Решение № 8140 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2015 г.

Решение № 8140 от 4.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10833/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Ф., гражданин на Ирак, против решение № 4871 от 9.07.2015 г., постановено по адм. дело № 4116/2015 г. по описа на Административен съд - С. град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Р. А. Ф. не се явява и не се представлява. Ответникът, заместник-председателят на ДАБ, редовно призован, се представлява от юрк. Петровска и изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Р. А. Ф., гражданин на Ирак, срещу решение № 1409 от 4.03.2015 г. на Зам. председателя на Държавна агенция за бежанците, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен по силата на делегация орган, съдържа всички задължителни реквизити и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база дадените от него интервюта в хода на производство пред административния орган и другите, събрани от органа доказателства, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че по отношение на Р. А. Ф. не съществуват никакви заплахи от каквото и да било естество - нито той, нито неговите близки са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Същият не е бил лично преследван в Ирак, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Фархан и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ и от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата по последното му пребиваване - Ирак, включително и в хипотезата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ. За да стигне до този извод, съдът е приел, че посочените от чужденеца в интервютата му причини за напускане на Ирак не са свързани с наличие на реална опасност от тежки посегателства, а са изцяло икономически, поради което е отхвърлил изцяло предявената жалба срещу административния акт. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно. Правилно АССГ, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Р. Ф. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Основателно, с оглед проведените интервюта с бежанеца, съдът е приел, че наведените от молителя причини да не се завърне в Ирак са по - скоро от икономически характер, отколкото от характера, посочен в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Дори чужденецът да е бил принуден да напусне гр. М. с оглед напрегнатата обстановка в него през м. юни 2014 г., същият е имал възможност да се засели в други, спокойни части на Ирак - гр. Д., което същият не е сторил, тъй като там за него нямало работа. Подобни са и твърденията му в интервютата относно причините да напусне Ирак - целта му е Австрия, а не България, тъй като в Австрия има работа, а в България - не. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че към датата на постановяване на административния акт не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Фархан за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Настоящият състав на ВАС, трето отделение намира обаче, че предвид специфичните обществени отношения, регулирани от Закона за убежището и бежанците и предвид това, че предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл. 9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често е динамична и бързо променяща се, при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и тези, настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на акта. С оглед специалната разпоредба на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ наличието или липсата на реална опасност от тежки посегателства за чужденеца следва да бъде преценявана и на база събития, настъпили след като същият е напуснал държавата си по произход -т. е. и към момента на евентуалното му бъдещо връщане в Ирак. Именно с оглед забраната по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и базирайки се на ноторните факти за прогресивно влошаващата се обстановка в гр. М., откъдето е чужденецът, настоящият съдебен състав намира, че съдебното решение на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата на Р. А. Ф. срещу Решение № 1409/4.03.2015 г. на зам. председателя на ЗУБ по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут на бежанеца, следва да бъде отменено, да бъде отменен административният акт в частта му за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, а делото - върнато във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване обществено-политическата обстановка в Ирак, в частност - в гр. М. с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ и принципа none refoulement. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение