Решение № 847 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2018 г.

Решение № 847 от 21.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9706/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "МСПОРТ ПРО" ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. [улица] № [номер] и адрес за кореспонденция: [населено място], бул. [адрес] № [номер], вх. [номер], ет. [номер], ап. [номер], подадена чрез пълномощника му адв. М. Гайдарска, против решение № 4157 от 19.06.2018 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 7615/2016 г., с което е частично е отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна против ревизионен акт /РА/ № Р-22000115002142-091-001/27.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 623/18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, а в останалата част е оставена без разглеждане като недопустима.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото, включително в частта му за разноските, както и присъждане на направените разноски за две инстанции в размер на 675 лв.

Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е недопустима в частта й, в която се оспорва решението на АССГ, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на "МСПОРТ ПРО" ЕООД против РА, и е прекратено производството. Първоинстанционният съд изрично е посочил, че в тази част срокът за обжалване е 7-дневен. Препис от оспореното решение е връчен на 25.06.2018 г. Срокът за обжалване по чл. 230 АПК е изтекъл на 2.07.2018 г., а касационната жалба е подадена на 9.07.2018 г. /понеделник, присъствен ден/. По изложените съображения настоящият касационен състав преценява същата като недопустима, поради просрочие. На основание чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 АПК жалбата, имаща характер на частна, в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Касационната жалба против решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, частично основателна.

За да отхвърли жалбата против РА относно отказано с него право на данъчен кредит по фактури, издадени на "МСПОРТ ПРО" ЕООД от 15 доставчици, описани в РД, в общ размер 479 868. 13 лв. и лихви – 105 253. 71 лв., административният съд е приел, че обжалването е допустимо, РА е издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. След като подробно е обсъдил представените от доставчиците и ревизираното дружество в ревизионното производство доказателства и тези, събрани в съдебното производство, както и приетите експертизи, е обосновал извод за материална законосъобразност на акта, тъй като според него доказателствата не обосновават категоричен извод за това, че са осъществени доставките на строителни материали и транспортните услуги във връзка с тях, както и строителните услуги. Изложил е мотиви, че част от стоките и услугите не са индивидуализирани в достатъчна степен, че доставчиците не са представили счетоводни и други документи, доказващи, че са разполагали със строителните материали и къде са съхранявани, че не са разполагали с кадрови и технически потенциал за извършването на доставките.

Настоящата касационна инстанция преценява решението на АССГ като валидно и допустимо. Правилно е приел съдът, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователен е доводът на касатора за ненадлежно връчване на РА, след като той е обжалвал същия по административен и съдебен ред в рамките на законовите преклузивни срокове.

По съответствието на решението с материалния закон:

1. С РА е отказано право на данъчен кредит по 6 фактури, издадени от "ДЕЛУ СНЕЙЛС БГ" ЕООД, в общ размер 12 920 лв. с предмет строителни материали и транспорт на същите и СМР по една фактура. Всичките фактури, издадени от този доставчик, не притежават минимално изискуемото съгласно чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС съдържание, необходимо, за да се направи преценка относно осъществяването на доставките и използването на стоките и услугите във връзка с независима икономическа дейност на получателя и неговите облагаеми доставки. Във фактура № 981/23.05.2012 г. е посочено само "СМР". Към нея е приложен протокол 1/23.05.2012 г. за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР, подписан от възложител и изпълнител, но в него липсва посочен обект, на който са извършени строителните работи, а самите те не са индивидуализирани по вид и обем, а само като СМР на стойност 6 237 лв. Не е представен договор, в който да са налице необходимите данни за индивидуализирането на услугите. В останалите фактури не са посочени мярка, количество и единична цена на стоките, а такива липсват и в приложените към тях протоколи. Към фактурите няма описи, в които да се съдържат посочените данни, такива, каквито има към фактурите от предходния доставчик на прекия – "Промоутър БГ" ЕООД /лепило – баки 25 кг. /, пясък – тон, ленти – ролка 2 х20 м. ПВЦ настилки каучукови –кв. м. След като фактурите, във връзка с които ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъка, не отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, не е изпълнено условието на чл. 71, т. 1 от същия закон за неговото признаване. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.);, приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени по делото. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, според което е допустима национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури.

2. "ЕМ КОНСТРУКТ" ЕООД е издало на "МСПОРТ ПРО" ЕООД 4 фактури, по които получателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 17 500 лв. Три от фактурите са за извършени СМР, а една за доставка с транспорт на пясък. Фактурите не отговарят на изискванията на чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС. Във фактурите за СМР е посочено, че са по договор. Представен е договор от 7.05.2012 г., в който не са договорени конкретните видове и обеми СМР, нито строителният обект, на който следва да бъдат извършени. С приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи се констатира, че са извършени СМР на стойността, посочена във фактурите. Същото се отнася и до фактурата за доставка на пясък, в която няма мерна единица, количество и единична цена, а е посочена само общата цена. С оглед изложеното, правилно съдът е потвърдил РА, в частта му, в която е отказано на ревизираното лице правото на приспадане по тези фактури.

3. С РА е отказано право на данъчен кредит по 9 фактури, издадени от "НЕСТРУМ" ЕООД, в общ размер 23 023. 40 лв. с предмет строителни материали и транспорт на същите.

Правилно е приел първостепенният съд, че не е доказано осъществяването на доставките по тези фактури, тъй като липсват документи, удостоверяващи транспортирането им до обекти на жалбоподателя и тяхното предаване. Макар в писмените си обяснения доставчикът да твърди, че представя товарителници и пътни листове, такива не е представил. Налице е само договор за транспортни услуги. Правилен е и изводът на съда, че фактурите: № 1325/6.07.2012 г., № 1337/13.07.2012 г. за доставки на бордюри, № 1411/3.10.2011 г., № 1432/12.10.2012 г. и № 1455/22.10.2012 г. за доставки на гранули, пясък, фракция не съдържат задължителни реквизити по чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, тъй като в тях липсва количество и единична цена.

4. С РА е отказано право на данъчен кредит по 12 фактури, издадени от "ВЕГА ХЕНДЛИНГ" ЕООД, в общ размер 22 151 лв. Предмет на фактурите са доставки на строителни материали с транспорт и наем на техника.

Представените фактури: № 1030/3.05.2012 г., № 1041/7.05.2012 г., № 1052/11.05.2012 г., № 1070/17.05.2012 г. за доставки на пясък, подлепващи ленти и лепило, както и фактури с номера 1109/13.06.2012 г. и 1124/29.06.2012 г. с предмет наем на техника не отговарят на изискванията на чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, тъй като не съдържат количество, единична цена и описание на услугата, необходими с оглед преценката относно осъществяването на доставките и използването на стоките и услугите от получателя във връзка с осъществяваната от него независима икономическа дейност и за следващите му облагаеми доставки. Дори в приложените описи към тези фактури липсва такава конкретизация и индивидуализация, тъй като тези описи повтарят съдържанието на фактурите – наем на техника без да е ясно каква и доставка на пясък – количество "1" с цена 5 457 лв. без мерна единица и единична цена, доставка на подлепващи ленти – 1 с цена 6 742 лв., лепило – 1 с цена 15 637 лв.

Останалите 6 фактури отговарят на законовите изисквания относно описание на стоките /гранули/. Към всяка една от фактурите са представени товарителници с изпращач "ВЕГА ХЕНДЛИНГ" ЕООД, получател - "МСПОРТ ПРО" ЕООД и място на разтоварване с. Мировяне, превозвач "НАНАТЕКС" ЕООД. Предаването и получаването на стоката, описана в товарителниците като "гранули" е удостоверено с подпис и печат на дружествата – получател и превозвач. От страна на доставчика са представени: договор за транспортни услуги, сключен с "НАНАТЕКС" ЕООД, и фактура за транспортна услуга № 1875/02. 2012 г., свидетелства за регистрация – част І – 2 бр. на товарен автомобил и влекач, собственост на "НАНАТЕКС" ЕООД. Товарителниците не са оспорени относно тяхната автентичност. От ССЕ се установява, че доставчикът е отразил процесните фактури в своето счетоводство и е представил фактура и опис към нея, по която е получател на гранули - № 1326/6.07.2012 г., която според заключението на вещото лице по ССЕ е осчетоводена при доставчика и стоката е заведена по сметка 304 "Стоки". СТЕ установява влагането на материалите в строителните обекти на ревизираното дружество. С оглед изложеното неправилен е изводът на АССГ, че по тези 6 фактури осъществяването на доставките не е доказано, тъй като доставчикът не е представил документи за това в кой склад е съхранявал стоките, че превозвачът не разполага с транспортни средства, че "Неструм" ЕООД като предходен доставчик на гранулите не е представил поисканите му при насрещната проверка документи, че липсват данни за осъществена кореспонденция между доставчика и получателя /заявка, оферта, писма и др. /.

След като е доказано осъществяването на доставките и използването на стоките във връзка с осъществените от получателя следващи облагаеми доставки на услуги, в изпълнението на които те са вложени, правото на приспадане не може да бъде отречено /виж в този смисъл т. ЗЗ от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник/. То следва да се откаже, ако са предоставени данни от страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик/предходен доставчик по веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от цитираното по-горе решение на СЕС/. С оглед изложеното следва да се приеме, че не са доказани предпоставките за признаване на данъчен кредит по първите 6 фактури, коментирани по-горе, но те са налице относно вторите 6 фактури. Затова правото на приспадане по тях в размер на 13 100 лв. следва да бъде признато.

5. Правилно административният съд е потвърдил РА и в частта му, в която е отказано право на данъчен кредит по 9 фактури, издадени от "ПРОМОУТЪР БГ" ЕООД в размер на 22 449 лв. за доставки и транспорт на пясък и гранули. Във всички фактури и приложените към тях стокови разписки липсват мерна единица, количество /тон/ и единична цена на стоките. Доказателства за транспортирането им до строителните обекти на жалбоподателя също не са представени.

6. Законосъобразен е РА в частта му на отказано право на данъчен кредит по 7 фактури, издадени от "ЕРГОСТАР" ЕООД в размер на 14 000 лв. и по 4 фактури, издадени от "КИЙДС МГ" ЕООД в размер на 36 324. 60 лв. по мотивите, изложени в т. 5. Фактурите от "ЕРГОСТАР" ЕООД имат за предмет доставки с транспорт на геотекстил и гранули, а тези от "КИЙДС МГ" ЕООД – доставки на пясък, гранули, фракция с транспорт и СМР по протокол. Към фактурите от "ЕРГОСТАР" ЕООД има приложени стокови разписки, които са идентични по съдържание с фактурите, т. е. в тях отново липсва мярка, количество и ед. цена. Не са представени доказателства за транспортирането на стоките по строителен обект на получателя. Към фактурите от "КИЙДС МГ" ЕООД липсват каквито и да било други документи.

7. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение преценява като неправилно решението в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "МСПОРТ ПРО" ЕООД против частта от РА, в която е отказано право на приспадане по 3 фактури, издадени от "ГАРАНТСТРОЙ" ЕООД, в общ размер 11 001 лв. Фактурите имат за предмет доставки на лепило "Фробо 160" – 12 кг. с втвърдител 1. 8 кг., лепило HOSIT R 710 2 K A+Б 36 кг. с транспорт до обекти на жалбоподателя – стадион "Академик" – София и Руен, Бургаско. Към тях са представени товарителници и пътни листове с превозвач "Нанатекс" ЕООД, в които са вписани местата на разтоварване, съдържащи подписи и печати на превозвача и получателя, както и на изпращача, договор за превоз, фактура за транспортни услуги, свидетелства за регистрация на автомобилите, вписани в пътните листове, договор за наем на склад, находящ се в гр. София на ул. "Чепинско шосе" № 36, вписан в товарителниците като място на натоварване, трудови договори с работници, фактури за доставки от предходни доставчици. По делото са представени доказателства за сключен договор между "Вайс Профил" ООД като възложител и "МСПОРТ ПРО" ЕООД като изпълнител на футболен терен с изкуствена тревна настилка в спортен център с. Руен, както и договор с възложител ФК "Академик София" за изграждане на мини футболно игрище на стадион "Академик" – София. Заключението на вещото лице по СТЕ установява изпълнението на СМР от ревизираните дружество по сключените от него договори, както влагането на стоките по тези фактури.

8. "ЕНКОНСТРУКТ" ЕООД е издало на "МСПОРТ ПРО" ЕООД 10 фактури, по които получателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на 136 999. 38 лв. Фактурите с номера 725/16.09.2013 г. за гранули 93. 75, т., номера 873, 901, 924 и 973 от м. ноември 2013 г. имат за предмет доставки на гранули Kerculan SR 150 B, WR 1100 с вписано във фактурите количество /т. /, единична и обща цена с транспорт до с. Руен, Бургаско. Към всяка една от тях са представени товарителници с превозвач "Нанатекс" ЕООД и договор за транспортни услуги. Товарителниците съдържат необходимите реквизити, доказващи транспортирането на стоките, описани в тях, и предаването им на жалбоподателя на неговия обект в с. Руен. Относно влагането им в изграждането на обекта, това обстоятелство, както беше посочено по-горе, е установено от СТЕ. Доказано е и извършването на СМР по фактура № 702/05.09.2013 г. и фактура № 725/16.09.2013 г. чрез представените протоколи за установяване завършването и приемането на СМР за обект "Спортна зала", с. Краище, общ. Белица и за обект "Спортен комплекс Борисова градина". СТЕ установява изпълнението на описаните в протоколите СМР. От страна на доставчика са представени 18 трудови договори с лица, назначени като строителни работници, както и фактури от предходни доставчици за придобиване на стоките. Според ССЕ строителните материали по фактурите от предходните доставчици са заведени по материалната сметка, фактурите са осчетоводени от доставчика, както и тези, издадени от него на жалбоподателя. В транспортните документи са вписани автомобили, за които по делото са представени доказателства, че са собственост на "Нанатекс" ЕООД.

Към фактура № 634/16.08.2013 г. с предмет доставка на гранули, инертни материали - фракции и пясък с включен транспорт няма представена товарителница, поради което осъществяването на доставката не е доказано. Не е доказано и предоставянето на услугата по фактура № 767/27.09.2013 г., тъй като е представен само договор за консултантски услуги. От изложеното следва, че правилно АССГ е потвърдил РА относно отказано право на данъчен кредит по фактура № 634/16.08.2013 г. и фактура № 767/27.09.2013 г. в общ размер 28 005. 60 лв. и неправилно е потвърдил същия относно отказаното с него право на данъчен кредит по останалите фактури, издадени от този доставчик, в общ размер 108 993. 78 лв.

9. Настоящата касационна инстанция преценява като неправилно оспореното първоинстанционно решение в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 9 000 лв. по фактура № 1... 773/18.11.2013 г., издадена от "НИКСИМ" ЕООД, за доставка на пясък с транспорт. Представени са фактура за транспортна услуга, издадена от "ФИС ИН" ЕООД на "НИКСИМ" ЕООД и пътни листове. Според пътните листове сухият пясък е транспортиран до Кърджали, а според СТЕ пясъкът е вложен на обекти на жалбоподателя на територията на община Черноочене, област Кърджали. Предаването и приемането е удостоверено чрез представената стокова разписка. Представена е от доставчика фактура за придобиване на стоката от предходен доставчик. Според ССЕ от месечната оборотна ведомост на "НИКСИМ" ЕООД е видно осчетоводяването на издадената на жалбоподателя фактура.

10. Неправилно е решението и в частта му, в която е потвърден РА относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 28 204. 80 лв. по 4 фактури, издадени от "ДЕЛТА МЕД" ЕООД. Фактурите имат за предмет доставки на пясък, гранули, фракция и транспорт. Стоките са индивидуализирани с мярка, количество, единична цена и обща стойност не само във фактурите, но и в товарителниците с превозвач "Нанатекс" ЕООД, описани са по вид и в пътните листове. Товарителниците доказват предаването им на "МСПОРТ ПРО" ЕООД в кв. Бояна, Киноцентър. СТЕ установява изграждането от "МСПОРТ ПРО" ЕООД на футболни игрища в София, УПИ ІІ-13, 14, м. "Национален киноцентър" и влагането на строителните материали в посочения обект.

11. От "Йоан" ЕООД са издадени на "МСПОРТ ПРО" ЕООД 2 фактури с предмет на доставките фракция – 2-5 мм, полиуретанов биндер RB-N и транспорт до Момчилград с вписано количество, единична и обща цена. Предаването и приемането на стоките е удостоверено с приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи, неоспорени от ответника относно автентичност. Представени са освен това пътни листове и товарителници с превозвач "Нанатекс" ЕООД, доказващи разтоварване в Момчилград и предаване на получателя. Според СТЕ материалите по тези две фактури са вложени в изграждания от жалбоподателя обект "Подобряване на центрове за спорт и свободно време на територията на община Момчилград" с възложител "Родопстрой – 97". С оглед изложеното настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че така представените доказателства установяват предпоставките за признаване правото на приспадане, посочени по-горе, и същото в размер на 47 795. 09 лв. следва да бъде признато.

12. От "Агроекофуудс" ЕООД са издадени на "МСПОРТ ПРО" ЕООД 6 фактури с ДДС в общ размер 55 002. 66 лв. Стоките са индивидуализирани в тях, като е посочено, че транспортът е до конкретен обект – Бояна, бул. "Климент Охридски" № 270, градски стадион Момчилград. В хода на ревизията доставчикът при извършената му насрещна проверка е представил поисканите му документи. Към всички фактури има приложени приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи предаване и приемане на строителните материали и товарителници с превозвач "ВДФ БИЛД" ЕООД, изпращач "Агроекофуудс" ЕООД, получател "МСПОРТ ПРО" ЕООД и място на разтоварване на обектите по фактурите. В товарителниците са описани стоките по вид и количество и същите доказват предаването им от превозвача на получателя. СТЕ установява влагането на строителните материали в изгражданите от жалбоподателя обекти. Неоткриването на превозвача и предходните доставчици, издали фактурите на "Агроекофуудс" ЕООД, не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. По така изложените мотиви правото на приспадане в размер на 55 002. 66 лв. неправилно е отказано с РА, а първоинстанционният съд неправилно го е потвърдил.

13. Същите доказателства като описаните в т. 12 са представени в ревизионното производство и от "МИСКО АРТ" ЕООД заедно с приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите за доставки на строителни материали до обект на жалбоподателя на бул. "Климент Охридски" № 270. Не са индивидуализирани обаче СМР по фактура № 1... 259/19.08.2014 г. с ДДС – 20 000 лв. Липсват доказателства за установяването им по вид и обем, съответно предаване и приемане на извършеното. Поради това правото на приспадане на ДДС следва да бъде признато в размер на 29 997. 20 лв. от общо 49 997. 20 лв.

14. "ТИ ДЖЕЙ ЕНТЕРТЕЙМЪНТ" ЕООД е издало на жалбоподателя 1 фактура с предмет "консултантски услуги за участие в обществени поръчки" и ДДС 1 800 лв. Представена е само фактурата без доказателства за това в какво конкретно се изразяват услугите, документи, изготвени от доставчика, доказателства за предаването им и приемането от изпълнителя на възложителя, доказателства за това, че тези разходи са свързани с дейността на ревизираното дружество.

Независимо, че наличието на извършено плащане не е сред задължителните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, с оглед прецизност следва да се посочи, че ССЕ установява плащания по всички фактури по банков път. От становището на ответника по касация, заявено в проведеното открито съдебно заседание на 4.12.2018 г. става ясно, че не се оспорва извършването на доставките, а това, че те са извършени от издателите на фактурите. Както вече беше посочено по-горе, според решенията на СЕС, когато е доказано осъществяването на доставките и използването на стоките и услугите за следващи облагаеми доставки, правото на приспадане не може да се откаже с мотива, че доставките са осъществени не от лицата, вписани във фактурите и другите документи, удостоверяващи предаване и приемане, без данъчната администрация да е предоставила на съда данни за извършена измама от самото ревизирано лице или от негов доставчик, за която то да е знаело или да е било длъжно да знае. В случая такива данни не са налице. Поради това правото на данъчен кредит на "МСПОРТ ПРО" ЕООД следва да се признае в размер на 303 094. 53 лв. и да се откаже за разликата до 479 868. 13 лв. /176 773. 60 лв. / и съответните лихви.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК разноските за двете инстанции се присъждат съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. За първоинстанционното производство относно прекратителната част на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на правния интерес в размер на 77 561. 37 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1, чл. 215, т. 3 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първо отделение