Решение № 4815 от 18.5.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО) район Банкя против решение 3984 от 17.06.2021 г., постановено по адм. д. 1772/2021 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на кмета на СО район Банкя срещу заповед 18 10464 от 09.10.2019 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Иваняне в частта, с която се коригират границите на поземлен имот с идентификатор 32216.2293.309. В касационната жалба се поддържа, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отменително основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно АССГ не е приел наличието на спор за собственост, доколкото с направеното изменение част от имота на заинтересованите страни в първата инстанция попада частично в имот публична общинска собственост за второстепенна улица. Иска се оспореното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената пред АССГ заповед. Претендират се разноски. Ответникът - началник на СГКК - гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Ответниците Й. Алексова, Б. Ангелова, Е. Тодоров и М. Тодоров, чрез процесуалния си представител адв. Гергьовски, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на кмета на СО район Банкя срещу заповед 18 10464 от 09.10.2019 г. на началника на СГКК - гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено изменение на КККР на с. Иваняне в частта, с която се коригират границите на поземлен имот с идентификатор 32216.2293.309. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обосновал е извод, че не е налице спор за материално право. Приел е, че съществува разминаване между нанесените в КККР имоти на заинтересованите страни пред първата инстанция Й. Алексова, Б. Ангелова, Е. Тодоров и М. Тодоров - имот с пл. 232, засягащи имоти с идентификатори 32216.2293.351, записан като собственост на С. Величков и негови наследници и 32216.2293.309, записан като собственост на Столична община за второстепенна улица и действителното му положение. Според АССГ от доказателствата е установено, че от кадастралната основа на регулационния план одобрен със заповед РД 50 42 от 13.03.2008 г. нанесеният в тази кадастрална основа ПИ 352, представлява част от имота на заинтересованите страни пл. 232, която попада върху улица с о. т. 74 до о. т. 79 и върху улица тупик от о. т. 76 до о. т. 76 б. Приел е също така, че е установено и че бивш имот 004007, възстановен на заинтересованите страни с решение на поземлената комисия от 1999 г. по регулационния план, одобрен със заповед 2705 от 29.12.1967 г. на зам. министъра на Министерство на архитектурата и благоустройството за с. Иваняне, м. "Бели брег" попада частично в одобрената с този план улица от о. т. 74 до о. т. 79, която улица е нанесена в действащата кадастрална карта като имот идентификатор 32216.2293.309 за второстепенна улица. Посочил е, че за тази част не са проведени отчуждителни процедури, т. е. нито ПУП от 1967 г., нито последващ от 2001 г. са приложени, т.е. не са отчуждени от собствениците на имот 232 и съответно не им е заплатено обезщетение и регулацията не е приложена. Според първоинстанционния съд факта, че част от имота на заинтересованите страни попада в улица по действащата регулация, не обосновава извод за общинска собственост на същата, тъй като не са проведени съответните производства за това, от което пък следва, че не е налице спор за материално право. Приел е в тази връзка и наличие на несъответствие на имота на заинтересованите страни пред първата инстанция с действителното положение, поради и което е посочил, че е налице правното основание непълнота и грешка в кадастралната карта за издаване на оспорената заповед. По тези съображения е приел, че оспорената заповед в посочената част е законосъобразна и е отхвърлил оспорването на кмета на СО район Банкя . Решението е неправилно. Поправянето или допълването на кадастралната карта и регистър поради непълнота или грешка се извършва въз основа на писмени доказателства и представена скица-проект за изменението (чл. 54, ал. 1 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд неправилно приема, че не е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на наредбата. Спор за материално право е налице не само при висящ съдебен процес по вещно право, но и тогава, когато твърденията относно определено субективно материално право на страните са разнопосочни. В случая процесната улица е нанесена за първи път в регулационния план, одобрен със заповед 2705/29.12.1967 г. на зам. министъра на Министерство на архитектурата и благоустройството, с която е одобрен РП на в.з. спирка Иваняне, м. Бели Брег и касационният жалбоподател поддържа наличието на отчуждаване на имота с влизане в сила на регулационния план. Установяването на самостоятелни права върху целия или част от ПИ с идентификатор 32216.2293.309, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на непълноти или грешки в КККР. По изложените съображения, решението на АССГ следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което да се отмени заповед 18 10464 от 09.10.2019 г. на началника на СГКК - гр. София, в оспорената част. С оглед изхода на спора следва да се отмени и Определение 6365 от 30.08.2021 г. по адм. д. 1772/2021 г. по описа на АССГ, с което е допълнено Решение 3984 от 17.06.2021 г. по адм. д. 1772/2021 г. по описа на АССГ в частта за разноските. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат направените разноски в размер на 670 лв., от които 70 лв. - внесена държавна такса и 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение