Решение № 297 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 224/2010 г.

Решение № 297 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 224/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството по чл. 346 и следващите НПК, е образувано по жалби на подс. К. В. М., лично и чрез неговият защитник - адвокат П, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 399/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и при непълнота на доказателствата и че наложеното наказание е явно несправедливо. Направени са алтернативни искания: за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С решение № 494/26.02.2010 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 3-ти състав, е изменил присъда № 67/23.03.2009 г., постановена по нохд № 512/2008 г., на Благоевградския окръжен съд, като я е отменил в частта с която е постановено веществените доказателства - електронна везна "Лайка" и моб. тлф. Апарат "Самсунг", да останат към делото до приключването му, след което Благоевградския окръжен съд да се поизнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. К. В. М. е бил признат за виновен в извършено престъпление: по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. последно, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" НК и осъден на 6 години лишаване от свобода при "строг" първоначален режим и глоба от 22 000 лв., приспаднато предварителното задържане, решен въпроса с веществените доказателства и присъдени направените разноски. По довода в жалбата на защитника, за непълнота на доказателствата: Направените възражения в тази жалба, по този довод, изобщо не следва да бъдат обсъждани от настоящата инстанция, тъй като същият не е включен в касационните основания, установени в чл. 348 НПК. По довода в жалбата, за допуснато нарушение на закона: Посоченото касационно основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Поддържа се в жалбите по същество, че в нарушение на НПК, второинстанционният съд е потвърдил осъдителната присъда, при отсъствие на доказателства, за съставомерност на деянието и вина на подсъдимия М. При приетата за установена от предходните съдилища фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, поради ограничителните основания на чл. 348, ал. 1 НПК изводите, че подс. К. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, по посоченият текст от НК, са напълно законосъобразни. Същите не са изградени на основа, на предположения, респ. в нарушение на разпоредбите, на чл. 303 НПК. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на разпитаните свидетели Н., Р., У., Р., К., С., Н., В., О., К., приложените писмени доказателства и данни от СРС, експертните заключения, правилно оценени и от Софийския апелативен съд, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Тези показания, както и на свидетелите С и обясненията на подс. М., са били преценени в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, видно от изложените мотиви и точно е посочено, на кои от тях се изграждат направените изводи за виновността му и кои не се кредитират. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред, на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото. В случая то е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства, като противоречивите данни в част от тях са били подложени на задълбочен и внимателен анализ. Следователно, вътрешното убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. При това положение същото, не може да бъде предмет на самостоятелна касационна проверка, защото е формирано в съответствие с основните изисквания на процесуалния закон. Въззивният съд в мотивите си, пълно и подробно се е занимал с обективната и субективна страна на престъплението и е направил законосъобразния извод, че съставът му е осъществен от подсъдимия. Правилно е било прието, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин, с оглед събраните и преценени доказателства. Тези изводи се споделят и от настоящата инстанция, поради което не се нуждаят от преповтаряне. Посочените във въззивната жалба възражения във връзка със този довод, са били предмет на внимание, на второинстанционният съд. Същият, подробно и задълбочено ги е обсъдил в мотивите си и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства по делото, защо не ги възприема. Правилно е било прието, че с оглед на всички установени факти по делото: данните от СРС - подслушвани мобилни телефони на М., пътуването му до гр. Р. където закупил от неизвестно лице "стока" /хероин/, спирането му в гр. Б., извършеното претърсване на автомобила, намирането в жабката му на наркотичното вещество и електронна везна "Лайка", експертното заключение за вида му, показанията на посочените по - горе свидетели, включително и на поемните лица и заключението за годността им да дават достоверни показания, е безсъмнен извода, че е осъществил състава на това престъпление, поради което законосъобразно е бил осъден. Не могат да бъдат направени други изводи освен тези, че е извършил инкриминираното деяние. Касационната инстанция, споделя изводите на въззивния съд, относно постановяване на осъдителната присъда. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. М. е извършил престъплението по посочения текст от НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационните жалби, за отмяна на решението и оправдаването му. По довода в жалбите, за допуснати съществени процесуални нарушения: Настоящата инстанция счита, че и тези възражения по направения довод, са неоснователни. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, само при наличието на които възниква задължение, за отмяна на съдебния акт. Посочените според защитата, конкретни нарушения на процесуалните правила във въззивната жалба, са били обект на внимание и подробно обсъждане от тази инстанция. Правилно е било прието, че няма допуснати такива, досежно събирането на доказателствата и правата на подсъдимия. Видно от изложените мотиви, второинстанционният съд, е възприел фактическата обстановка на решаващия съд и е направил свой собствен подробен анализ, на съвкупността от всички доказателствените материали, в подкрепа и допълнение на направените изводи от окръжния съд. Изложил е съображения, защо едни възприема за достоверни, а други отхвърля. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подс. М., като страна в съдебното производство. Въззивната инстанция е приела за установена изцяло фактическа обстановка, каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение в тази част, не е длъжен да обсъжда в подробности това, което е задължително за мотивите на присъдата. В чл. 339 НПК, е посочено какво следва да съдържа решението на въззивната инстанция. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази изцяло с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, стъпва в правомощията на първата инстанция. В случая, съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпно деяние от подсъдимия, съдът е анализирал много подробно цялата доказателствена съвкупност, чрез която е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в посочената им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Митев. Не са били допуснати нарушения на специалните правила, за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, като изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. По повод на подадени жалба и протест пред въззивният съд, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. Понеже този съд е изпълнил и задълженията си по чл. 339, ал. 2 НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, поради което жалбата и в тази си част следва да бъде отхвърлена. Направените и пред настоящата инстанция конкретни възражения, за съществени процесуални нарушения, свързани с протокола за претърсване и изземване и не разпитването на св. Б, са изцяло неоснователни. Видно от мотивите към решението - л. 6 и 7, второинстанционният съд подробно ги е обсъдил и с основание отхвърлил. Правилно е било прието, че подс. М. е бил придобил фактическата власт върху лекия автомобил "Ауди - А-4" - разписка на л. 109, т. 1, за сключен предварителен договор за покупко - продажба на автомобила и показанията на св. И. Точни са и изводите, че твърденията, че поемните лица не са присъствали при намиране на инкриминирания наркотик в лекия автомобил са необосновани и голословни. И двете поемни лица са били разпитани, като установяват, че са видели намереното вещество и са подписали протокола без възражения. В подкрепа на тези съображения следва да се добави, че от тези лица не може да се изисква и очаква като свидетели да възпроизведат в подробности точното място на откриването, точния вид и описание на иззетите като веществени доказателства предмети. Основното предназначение на техните показания е да се изясни дали държавните органи извършили процесуално-следственото действие са били добросъвестни. Поради това и правилно в съдебните актове протоколът за претърсване и изземване е третиран като напълно годно доказателствено средство. По довода за явна несправедливост на наказанието: Лишени от основание са и възраженията по този направен довод. При определяне размера на наказанието, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи отговорността на дееца. Правилно от съдилищата е бил приет превес на смекчаващите и наказанието е определено при условията на чл. 54 НК, при строго спазване принципите на индивидуализацията. Поради това й размерът му е към долната граница предвидена в закона. Въззивният съд в мотивите си подробно е обсъдил същото направено възражение и е направил законосъобразния извод, че е неоснователно. Изложените съображения на л. 12, са подкрепени от данните по делото и се възприемат и от настоящата инстанция. Наложеното наказание е напълно справедливо, съобразено с принципите по чл. 54 НК и съответстващо на тежестта на конкретното посегателство, на начина на осъществяването му и на данните за личността на дееца. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Ето защо, настоящата инстанция счита жалбите за изцяло неоснователни, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд