Решение № 7782 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2014 г.

Решение № 7782 от 26.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", подадена чрез юрк. Кирилова, срещу решение № 1193 от 23.05.2014 г. по адм. д. № 3703/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, първо отделение, 24 състав в частта, в която е отменено Решение № 4444-1573-1 от 26.09.2013 г. на началника на МП "Пристанище Варна" към ЕАД № 11BG002005H0027058 от 18.07.2011 г., с което е извършена корекция на данните в кл. 22, кл. 36 и кл. 42 досежно валута и обща фактурна стойност, преференции и цена на стоката и по отношение на "Гарван" ЕООД са установени като дължими взети под отчет разлики за довнасяне на антидъмпингово мито /А30/ в размер на 24 911,90 лева, мито в размер над 1379,88 лева и за ДДС /В00/ в размер над 4218,48 лева.

В останалата част, в която жалбата на "Гарван" ЕООД е отхвърлена, решението не се обжалва.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при неправилна преценка на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Изразява становище, че в случая произходът на процесните стоки е установен и същият е от Китай, както и че е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 г. на Съвета, поради което за процесния внос е приложимо антидъмпингово мито в размер на 62,9 %. Твърди, че изводът на съда за незаконосъобразност на решението на митническия орган досежно определената по-висока митническа стойност е формиран при липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Касаторът оспорва решението в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение и счита, че те е присъдено в по-нисък размер. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Гарван" ЕООД срещу процесното Решение на началника на МП Пристанище Варна в посочената му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - "Гарван" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях.

1. От правилно установените факти АС Варна е направил обоснован и съобразен с приложимите регламенти извод за недължимост на антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 на Съвета от 3 август 2011 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република.

В решението в оспорената му част първоинстанционният съд е описал механизма на налагане на антидъмпингови мита по Регламент № 1225/2009 от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, който включва искане от производители, издаване на регламент за започване на разследване, с който се налага временно антидъмпингово мито върху мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР /Регламент (ЕС) № 138/2011 на Комисията от 16.02.2011 г./, издаване на регламент за налагане на окончателно антидъмпингово мито след проведеното разследване / Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011/ за окончателно събиране на временното мито. В случая по ЕАД № 11BG002005H0027058/20110718 е декларирано допускане за свободно обращение и крайно потребление на 1820 ролки стъклофибърна мрежа с нето тегло 13 100 кг, вложена в контейнер № MSСU8324609, с получател "Гарван" ЕООД и изпращач "Ясим Сендириан Берхат" - Малайзия. Представен е сертификат за произход от Министерство на международната търговия и промишлеността на Малайзия, че стоките в посочения контейнер са произведени в Малайзия. В ЕАД като валута и обща фактурна стойност е посочена сумата от 11866.00 щ. д. и цена на стоката 11866 щ. долара; в кл. 46 е отразена статистическа стойност на стоката 19 712.52 лева.

След влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за определяне на окончателно антидъмпингово мито е констатирано увеличение на вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм от Малайзия /от 20 000 кв. м. през 2010 г. на 76 000 000 кв. м. за периода м. 4 - 9.2011 г. според т. 39 от мотивите на Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета/ и намаление на вноса на същата стока от КНР, поради което е издаден Регламент № 1135/2011 г. на Комисията от 9 ноември 2011 г. за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕС) № 791/2011 на Съвета върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, чрез вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за този внос. Регламентът влиза в сила на 11.11.2011 г. С него е въведен регистрационен режим за 9 месеца за внос на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 мм с тегло над 35 гр./кв. м. изпращан от Малайзия.

След проведеното разследване е приет Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета от 16 юли 2012 г. за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Регламентът влиза в сила на 25.07.2012 г., като в чл. 1 от него е разширен обхвата на окончателното антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8мм с тегло над 35 гр./кв. м. с произход от КНР върху вноса на такива стоки, класирани в кодове по КН ех70195100 и ех70195900 /кодове по ТАРИК 7019510011 и 7019590011/, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. По чл. 2 от Регламента митото се събира върху регистрирания внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия.

Установява се, че е извършена последваща проверка по чл. 78 МК въз основа на финален доклад на ОЛАФ, като е констатирано, че сертификатът за произход е получен незаконно, тъй като стоките не са произведени в Малайзия, доставени са от КНР в Свободна търговска зона /СТЗ/ в Малайзия, където не са преработвани, а само са претоварени и са внесени в ЕС със невярно посочен произход.

Съдът е обсъдил доводите на страните и правилно е приел, че дружеството не дължи антидъмпингово мито за внесените мрежести тъкани по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011, който е приложим за мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че установеният произход на стоката от КНР, претоварена в Малайзия, е основание за приложение на този Регламент. За вноса на стоките от същия вид, претоварени в Малайзия и внесени от Малайзия са приети цитираните по-горе Регламент № 1135/2011 за разследване и въвеждане на регистрационен режим и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, с който е разширен обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 за налагане на антидъмпингово окончателно мито и върху стоките от същия вид, изпращани от Малайзия. Наличието на специална уредба за претоварените стоки в Малайзия изключва приложението на първия антидъмпингов Регламент.

Правилен е изводът на съда, че вносът е извършен преди въвеждане на регистрационния режим на 11.11.2011 г. с Регламент № 1135/2011 за вноса на стоките от Малайзия и за него не намират приложение Регламент № 1135/2011 и Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012, поради което дружеството не дължи антидъмпингово мито по процесния ЕАД /вносът е от дата 18.07.2011 г., т. е. преди въвеждането на преходния режим 11.11.2011 г. - 25.07.2012 г./.

1. Другият спорен момент е досежно начина на определяне на митническата стойност на процесната стока от митническите органи. Позовавайки се на износната митническа декларация ZB2, посочена в доклада на ОЛАФ, анекс 2, митническият орган е приел, че стойността на вноса не е 11866 щ. д., както е декларирана от вносителя, а стойността на стоката е 20 250 евро според отразеното в износната декларация.

Правилно съдът е приел, че митническата стойност незаконосъобразно е била завишена само на базата на отразената от износителя стойност на стоката. Както се установява от доказателствата по делото, митническите органи не са извършили проверка относно размер на декларираната от дружеството митническа стойност - няма изискван договор за покупко-продажба на стоката, за плащане, осчетоводена стойност на стоките. Приложимите разпоредби към определяне на митническата стойност на стоката са чл. 29 и чл. 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на МК на Общността. Съгласно така цитираните разпоредби митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 при условията, визирани в б. "а - г". Когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29 се прилагат последователно буквите от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да бъде определена и само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следваща буква от реда, установен с цитирания параграф.

Необосновано митническият орган е приел, че цената по износната декларация е договорната, реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Износната декларация е частен писмен документ, какъвто е и декларацията за внос на стоката, поради което едната декларация не може да има приоритет пред другата. Към ЕАД има приложена фактура, в която е отразена декларираната от дружеството митническа стойност - 11 866 щ. д. Позоваването от страна на митническия органа на доклада на ОЛАФ също не означава, че докладът служи като достатъчно писмено доказателство за установяване на действителната стойност на процесните стоки. Според съображение 16 от Регламент № 1073/1999 г. докладите на ОЛАФ трябва да имат статут на допустими доказателства в административното и наказателното производство. Допустимостта на доклада в административното производство е изрично призната с чл. 9, § 2 от Регламент № 1073/1999 г., като разпоредбата въвежда изискването при изготвянето на тези доклади да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави - членки, както и да са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност с тях. Следователно, окончателният доклад на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на разследване, възложено в правомощията на Комисията и същият има сила на официален документ, който се ползва с удостоверителна сила оп отношение на установените с него факти, като доказателствената му сила следва да се преценява съобразно останалите доказателства.

Както се установява по делото, представена е само фактурата към вносната ЕАД, но липсва износната фактура. Налице е противоречие в данните за цена на стоката по фактурата, представена при вноса в Общността и тези данни за цена на стоката по износната фактура. Фактурите са частни писмени документи и не обвързват съда с материална доказателствена сила относно цената на стоките. В този смисъл митническият орган е бил длъжен да изрази основателни съмнения относно занижената според него митническа стойност на процесната стока и да предприеме действия по последователно прилагане на методите чл. 29 и сл. от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, което в случая не е сторено. Доказателствената тежест за установяване на този факт е за митническия орган. Необосновано касаторът се позовава на чл. 181а, § 1 от Регламент № 2454/93, според който митническите органи не следва да определят митническата стойност на внасяните стоки въз основа на метода на договорната стойност, когато не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираната стойност представлява общата платена или подлежащата на изплащане сума, дефинирана в чл. 29 от МК. Цитираната разпоредба се прилага съобразно § 2 на чл. 181а от Регламент 2454/93, според който когато митническите органи имат съмненията, описани в § 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4, съответно когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице. Описаната процедура не е била спазена. С приложеното писмо изх. № Г 47-241 от 2.08.2013 г. на ТМУ Варна - Агенция Митници дружеството е било уведомено, че ще се пристъпи към издаване на решение на митническия орган за промяна на процесния ЕАД съгласно финален доклад на ОЛАФ, според който е избегнато плащане на конвенционални и антидъмпингови мита, като некоректно е деклариран малоазийски произход на стоката. С писмото е даден двудневен срок за изразяване на становище във връзка с този доклад. Към преписката липсват други доказателства, че митническият орган е изискал от лицето документи и разяснения относно действителната стойност на декларираната за внос стока, поради което не е спазена процедурата, разписана в чл. 181а от Регламент 2454/93.

Следователно, правилно АС Варна е приел, че митническата стойност на стоката е тази, декларирана от дружеството във вносната ЕАД - в кл. 46 в размер на 19 712,52 лева и съответно, е изменил дължимото конвенционално мито в размер на 7 % и определил по-нисък размер на ДДС. Съобразно тези мотиви обосновано е отменено решението в частта относно определеното антидъмпингово мито в размер на 24 911,90 лева, конвенционално мито в размер над 1379,88 лева до пълния размер от 2772,39 лева и ДДС в размер над 4218,48 лева до 13 457,97 лева.

Във връзка с разноските касаторът обжалва решението ведно с постановеното определение по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, като поддържа, че неправилно е определено юрисконсултското възнаграждение. Според мотивите в решението съдът е приел, че дължимите разноски за "Гарван" ЕООД са в размер на 4505,06 лева при основателност на жалбата за материален интерес от 35 543,90 лева. Съответно за митническия орган юрисконсултско възнаграждение е в размер на 36,90 лева съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 827,93 лева. Присъдил е разноски по компенсация за сумата от 4505,06 лева на "Гарван" ЕООД. Установява се, че митническият орган е подал молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като е поискал да се присъдят разноски в размер на 36,90 лева. С определение № 2346 от 13.06.2014 г. АС Варна е уважил молбата и е присъдил в полза на МП Пристанище Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 36,90 лева.

Действително жалбата на "Гарван" ЕООД е отхвърлена за сумите в общ размер на 5598,36 лева, а не както е приел АС Варна за сумата от 827,93 лева, но следва да бъде съобразено обстоятелството, че пред първоинстанционния съд е проведено производство по чл. 248 от ГПК и касаторът, явяващ се ответник пред АС Варна е поискал присъждане само на юрисконсултско възнаграждение в размер на 36,90 лева. Преклудирана е възможността на митническия орган да поиска изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и доводите за определяне на по-висок размер на юрисконсултско възнаграждение се явяват неоснователни.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което Митнически пункт "Пристанище Варна" следва да бъде осъден да заплати на "Гарван" ЕООД разноски в размер на 1200 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,