответния срок, като неизпълнението на това задължение има за последица прекратяване на регистрацията в ДБТ. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материалноправните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, обективирани в нормата на чл. 20, ал. 4, т. 7 ЗНЗ, на касатора законосъобразно е прекратена регистрацията на безработно лице, се подкрепят от данните по делото. Предвид горното, като е отхвърлил оспорването, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,