Решение № 462 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2015 г.

Решение № 462 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8252/2015 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение № 161 от 28.05.2015 г. постановено по адм. дело № 788/2014 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е 1) отменено Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на Николай Ташев Добрев се отказва изплащане на субсидия за мярка НР2 за кампания 2013 г. и се налага санкция за бъдещ период в размер на 1223,94 лв., като връща делото като преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за издаване на ново уведомително писмо в отменената част, при съобразяване на мотивите в решението и 2) отхвърлена жалбата на Николай Ташев Добрев срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която му се отказва изплащане на субсидия по мярка СЕПП за кампания 2013 г. Първата касационна жалба е подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу решението, в частта, с която е отменено отменено Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на Николай Ташев Добрев се отказва изплащане на субсидия за мярка НР2 за кампания 2013 г. и се налага санкция за бъдещ период в размер на 1223,94 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Втората касационна жалба е подадена от Николай Ташев Добрев, срещу процесното решение на Административен съд Хасково в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. на Изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която му се отказва изплащане на субсидия по мярка СЕПП за кампания 2013 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради несъобразяване със събрания доказателствен материал. Релевирани са доводи, че в процесното УП не са изложени конкретни фактически и правни основания за постановяване на отказа, като бланкетно са изброени такива без конкретна привръзка с фактите по преписката. На следващо място се посочва, че административния орган не е извършил проверка на място като по този начин е нарушил съществено административнопроизводствените правила. Николай Ташев Добрев в качеството си на ответник по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал отговор, с който оспорва касационната жалба. Релевира доводи, че ДФЗ РА не действа в условията на обвързана компетентност относно състоянието на площите във връзка с приетия от Министъра на земеделието и храните слой "Площи в добро земеделско състояние", като е цитирал съдебна практика, съгласно която Заповедта на министъра не подлежи на самостоятелно обжалване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, решението на съда за правилно, в съответствие с материалноправните разпоредби. Предвид изложеното и в съответствие със събраните по делото доказателства предлага решението на Административен съд Хасково да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира касационните жалби за допустими, като подадена от легитимирани лица в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Производството пред Административния съд е образувано по жалба на Николай Ташев Добрев срещу Уведомително писмо /УП/ № 02-260-6500/10529 от 12.08.2014 г. на Изп. директор на ДФ "Земеделие" РА за извършени оторизации и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013, с което е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП и НР2 и е наложена санкция за бъдещ период по НР 2 в размер на 1223.94 лв. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. На следващо място съдът е приел, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е назначил съдебно две съдебно-технически експертиза, като въз основа на изготвените заключения е приел, че по СЕПП поради наддеклариране и неразрешаване на двойно застъпени площи недопустими за подпомагане са 7,25 ха, което съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. съставлява 27,66% на наддекларираната към установената площ, а не 34,94%, съгласно посоченото в кол. 6 на табл. на стр. 6 от УП. Независимо от установения различен процент на наддеклариране, не се следва отмяна на процесното УП в частта му на мярка СЕПП, тъй като ново установения процент на наддеклариране също попада в рамките над 20% до 50%, в който случай на санкциониране подлежи цялата установена площ, съотв. не се следва изплащане на субсидията /арг. на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г./. По отношение на НР2 съдът е приел, че изнесените фактически данни за наличие на недопустими за подпомагане площи по мярка НР2, нямат правилната правна обосновка, доколкото на първо място липсва посочване на какъвто и да е текст от ЗПЗП, а визираната норма на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/2008 г. /кандидатът е заявил по-големи площи от реално ползваните от него/, не кореспондира на установеното по делото. Освен това съдът е приел, че е допустимо в хода на съдебното производство да се оборват фактическите констатации на ДФЗ РА, вкл. и досежно размера на площите извън специализирания слой, така както се обективират в таблиците на стр. 2-3 от процесното УП досежно заявените мерки-СЕПП и НР, като не е споделил становището на ответника, че в това съдебно производство е недопустимо да се оспорва размера на недопустимата площ, изключена от слоя "ПДЗС", обоснован с довода, че е налице подлежащ на изпълнение общ административен акт, действащ по отношение на жалбоподателя. Така постановеното решение е валидно допустими и правилно като краен резултат, макар в мотивната част на акта да се налагат някои корекции и уточнения за административния орган, които да бъдат съобразени от него при последващото произнасяне по административната преписка. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т.н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Първоинстанционният съд правилно е съобразил и приложимостта на разпоредбите на Регламент 1122/2009 г. и в частност чл. 28 от Регламент 1122/2009 г. В случая бенефициентът е подал Заявление за подпомагане за кампания 2013 с УИН 26/290513/15601. Видно от заявлението за подпомагане, същият е декларирал парцели по СЕПП и НР2. Неразделна част от подаденото заявление е таблицата на използваните парцели с посочване името на всеки блок на земеделското стопанство и землището, в което се намира като земеделският стопанин сам посочва начина на ползване на парцела и обработваната от него култура. Картите на блокове на земеделските стопанства се очертават от всеки заявител, който посочва тяхното местонахождение и сам декларира начина на ползване на земята. Според регламентите и техническите документи на Европейската комисия използваните ортофотоизображения трябва да бъдат като цяло не по-стари от 5 години от момента на първото им използване. Същото условие е залегнало и в разпоредбата на чл. 11, ал.